Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Десислава Атанасова – бивш председател на парламентарната група на ГЕРБ, е съдията от Конституционния съд, на която е разпределено делото за валидността на избора на правителството от 16 януари.
- Атанасова беше избрана за конституционен съдия от парламента през януари 2024 г. по време на коалицията между ГЕРБ и ПП-ДБ.
- Тя ще разглежда искането на "Възраждане", "Величие" и МЕЧ за обявяване на противоконституционност и невалидност на решенията, с които е избрано действащото правителство.
Парламентарните групи на "Възраждане", "Величие" и МЕЧ внесоха в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност и невалидност на решенията на 51-вото Народно събрание от 16 януари, които се отнасят до избора на премиер, структура и състав на правителството.
Според тях казусът възниква след решението на КС, с което изборът на 16 народни представители беше обявен за невалиден заради открити нередности в протоколите на някои изборни секции. В мотивите на опозицонните партии се изтъква, че с част от тези гласове (на въпросните 16 народни представители) е избран Росен Желязков за премиер. С тях са гласувани и структурата, и съставът на правителството.
Кабинетът получи подкрепата на 125 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и АПС. 114 гласуваха "против".
➣ Три месеца по-късно КС обяви избора на 16 народни представители за незаконен.
➣ От тях седем са подкрепили правителството.
Делото е образувано и е разпределено на Десислава Атанасова - бивш председател на парламентарната група на ГЕРБ, която през януари 2024 г. се закле като конституционен съдия, избрана от парламента по времето на коалицията между ПП-ДБ и ГЕРБ.
"Възраждане", "Величие" и МЕЧ искат освен невалидност на решенията за избор на действащото правителство, КС да тълкува и дали решенията на парламента, приети с решаващото участие на гласовете на депутати, чийто избор впоследствие е признат за незаконен от Конституционния съд, са валидни и пораждат правни последици.
"Докато действието занапред на решенията на КС относно статута на народните представители гарантира стабилността на институциите и валидност на обикновените актове на парламента, върховенството на Конституцията изисква изключение за актовете, при които основният закон предвижда точно определено мнозинство, в случая 50% + 1 от регистрираните се гласуване депутати", се казва в искането.
"Нито на 16 януари 2025 г., нито след това е налице годно избрано правителство", пишат още в мотивите си представителите на трите формации.
