Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България рискува да загуби следващата вълна от високотехнологични инвестиции, ако не покаже фискална дисциплина и ясна политика за конкурентоспособност с първия бюджет след присъединяването към еврозоната. Това предупреждава Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) в становище по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г.
Според организацията именно през следващите няколко години в световен мащаб ще бъдат взети решения къде ще се изградят новите центрове за развойна дейност, инфраструктурата за изкуствен интелект и следващото поколение високотехнологични производства.
Ако България не предложи достатъчно убедителна комбинация от фискална стабилност, предвидима регулаторна среда и политики за конкурентоспособност, инвеститорите ще насочат проектите си към други държави в региона.
От БРАИТ определят бюджета за 2026 г. като исторически, тъй като това е първият държавен бюджет след приемането на еврото. Според асоциацията той не е просто финансов план, а тест за способността на България да съчетае фискална дисциплина, устойчив растеж и дългосрочна конкурентоспособност.
Организацията, която обединява компании от секторите на софтуерната индустрия, информационните технологии, изкуствения интелект, биотехнологиите, финтех, блокчейн, агритех, възобновяемата енергетика и електронната търговия представлява компании, които формират приблизително една пета от българската икономика.
В становището се отбелязва, че макар БРАИТ да подкрепя ограничаването на автоматичните разходи, оптимизацията на администрацията и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители, тези мерки не решават основния проблем.
Според организацията планираният от кабинета "Радев" дефицит от 5,7% от БВП в условията на устойчив икономически растеж и ниска безработица изпраща сигнал за отлагане на структурните реформи, слаба бюджетна дисциплина и липса на достатъчно инвестиции в секторите с висока добавена стойност.
„След присъединяването към еврозоната бюджетната политика вече е водещ индикатор към инвеститорите, пазарите и европейските институции за фискалната зрялост на страната“, посочват от БРАИТ.
Асоциацията предлага пакет от мерки за възстановяване на фискалната устойчивост и повишаване на конкурентоспособността, сред които:
- намаляване на бюджетния дефицит и изготвяне на пътна карта за достигането му до 3% от БВП;
- повишаване на събираемостта чрез задължително електронно фактуриране, дигитализация на приходната администрация и използване на изкуствен интелект в НАП;
- национален пакет за конкурентоспособност с данъчни стимули за научноизследователска и развойна дейност, инвестиции в STEM образование и инфраструктура за изкуствен интелект;
- ускоряване на административните процедури за стратегически инвестиции;
- създаване на постоянен механизъм за диалог между държавата и бизнеса по темите за публичните финанси и конкурентоспособността.
Предложенията на организацията не предвиждат промяна на данъчния модел или увеличаване на данъчната тежест.
Организацията настоява за по-ефективно управление на публичните средства, по-добра събираемост и политики, които да повишат производителността и да направят България по-привлекателна за високотехнологичните инвестиции.
„Решенията, които ще бъдат взети с този бюджет, ще определят мястото на България в европейската икономика през следващото десетилетие“, заявяват от БРАИТ.
Оттам подчертават, че след членството в еврозоната има прозорец, който няма да бъде отворен завинаги и страната трябва да се възползва от възможностите и това зависи от решенията в бюджета.
Правителството не отстъпи и внесе спорния си проект за Бюджет 2026 с 5,7% дефицит, по-високи осигурителни прагове и по-големи разходи за издръжка на администрацията - въпреки критиките от всички страни. Разглеждането му в Народното събрание започва във вторник в бюджетната комисия.
Петър Ганев, ИПИ: Обещанията за свиване на разходите в бюджета остават само на хартия
Асен Василев: Проектобюджетът за 2026 г. връща раздаването на пари към близки до властта общини
