Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Разход между 150 и 250 млн. лева за бизнеса;
- Инфраструктурата на НАП няма да издържи;
- Вместо изсветляване на сивия сектор, ще доведе до покачаване на цените, заедно с по-високите осигуровки и данък "дивидент"
Тези предупреждения отправиха депутати от "Да, България" и поиската управляващото мнозинство да се откаже от идеята за въвеждане на задължителен държавно одобрен софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, т.нар. СУПТО.
Според изчисленията на формацията всяко магазинче, кафене и ресторант ще трябва да плати по 500 евро, за да внедри този софтуер.
"На практика обаче всички потребители ще платят тази сметка, за да се изпълни прищявката на правителството", обобщи Ивайло Мирчев.
Това не е първият опит за налагане на държавно регулиран софтуер. Преди пет години, въпреки протестите на бизнеса, Министерството на финансите наложи въвеждането му. Тогава част от фирмите се съобразиха и направиха инвестиции, които се оценяват на общо 100 млн. лв. Впоследствие Върховният административен съд отмени регулацията, но от ДБ припомнят, че парите на фирмите не са били върнати, а след това всички са "изтрили" тази част от софтуера.
Държавата очаква да събере 320 млн. евро допълнително от тази мярка, без каквито и да било оценки на какво са базирани разчетите. Според ДБ целта на това число е само да се раздуят приходите в бюджета на хартия, но не и реален ефект за бюджета.
"СУПТО е сложно, скъпо, тежко, „чупливо" средство за събиране на данъци, което не събира данъци. Технологично е много лесно да бъде заобиколено всичко, което НАП слага в изискванията. Този софтуер ще бъде огромна тежест за бизнеса и накрая ефектът ще бъде не просто нулев, а отрицателен", коментира другият съпредседател на "Да, България" Божидар Божанов.
По думите му в момента инфраструктурата на НАП не е подготвена за толкова много заявки и според него тя ще "падне". Според формацията изискванията към адаптиране на софтуера към българската приходна система на практика го "осакатява" и го връща 10-15 години в технологичен план.
Решението според ДБ е да се направи Закон за фискализацията, който да позволи по-модерен подход на базата на общо съгласие с бизнеса в работни групи.
Според формацията това трябва да стане през следващата година, за да може 2027 г. да има съвременен, подход вместо да се налагат свръхрегулации. Целта е НАП да съсредоточи усилията си към търговците, които действително укриват оборот, а не да се товари целият бизнес.
Държавата удря бизнеса и със спешна смяна на софтуера за продажби
