Две ядрени сили - Индия и Пакистан, са на прага на война. Напрежението в тази част на света е дългогодишно, а в основата на сблъсъка и сега всъщност е неразрешен териториален конфликт.
Исторически Индия и Пакистан винаги са били в обтегнати политически отношения. Една от основните причини е, че спорят за териториалната цялост на хималайския регион Кашмир. В продължение на повече от 70 години той е в центъра на пълномащабни войни и сражения. Смъртоносно нападение срещу индийски туристи през април разпали отново геополитическата вражда и срина дипломатическите отношения. Напрежението расте, а Индия предприе военни удари срещу Пакистан, при които загинаха десетки хора.
Къде и за какво е конфликтът?
Кашмир е едно от най-стратегическите места в света. Районът е разположен между три ядрени сили: Индия, Пакистан и Китай - и на практика се намира на кръстопът между Южна, Централна и Източна Азия.
В момента територията е разделена на две части - едната се контролира от Индия, а другата от Пакистан. И двете държави обаче претендират за териториалната цялост на Кашмир. Там живеят предимно мюсюлмани.
Контролът над региона дава стратегическо и военно предимство поради високопланинския му терен. От Кашмир извира и река Инд - жизненоважен ресурс за селското стопанство, питейната вода и хидроенергията както в Индия, така и в Пакистан.
И двете страни претендират за контрола му и оспорват настоящите граници.
Как започва всичко?
В средата на XIX в. Индия се състои от няколкостотин провинции и княжески държави под британско управление. Конфликтът се заражда век по-късно, когато Британска Индия извоюва независимостта си.
Британците напускат региона и го разделят на две държави: териториите с мюсюлманско мнозинство стават Пакистан, а тези с хиндуистко мнозинство - Индия. Повечето малки държавни образувания получават възможност да изберат към коя от двете страни да се присъединят, като управляващите монарси следват волята на жителите там.
Случаят в района, наречен по това време "Джаму и Кашмир", обаче е по-особоен. Съгласно план, предвиден в Закона за независимостта на Индия - населяваният предимно от мюсюлмани Кашмир може да избере дали да се присъедини към Пакистан, или към Индия. По това време обаче той се управлява от хиндуистки монар, който първоначално решава да остане неутрален по въпроса.
От страх, че местният владетел (махараджа - б.а.) ще присъедини територията към Индия, през 1947 г. мюсюлманското население на Кашмир се разбунтува. Монархът се обръща именно към Индия за военна помощ и в замяна се съгласява да присъедини Кашмир към нея. Това става повод и за първата Индо-пакистанска война през 1947 г., в която загиват над 7 хил. души.
Военните действия са спрени две години по-късно с посредничеството на ООН. Международната организация препоръчва провеждането на референдум, който да реши въпроса дали регионът да се присъедини към Индия, или към Пакистан. Двете страни обаче не успяват да се споразумеят за демилитаризация преди провеждането на референдума.
Пакистан твърди, че Кашмир му принадлежи по право, тъй като е населяван от мюсюлмани. Индия настоява, че територията е нейна, тъй като ѝ е била предадена от хиндуистки монарх и е вписана в индийската контитуция.
През юли 1949 г. двете държави подписват споразумение за установяване на граница по препоръка на ООН. Така регионът е разделен на две части: северната е под контрола на Пакистан, а южната е дадена на Индия.
Кои са основните събития в конфликта?
1965 г. - Избухва Втора индийско-пакистанска война. Хиляди хора са убити при сражения между огромните армии на двете страни. Прекратяването на огъня слага край на войната, но не променя граници. Кашмир продължава да бъде разделен.
1971 г. - Избухва още една война. Този път фокусът не е в Кашмир, а в Източен Пакистан. Индия помага на бунтовниците в района да се борят за независимост и нанася на Пакистан съкрушително поражение. Страната губи източната си част, която се превръща в нова държава с името Бангладеш.
Това прави Кашмир по-важен отвсякога. Мястото се превръща в едно от най-милитаризираните точки на света. Индия и Пакистан разполагат самолети, танкове, артилерия и войници по границата за контрол.
Пакистански войници се бият с индийските сили през юни 1989 г. в Кашмир, близо до пакистанско-индийската граница.
1987 г. - В Кашмир се провеждат избори. Смята се обаче, че те са фалшифицирани от Индия, която обявява за победител проиндийска партия. Това буди голям гняв сред местното население. Хиляди излизат по улиците на контролираната от Индия кашмирска област, за да протестират срещу окупацията, но бунтовете са посрещнати с насилие от страна на индийските власти.
