Боно от U2: Като млад ме беше срам да призная, че харесвам ABBA Снимка: © Shutterstock

Признание от фронтмена на U2 Боно, че когато е бил млад е харесвал ABBA, но не е искал да си го признае, за да не развали образа си на пънк рокер, повдигна дискусия за табутата в света на музикалните вкусове преди и сега. В предаването Piano Room на BBC Radio 2 Боно сподели, че когато е бил 16-годишен натискът да изглеждаш „мачо“ е бил огромен и по-важното - в пълен дисонанс с това да харесваш шведската диско поп група.

Боно от U2 млад, Като млад ме беше срам да призная, че харесвам ABBA

,,Не исках да отговарям, за това, че харесвам ABBA. Когато бях на 16 в средата на пънк рока, нямах смелостта да се примиря с тази изгряваща група.", каза 62-годишният Боно.

Адът сигурно е пълен с хора от рокендрола, вечно определящи кое е „готино“ и „не готино“, пише по този повод Барбара Елън - колумнист на британския Guardian. И разглежда "ембаргото" върху различните стилове музика от края на миналия век и защо сега в 21 век сякаш вече го няма.

Боно превъзмогва нежеланието си да признае, че харесва ABBA и страхът, че ще бъде отхвърлен от рок маниаците заради това, е преодолян през 1992 г. Тогава U2 извеждат на сцената на свой концерт Бьорн Улвеус и Бени Андерсон от шведската диско банда на сцената, за да изпълнят заедно хита ѝ Dancing Queen.

Откъде обаче идват проявите на културно "вето" и музикално "ембарго", какво стои зад желанието на човек, преминал средната възраст, да признае миналите си "грехове" - дори и тези, свързани с музикалния вкус?

Едва ли ABBA някога наистина се е вмествала в шаблона „не готина“. Много хора и музиканти, са признавали, че я харесват през годините. Единствената причина, поради която ABBA не е била преосмислена и преродена по подобие на много банди от миналото е … самата ABBA, пише Барбара Елън. И припомня, че от разпадането на групата през 1982 г. членовете ѝ дават само две официални разрешения за използване на тяхна музика от други артисти - това са Fugees и Мадона.

ABBA се събра отново преди няколко години и пусна албум Voyage през 2021 г. след 40-годишна пауза. Това пожъна успех, беше на първа позиция в британските музикални класации и спечели номинации за "Грами" и наградите "Britt". Месец след излизането на Voyage шведските музиканти заведоха дело срещу ABBA Mania - група, отдаваща почит на ABBA след разпадането ѝ през 80-те години на миналия век. ABBA Mania изпълнява песните на оригиналната група от 1999 г. насам на живи концерти в Обединеното кралство. В съдебните документи от декември 2021 г., от ABBA определят трибют групата като ,,паразитна и недобросъвестна". До момента няма развитие по делото. Толкова за музикалната история около шведските диско и поп легенди.

Барбара Елън обаче припомня времената, когато хората имат поне две музикални колекции. Едната е тази, която "показвахме самодоволно на връстниците си и влизаща стриктно само в стила, с който се определяхме", пише авторката. Втората е "само за нас, музиката, която бихме си пуснали у дома, когато се оправяме за среднощно излизане и никога няма да назовем в отговор на въпроса "Какво слушаш?".

От известно време се смята се, че тази представа за "забранени културни удоволствия", ако принадлежиш музикално към един стил, но си позволяваш да слушаш и друг, е на изчезване.

Хората днес изглеждат горди от необичайните си вкусове. Може би и Spotify допринася за това освобождаване - благодарение на хаотичните плейлисти в платформата, които успешно съчетават взаимоизключващи се жанрове.

Днес е трудно да видим културен преврат. Понянието за добър вкус е изчерпано, защото личният вкус е най-важен, казва анализаторката на Guardian.

Защо Боно още обсъжда към днешна дата младежката си любов към ABBA в нещо като изповед? Причината вероятно е времевият печат на ценностите от 80-те години на 20 век. Въпреки че пънк/постпънк ерата е разнообразна (със стилове като рокендрол, реге, соул и др.), тя също може да бъде плашещо ограничена. В крайна сметка там се случва и част от колективния етос презрително заклеймява всичко. В това число всичко забавно. С навлизането в този осъдителен водовъртеж, младият Боно Вокс (ранен псевдоним на фронтмена на U2) чувства, че не може да признае тайната си страст към ABBA тогава - "Chiquitita" не е никак "мачо" песен.

Що се отнася до желанието, което все още принуждава някои да признават музикални тайни, нека го сведем до бунтарството на възрастните тийнейджъри: изискване да бъдеш възприеман като гордия всестранен човек, който наистина си (въпреки че никой вече не се интересува какво слушаш), завършва Барбара Елън. И пита няма ли всеки от нас по-сериозни тайни?


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Заради една рисунка. Как Русия отне дъщерята на Алексей и възроди практика от сталинизма?

В Русия антивоенна рисунка може да ви коства дъщерята

16:13 - 21.03.2023

Байдън разсекрети документи за произхода на COVID-19. Лаборатория в Ухан е под подозрение

Байдън подписва законопроект, изискващ разсекретяване на информацията за произхода на COVID

12:57 - 21.03.2023

"Stranger Things" се пренася на театралната сцена

Пиеса по хитовия сериал "Stranger Things" ще проследи историята на младите Джойс, Джим Хопър и Боб

12:39 - 21.03.2023

Си в Москва: Автократичната концепция за мир

Какво цели посещението на китайския президент в Русия година след войната?

12:31 - 21.03.2023

"Информационно обслужване" показа платформата за видеонаблюдение на изборите

Как ще се извършва видеозаснемането в изборния ден и как може да се гледа то?

11:50 - 21.03.2023