.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бюджетът вече е в Народното събрание. Финансовата рамка предвижда, че през 2026 г. държавата ще направи рекордни харчове (над 45% от БВП) и ще допусне дефицит в размер на 7,2 млрд. евро (при 3,5 млрд. евро през 2025 г.). Така започва анализът на проектобюджета на кабинета "Радев" за 2026 година на Петър Ганев, публикуван в бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Рекордните разходи и дефицит са заложени в условия на икономически растеж и увеличение на данъчно-осигурителните приходи (без парите от Европа) с близо 4 млрд. евро. Диагностиката на бюджетния дефицит сега е на фокус, но големият въпрос всъщност е какво следва.
Средносрочната рамка дава посока за нормализиране на държавните разходи (до 40% от БВП) и свиване на дефицита до 3% от БВП през 2028 г.
Дали обаче тази посока на държавните финанси (отвъд 2026 г.) е подкрепена с реални мерки?
С предложения проект на бюджета за 2026 г. всички големи въпроси пред траекторията на бюджета остават отворени.
Таблицата казва, че разходите за персонал (в т.ч. администрация, полиция, съдебна власт) и за социално подпомагане и грижи (в т.ч. парите за хората с увреждания) ще бъдат под контрол (в някои случаи номинално ще се свият), но без насреща да има реални текстове.
Тоест това са предимно обещания за политики, които ще попаднат под много сериозен огън още с проекта на бюджет през 2027 г., пише икономистът.
И дава два примера с някои от най-скъпите ведомства и политики в бюджета:
- Общите разходи на МВР нарастват от под 1,5 млрд. евро през 2023 г. до 2,2 млрд. евро през 2026 г.
Големият ръст (очаквано) е в заплатите през 2025 г. Това е цената на автоматичните механизми, отбелязва Ганев.
Средносрочната таблица сега дава прогноза от 2,1 млрд. евро през 2028 г., тоест номинално намаление на средствата в следващите две години. Това дали ще удържи? Дори и без автоматични механизми (все още няма нови текстове), темата за заплатите в МВР не може да се счита за решена.
- Общите разходи на МТСП (само националните средства) нарастват от 900 млн. евро през 2023 г. до 2,1 млрд. евро през 2026 г.
Големият ръст е в подкрепата за хората с увреждания, която скача от 340 млн. евро (2023 г.) до 1,4 млрд. евро (2026 г.). Тук основна роля играе т. нар. механизъм за лична помощ, който вече струва 800 млн. евро.
Сега в средносрочната рамка пише, че до 2028 г. и тук няма да има съществена промяна – ръст от около 100-150 млн. евро в бюджета на МТСП (национални средства) до 2028 г.
Как обаче гарантираме, че прекомерният ръст и тежестта на личната помощ ще е под контрол, като и в тази посока няма ясна заявка за законодателни промени?, пита Ганев и допълва, че това са два примера, в които се прави хубава заявка за контрол на разходите – в случая в МВР и в МТСП, но без насреща да стоят някакви нови текстове и/или да е постигнато широко съгласие със съответните заинтересовани страни.
В анализа си той подчертава, че такива примери има много.
"И минималната заплата ще се определя по нов механизъм, но не се знае какъв ще е, тоест това също е отворен въпрос и потенциално тежи на разходите за персонал.
С други думи, обещанието за консолидация и справяне с прекомерния дефицит няма да бъде облечено в законодателни текстове с приемането на бюджета за 2026 г. и ще остане отворен въпрос за есента", коментира анализатора.
Кабинетът "Радев" залага таван на нов държавен дълг от 10,1 млрд. евро до края на 2026 година.
Мерките в приходната част предвиждат по-висока осигурителна тежест за фирмите и служителите, които не укриват доходи и се осигуряват на максималния осигурителен праг, който от 1 август се предвижда да се увеличи до 2300 евро.
