Кнежа, Луковит, Крушаре, Самоков - вероятно сте чули споменаването им в криминалната хроника на телевизиите поне веднъж през последната седмица.
Причината винаги е свързана с проява на безумна безотговорност и насилие, при които загива млад човек.
15-годишно момиче е намерено убито от бой в изоставена къща (Луковит), 17-годишно момче - пребито и заровено в полето край пътя (Кнежа). 19-годишен младеж катастрофира фатално, преследван от мъже с пистолети и бухалки (Крушаре), момиче на 16 г. стана жертва на нощни гонки (Самоковско). И това се случва за по-малко от седмица.
Всяко от тези престъпления изумява с брутализма и необяснимата агресия, който стои зад причиненото убийство. И със загубения млад човешки живот.
Да унищожиш живот, който едва сега започва, и да отнемеш смисъла на съществуване на цяло семейство, е лесно като във филм.
Бог е високо, МВР - далеко, а усещането за безнаказаност умножава импулса за саморазправа.
Има пряка връзка между животинската агресия и качеството на живот - достъпа до работа, образованието, здравните грижи и условията за отглеждане на деца. Това е връзката на политиката с бита на хората.
Само че политиката се сеща за тях веднъж на няколко години под формата на списък, който трябва да се отчете анблок на изборите. Или когато може да се усвои проект като футболен стадион в село без деца, без път и без канализация.
В ружинското село Дреновец, където всеки втори човек живее под линията на бедност, някои от жителите се радваха дори на криво изсипания асфалт за 10 000 лв. - имитация на "еко" велопарк - а трябваше да изгонят строителите и техните поръчители със сопи.
Справедливостта, която все не идва или идва прекалено късно, променя съзнанието за добро и зло, за чест и достойнство, за допустимо и недопустимо.
19-годишното момче, което загина при катастрофата в Крушаре, не осъзнава, че пътува към смъртта си - то иска да потърси отговорност от нахалник, който унизил приятелката му в нощно заведение. Баща му е готов да мъсти. Посреща ги компания в пълно бойно снаряжение, която ги преследва до фаталния сблъсък. Полицията разбира за случая, когато битовата разправия се прекатегоризира в умишлено убийство.
Гонката със 170 км/ч, при която загина момичето от Самоков, се случва пред очите на баща й - той не подозира, че детето му е в летящата кола, но и да знаеше, нямаше как да се намеси. А и там така си карат. МВР отново идва чак когато се налага да се режат вратите на смачкания автомобил. Нищо, че бившият кметският наместник е пращал подписка с жалба от жителите на селото заради високите скорости и местните нрави.
Убийството в Кнежа е разследвано от близките на жертвата - семейство роми - които сами са търсили улики по записите от охранителни камери, след като момчето им е изчезнало безследно.
Най-скорошният случай с мъжа, завързан гол за дърво по пътя към Бузлуджа с прорезни рани, се оказа саморазправа заради изчезнала "не много скъпа вещ". Криминално проявеният жител на Казанлък този път е в ролята на жертва на няколко по-млади нападатели, които са го привели в безпомощно състояние заради подозрение за кражба.
Този начин на живот, при който юмручното право е компенсацията за липсващия ред и правосъдие, се превръща в норма заплашително бързо.
Изобщо не е чудно, че доверието в съда и държавната администрация е на дъното, а готовността на българите да върнат смъртното наказание - на едно от най-високите нива в Европа.
В държава, претендираща за европейско развитие, свободата е на ниво "Всеки сам си преценя", а чувството за отговорност - "Само Господ може да ме съди".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
