Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
С водещия редактор Богдан Русев говорим за идеята, за книгите, които си мислим, че познаваме, за трудната среща с класиката в училище и защо поредицата "Голямото накратко" не е предназначена само за ученици.
Разговорът стига и до границата между преразказа и оригинала, до неизбежните критики към подобен подход и до онова страхопочитание към класиката, от което понякога остава само страхът.
Богдан Русев е писател, преводач и сценарист. Започва да публикува през 90-те години на миналия век като автор на книги игри под псевдонима Робърт Блонд, а от 1996 г. работи и като преводач от английски.
Следват „Ела при мен“ (2007), криминалният роман „Къщата“ (2008), „Туристът“ (2010) и „Стаята“ (2014). През 2019 г. създава „P.S. Някой трябва да плати“ – първия български аудиосериал, написан специално за Storytel.
По-късно излизат „Вечен град“ (2021), „Град под обсада“ (2022) и „Градът не забравя“ (2023).
„Има книги, които повечето от нас са чели само веднъж. Обикновено в училище и обикновено защото е трябвало. После минават години и някъде в съзнанието ни остава увереността, че познаваме „Под игото“, „Тютюн“ или „Песента на колелетата“. Помним герои, отделни сцени, понякога и онова, което сме научили за това какво е искал да каже авторът. Към самите книги рядко се връщаме“, казва Русев.
Точно от тази дистанция между нас и българската класика тръгва „Голямото накратко“ – проектът на Storytel, който събира 23 произведения от учебната програма в 17 аудио епизода и ги представя в преразказ на по-достъпен език.
Седем съвременни български автори – Здравка Евтимова, Елена Алексиева, Мама Нинджа – Мария Пеева, Мария Касимова, Димана Йорданова, Катерина Хапсали и Самуил Петканов – избират произведения от класиката и им дават своя прочит.
Останалите остават за Богдан Русев, който е и водещ редактор на поредицата.
Работата по „Голямото накратко“ се превръща и в повод самият той да се върне към книги, които е чел в училище, и да ги прочете отново като възрастен.
„Човек си мисли, че ги познава. Но когато се върнеш към тях и ги прочетеш внимателно, виждаш, че всъщност са адски добри. Затова са там.“
Класиката, която звучи съвременно
Работата по „Голямото накратко“ кара Богдан Русев да погледне по нов начин и към това доколко класическите произведения всъщност са далеч от днешния читател.
За „Тютюн“ например казва, че периодът „много напомня на този, в който сме в момента“, а и самите герои звучат познато.
„Има корпорации, има нещо като гангстери. Мога да си представя много добре да се филмира сега.“
„Крадецът на праскови“ според него е близо до модерните и днес истории за обречена любов. „Самата героиня е много съвременна като начин на мислене – разкъсвана е между това, което тя иска, и това, което се очаква от нея“.
При „Немили-недраги“ изненадата идва от начина, по който Иван Вазов разказва историята.
„Бях забравил колко умело си служи с един похват – много важни неща се случват извън кадър, прескача се във времето и после ти трябва да възстановиш какво се е случило.“
Тъкмо заради това Русев сравнява начина, по който е написана повестта, с „хубав сериал по HBO“.
Съвременното звучене обаче не означава осъвременяване на самите преразкази. Едно от правилата е да се избягват архаичните и трудни думи, когато това е възможно, но без на тяхно място да влиза актуален език, който би бил чужд на времето на оригинала.
„Направили сме го разбираемо, но не сме го направили съвременно. Не сме вкарвали думи, които авторът тогава не би могъл да знае.“
Богдан Русев отново дава „Тютюн“ за пример: днес е напълно естествено да говорим за „корпоративни интереси“, но подобна формулировка няма място в епохата, когато е писана книгата.
Преразказът като път към оригинала
Богдан Русев е наясно, че самата идея някой да преразказва Вазов, Йордан Йовков или Димитър Талев вероятно ще предизвика критики.
