Благодарим ти, ГДБОП. Толкова е смешно, че си спряхме HBO

Помните ли полицаите, които през март месец се самонапръскаха със сълзотворен газ в опит да обезвредят протестиращи пред Министерски съвет? Беше много разстройващо да гледаме как закрилниците на нацията плачат с крокодилски сълзи и търкат очите си като разстроени тодлъри, докато емпатични граждани им подават кърпички да се избършат.

Но пък беше и някак умилително, въпреки срама от чуждестранните медии, които с готовност отразиха смешката. Същото не може да се каже за гледката на купчина барети от ГДБОП, които налагат с елетрошок мъж и жена, проснати на земята пред четиримесечното им бебе. В дома им. Втората гледка не я видяхме, но за сметка на това си я представихме достатъчно ясно и не беше удоволствено преживяване.

Естествено, грешки се случват. „Имало е да става“, както казва народът. Упс. Пардон.

ГДБОП разби по погрешка апартамента на семейство с 4-месечно бебе

Ние сме наясно, че да организираш спецакция е сложна и опасна работа. Можем да предположим колко дебнене, колко проучване и колко интелектуален и физически труд е вложен в планирането на акция по разбиване на престъпна група, която си изкарва хляба с изнудване, имотни измами и разпространение на наркотици.

Ако не друго, сме гледали „Под прикритие“ и „Наркомрежа“ , така че знаем как стават тия работи. Знаем и че когато си антимафиот, борец за справедливостта и черна нинджа, зад всяка врата потенциално те очакват злодеи с автомати и с външния вид минимум на Дани Трехо. Максимум на Рон Джереми.

Още повече, караме автомобили и знаем какви подли трикове използват навигациите, за да ни изкарат от правия път и да ни отведат в Манастирски ливади, когато се опитваме да стигнем до Малинова долина.

Обаче...обаче... гафовете на родната полиция в последно време са толкова сочни и пикантни, че ако от МВР си направят онлайн дневник и описват приключенията на служителите си, всички нещастни стендъп комедианти и сценаристи на комедии просто ще останат без работа.

За да не потъваме в самосъжаление от това каква некомпетентност, безхаберие и усещане за безнаказаност трябва да врят по високите етажи на полицията, за да станем свидетели на хумореската от квартал Левски-Г, по-добре да приемем, че от МВР се грижат за духа на нацията, подкрепяйки го с малко хумор в тежките времена на пандемия, бум на тревожни разстройства и икономически срив.

Ако ви се е сторило, че обяснението на директора на ГДБОП, главен комисар Любомир Янев, че случаят е обект на вътрешна проверка и след приключването ѝ ще дадат повече информация, е високомерно отбиване на номера и внушение, че не е работа на медиите и обществото да се бъркат в акциите на ГДБОП, спокойно. Не е това. Комисар Янев просто се опитва да ни разведри.

Ако ви е станало мъчно за хората, ритани и заключени с белезници в ранни зори, без да разбират какво и защо им се случва, овладейте се. Нали споменахме четиримесечното бебе? Тези хора така и така не спят.

Можем да видим случката и в позитивни тонове. Някой ден, когато същото четиримесечно бебе е на 44 и проектира летящи електромобили за юпитерския градски транспорт в Нова Зеландия, ще има да разказва на детето си как едно време, в годината, в която светът е боледувал от COVID-19, спецполицаи са тръшнали баба му и дядо му на пода вкъщи и после всички много се смели.

Ако държите да гледате негативно на нещата, да, от случката може да се извлекат някои хипотетични въпроси, които се отдалечават от зоната на смешното.

Например, какво ще стане ако утре нечия навигация отново даде грешка и овластени маскирани биячи „пуснат“ електрошок на баща ми, който има сърдечно заболявание и пейсмейкър? Или какво щеше да стане, ако мнимият „Станислав“ беше ловец, който си държи карабината в гардероба, и беше чул навреме, че някой разбива вратата на дома му в 5 сутринта?

Но да не се потискаме с хипотези и имагинерни сценарии. Както казваше братовчедка ми от Южна Африка, когато я попитах как така с приятелите й плуват в океана, при положение че знаят, че наоколо гъмжи от големи бели акули: „Ами просто не мислим негативно“.

И ние така.