Битката за Хогуортс: vol. 2023

През 1997 г. едно момче с черна коса, зелени очи и белег във формата на мълния на челото излиза от килера с метлите на ул. Привит Драйв 4 и става звезда.

Като повечето заслужаващи славата си образи, той не я желае и не копнее за нея. Той е сирак, изгубил родителите си след жестоко убийство, когато е бил само на една година. Докато се опитва да намери своето място под слънцето, Хари бива подложен на зловещи изтезания, оказва се почти убит (няколко пъти), преживява смъртта на някои от най-любимите си хора и същества и през цялото това време се бори с характерните за тийн възрастта кризи на младостта и идентичността. Паралелно с болката от неизбежното си порастване, Потър като „на магия“ преборва местните училищни булита, успява да избяга от базилиск, змей, смъртоносно проклятие и безкомпромисно пророчество, обричащо го на смърт, и побеждава отвъдчовешката ненавист и сила на най-опасния магьосник в своя свят: зловещият лорд Волдемор.

От най-младия търсач в куидича до бащата на три деца и човека, прегърнал скръбта, смъртта и мрака, Хари Потър минава ако не през Дантевия, то през Ролунговия ад, за да се превърне в глобален бранд, оценяван на над 21 милиарда долара.

Разбира се, Хари Потър не е истинско момче по смисъла, по който Пинокио не е истински син на Джепето. Той е роден от фантазията на своята създателка, точно така, както Пинокио е роден от мисълта на Карло Колоди преди да поеме своя собствен трънлив път на десетки екранизации, анимации, интерпретации и фенски злоупотреби.

Последният скандал, който въвлича истинската майка на Хари Потър, Дж.К.Роулинг, в подводните течения на политкоректността, пред чийто жезъл в последните години приклякат и най-великите персонажи от киното и литературата, се завихри около новата игра “от света на Хари Потър“, която дебютира тази седмица: Hogwarts Legacy.

Играта се чака с жестоко нетърпение от почитателите на поредицата, а то бе допълнително подсилено от отличните оценки, които тя получи от ред специализирани сайтове за игри. По всичко личи, че Hogwarts Legacy е поредният опит с един куршум да се отстрелят два заека: да се възкреси приказката за училището за вълшебство и магия, което омагьоса милениалите, и същото да се монетизира.

Популярната култура все по-усърдно дърпа чувствителните струни на носталгията на израсналите през 90-те чрез реабилитирането на любимите им приказки. Малко са платформите, които не играят тази игра и онези, които израснаха с Хари Потър, Алф, семейство Флинстоун, Плодчетата и Батман нямат нищо против.

Точно обратното: повечето от тях с радост дават времето и парите си, за да се потопят за малко в годините, в които семействата бяха цели, животът – лесен, рокендролът – млад, а пандемиите, войните и загубите – антиутопично бъдеще. Било то през игри, продължения, прикуъли, сикуъли или римейки на римейка на римейка.

Лошото е, че реалността хищно покварява детството на милениалите и замърсява идеализираните спомени за него.

Сега транссексуални хора и активисти за правата на транссексуалните бойкотират Hogwarts Legacy, защото привиждат в купуването на играта подкрепа за Дж.К. Роулинг, която от 2020 г. насам се превърна в persona non grata за тяхното общество.

Може би помните, че през лятото на мрачната 2020 Роулинг публикува есе със своите възгледи по темата за транссексуалните и скептицизма си към част от техните политики. Поводът беше обсъжданата законова промяна, която целеше да узакони възможността на хората да посочват различен от биологичния си пол без налична клинична диагноза.

Тогава авторката на поредицата за „момчето, което оцеля“ изгради позицията си въз основа на собствения си опит като жертва на домашно насилие и повдигна темата за хипотетичното присъствие на потенциални насилници от мъжки пол в женските тоалетни.

Резултатът беше обвинение в трансфобия, стотици горещи Twitter спорове и заклеймяване на продуктите, принадлежащи към франчайза „Хари Потър“.

Сега вълната срещу Роулинг се надига отново, за да помете най-новия дериват на Потър вселената, макар че, както хитро отбелязаха от Warner Bros., Hogwarts Legacy няма „нищо общо“ с Дж.К. Роулинг, тъй като играта не разчита на познатите от книгите и филмите герои, а „само“ на света, който ТЯ е създала.

Действието в играта се развива столетие преди Разпределителната шапка да отреди на Хари Потър място в Грифиндор, а всеки играч сам създава своя персонаж като избира визията и дома му.

Опитът за саботаж на Hogwarts Legacy тегли черта на разделение и между самите транссексуални: докато част от тях призовават хората, които биха дали пари за играта, да ги дарят за благотворителни инициативи в полза на транссексуалната общност, други се разграничават от тази позиция и подкрепят писателката.

Не е много ясно къде точно стои конфликтът между подкрепата или индиферентността към транссексуалните, и желанието, макар и през екрана, феновете на Хари Потър да яздят хипогриф над кулите на легендарния замък.

Вероятно той съществува единствено в главите на онеправданите. Но дали това има някакво значение, ще стане ясно съвсем скоро, когато редица носталгици ще поемат към залеза над Хогсмийд с геймпад в ръцете.