„Би било прекрасно, ако хората първо чуят какво сме направили и после говорим.“
Всички произведения, включени в „Голямото накратко“, са налични в Storytel и в оригиналния им вариант. Целта е преразказът да събуди интерес към книгата и слушателят да посегне към нея.
„Не се опитваме да направим някаква библиотека за ученика или комплект от пищови“, казва Богдан Русев. „Не си представяме, че сме направили нещо по-добро от оригинала.“
При най-дългите произведения – „Под игото“, „Тютюн“ и „Железният светилник“ – обемът е съкратен четири-пет пъти. В проекта са включени само произведения в проза.
Тъй като на Русев се падат най-обемните произведения, пред него неизбежно стои въпросът какво може да отпадне.
„Под игото“ е особено предизвикателство: „Има 15 сюжетни линии, 500 герои и ти трябва да избираш – сега това важно ли е?“
Седемте гостуващи автори записват и кратки лични въведения към своите преразкази. В тях обясняват защо са избрали точно това произведение, кога са го прочели за първи път и какво свързват с него.
Класиката след училище
Макар „Голямото накратко“ да стъпва върху учебната програма, проектът не е създаден само за ученици. По предварителните очаквания на екипа около 60% от слушателите може да бъдат в ученическа възраст, но Богдан Русев подчертава, че поредицата не е специално за тях.
Училището обаче неизбежно остава част от разговора – именно там повечето от нас за първи път са се срещнали с тези книги.
Писателят е критичен към познатия литературен анализ, в който често се търси правилният отговор на въпроса "Какво е искал да каже авторът?".
Много по-интересно за Богдан Русев е да знае повече за самия човек зад книгата – кога я е писал, какво се е случвало в живота му тогава и как това се е отразило на написаното.
„Този така наречен литературен анализ на училищно ниво дълбоко се съмнявам, че постига нещо друго, освен да отблъсне учениците от оригиналните текстове.“
„Голямото накратко“ е записван в продължение на седмици в студиата на Resonator. За Русев това е и възможност да наблюдава отблизо един различен занаят – как написаният текст започва да живее чрез гласа на човека, който го чете.
И може би най-хубавият резултат би бил след един от тези преразкази някой да изпита искрено желание отново да отвори „Крадецът на праскови“, „Немили-недраги“ или „Гераците“ – и този път да го направи не защото трябва.
В „Голямото накратко“
Здравка Евтимова преразказва „Песента на колелетата“ от Йордан Йовков;
Елена Алексиева – „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов;
Димана Йорданова – „По жицата“ и „Шибил“ от Йордан Йовков;
Мама Нинджа – Мария Пеева – „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев;
Катерина Хапсали – „Дядо Йоцо гледа“ и „Една българка“ от Иван Вазов;
Мария Касимова – „Косачи“ и „По жътва“ от Елин Пелин;
Самуил Петканов – „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов.
Богдан Русев преразказва останалите произведения:
„История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, прочетена от Георги Георгиев – Гого;
„Българи от старо време“ от Любен Каравелов, прочетена от Виктор Танев;
„Немили-недраги“ от Иван Вазов, прочетена от Даниел Цочев;
„Чичовци“ от Иван Вазов, прочетена от Сава Пиперов;
„Под игото“ от Иван Вазов, прочетена от Димитър Живков;
„Гераците“ от Елин Пелин, прочетена от Чавдар Монов;
„Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ от Елин Пелин, прочетени от Павел Владимиров;
„По-малката сестра“, „Индже“ и „Албена“ от Йордан Йовков, прочетени от Мартин Герасков;
„Железният светилник“ от Димитър Талев, прочетен от Александър Хаджиангелов;
и „Тютюн“ от Димитър Димов, прочетен от Симеон Владов.
Владo Пенев в "обувките" на Антъни Хопкинс: На актьора му се случват едни и същи неща по целия свят
Грижата за себе си вече не започва след работа. Започва между две задачи