1999 г. - Кашмир се превръща в бойно поле между две вече ядрени държави. През тази година избухва нова война, която завършва с ново прекратяване на огъня, но въпросът за границите остава неразрешен.
С течение на годините пакистански бойни групировки стават по-смели и започват да извършват терористични нападения в и извън Кашмир.
През 2001 г. членове на пакистантската джихадитска групировка "Лашкар-е-Тайба" взривяват сградата на индийския парламент в Ню Делхи и убиват 14 души.
През 2008 г. 10 бойци от същата група убиват 174 души и раняват 300 в Мумбай. Междувременно индийските военни отвръщат на тези акции с прояви на насилие в Кашмир, като стрелят по невъоръжени протестиращи.
Индия обвинява Пакистан, че подкрепя бойците в Кашмир, но Исламабад отрича.
През 2016 г. и 2019 г. също има трансгранични удари между двете страни, които не водят до по-голяма война. Тези конфликти са възпрени предвид факта, че и Индия, и Пакистан притежават ядрени оръжия и ескалирането до пълномащабна война в тази ситуация би било много опасно.
Ново напрежение след най-смъртоносната атака от десетилетия
След години на относително спокойствие през април 2025 г. напрежението отново нарасна, когато бойци убиха 26 души при нападение срещу туристи край курортния град Пахалгам в администрирания от Индия Кашмир. Това е най-смъртоносното нападение срещу цивилни от две десетилетия насам.
Индия обвинява Пакистан, че стои зад нападението. Бунтовническа група, наречена "Фронт за съпротива", първоначално пое отговорност за атаката, но впоследствие оттегли думите си и все още има известна несигурност кой точно стои зад убийствата. Исламабад също отрича да има нещо общо с нападението.
Само две седмици по-късно последва "отговор" от страна на Индия, която поиска да си отмъсти. Тя обяви, че е нанесла удари по "терористична инфраструктура" на девет места в Пакистан и в пакистанската част на Кашмир. Операцията е наречена "Синдор" и е насочена към обекти на две войнстващи групировки - "Лашкар-е-Тайба" и "Джаиш-е-Мохамед".
Пакистан обаче представя различна картина, като твърди, че при среднощните удари са били убити цивилни граждани, включително и дете, и са били поразени джамии. Информацията на нито една от двете страни към момента не може да бъде независимо проверена.
Риск от ескалация
Пакистанският премиер Шехбаз Шариф осъди въздушните удари и заяви, че страната му ще предприеме ответни действия.
"Пакистан има пълното право да даде твърд отговор на този акт на война, наложен от Индия, и такъв наистина ще бъде даден", заяви той в първия си коментар след индийката атака.
Не е ясно обаче какви точно действия възнамерява да предприеме страната. Анализаторът от Южна Азия Майкъл Кугелман посочва пред "Associated Press", че ударите са едни от най-интензивните от страна на Индия по нейния съперник от години насам и отговорът на Пакистан "със сигурност също ще е силен".
"Това са две силни армии, които, дори и с ядрени оръжия като възпиращ фактор, не се страхуват да използват значителни количества конвенционална военна сила една срещу друга. Рисковете от ескалация са реални. Tе могат да се увеличат и то бързо", казва Кугелман.
В интервю за БНР бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков също говори за сериозността на този конфликт:
"Според мен би било грешка, ако се отнасяме към сегашната ситуация като към нещо рутинно, което най-вероятно ще отшуми само по себе си. [В Кашмир] една искра може да възпламени сериозни военни действия. В основната на конфликта има и етнически и религиозни различия, които есскалират след всяка пролята капка кръв", коментира той.
По думите му подобни конфликти винаги са били разрешавани с участието на посредници.
Как реагира светът?
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за максимална сдържаност, защото светът не може да си "позволи военна конфронтация" между Индия и Пакистан.
Китай също призова за спокойствие. Пекин е най-големият инвеститор в Пакистан до момента и има множество гранични спорове с Индия, включително в североизточната част на региона Кашмир.
Междувременно и двете стрни в конфликта проведоха заседания по националната сигурност, а индийският министър-председател Нарендра Моди отложи предстоящото си официално пътуване до Норвегия, Хърватия и Нидерландия, което трябваше да започне следващата седмица.
Според информация на външното министерство на страната няколко индийски щата планират учения по гражданска отбрана, за да обучат цивилни как да реагират в случай на "враждебни нападения". Подобни обучения са рядкост в извънкризисни периоди.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
