Франсоа Байру, центристкият съюзник на президента Еманюел Макрон, е новият министър-председател на Франция.
Назначението му идва само няколко дни след като правителството на десния премиер Мишел Барние беше свалено с исторически вот на недоверие в парламента. Това се случи за първи път от 1962 г. и бележи най-тежката политическа криза във Франция от повече от половин век насам.
73-годишният Байру е лидер на центристката партия MoDem. Той е бивш министър на правосъдието, на образованието, кмет на югозападния град По, както и близък съюзник на Еманюел Макрон от встъпването му в длъжност през 2017 г.
Първата задача на новия министър-председател ще бъде да назначи правителство, което да може да осигури приемането на бюджет за 2025 г.
Назначението му предизвика полемика, тъй като Байру е замесен в съдебно разследване, свързано с предполагаемо фиктивно наемане на парламентарни асистенти.
През 2017 г. Байру подаде оставка като министър на правосъдието поради разследване за злоупотреба с европейски средства в неговата партия. През февруари 2024 г. той беше оправдан по обвиненията в съучастие в присвояване на публични средства. Съдът постанови, че макар съучастието му да е "много вероятно", липсват достатъчно доказателства за осъждане. Прокуратурата обаче обжалва решението, което означава, че Байру може отново да бъде съден по същите обвинения.
Реакции
Томас Казньов, центристки депутат от партията на Макрон, описа Байру като опитен политик, който владее „изкуството на компромиса“.
Жордан Бардела, председател на крайнодясната „Национален сбор“, заяви, че партията му няма да подкрепи веднага вот на недоверие към новото правителство. Бардела допълни, че още има „червени линии“ по отношение на бюджета и новият министър-председател трябва да разговаря с всички политически групи.
Политици от левицата разкритикуваха избора на Байру, като заявиха, че назначаването му не зачита резултата от последните предсрочни избори, на които левият алианс спечели най-много гласове.
След свиканите от президента предсрочни избори през юни, френският парламент е разделен между три групи, без никоя от тях да доминира.
Левият алианс получи най-голям брой гласове, но не успя да постигне мнозинство. Центристката формация на Макрон претърпя загуби, но все още е на власт, а крайнодесният "Национален сбор" на Марин Льо Пен беше спрян от властта чрез тактическо гласуване от левицата и центъра.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
