.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Европейската комисия изготвя план как да се използва малко известният пакт за взаимопомощ на ЕС в случай на чуждестранно нападение, на фона на все по-критичната реторика на американския президент Доналд Тръмп към НАТО.
По време на среща в Кипър лидерите на ЕС са постигнали споразумение, че Европейската комисия „ще подготви план“ за реакция в случай на задействане на клаузата за взаимопомощ. Става въпрос за евентуално задействане на член 42.7 от договора за ЕС, който задължава държавите членки да „оказват помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат“, ако друга държава бъде нападната от чуждо правителство.
Въпросната клауза досега е задействана само веднъж от Франция след атаките в Париж през 2015 г. , когато бяха убити повече от 130 души е концертната зала „Батаклан“, барове и ресторанти. Тогава Франция призова другите държави членки да засилят военните си ангажименти в чужбина, за да може да преразположи войски за вътрешна сигурност.
Липсата на подробности за действието на въпросната клауза доскоро се приема като силна страна, позволяваща гъвкав отговор при необходимост, но изглежда е дошъл моментът да се разработи конкретна процедура за действие.
„Разработваме наръчника за това как да се използва тази клауза за взаимопомощ. Вече е имало тестов случай в Кипър", заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който припомни удара с дрон срещу база на Великобритания в Кипър в началото на конфликта в Близкия изток, след като САЩ и Израел нанесоха удари срещу Иран. Тогава Гърция, а след това Франция, Италия, Испания и Нидерландия мобилизираха военна техника и сили, за да помогнат на Кипър да се защити от външни атаки.
Кипър, който не е член на НАТО, иска ЕС да приеме клаузата по-сериозно, след като дрон удари британската военновъздушна база Акротири на острова през март.
Някои членове на ЕС обаче са предпазливи по отношение на всякакви стъпки, които биха могли да бъдат възприети като подкопаване на клаузата за колективна отбрана на НАТО, член 5.
Новината идва на фона на информация, че САЩ проучват как да отстранят Испания от НАТО. Преди ден Reuters се позова на вътрешен имейл, според който, Пентагонът обсъжда възможни варианти, чрез които да накаже съюзниците от НАТО, които не подкрепиха операциите на САЩ във войната с Иран. Една от възможните мерки е отстраняване на Испания от алианса, която отказа и да увеличи разходите си за отбрана на 5% от БВП.
Испания е сред страните, които предизвикват най-сериозно недоволство във Вашингтон и които САЩ определят като “трудни”. Американците имат две ключови военни бази в Испания - военноморската база Рота и авиобазата Морон.
Изключването на страната от НАТО се разглежда по-скоро като политически сигнал, отколкото като ход с пряко военно значение. Не е ясно обаче дали подобна мярка изобщо е възможна в рамките на алианса.
„Ние не работим по имейли. Работим с официални документи и позиции на правителства, в случая на Съединените щати“, коментира испанският премиер Педро Санчес в отговор на информацията.
Представители на НАТО, цитирани от Guardian, също подчертават, че учредителният договор на организацията не включва механизъм за изключване на член.
Все по-агресивната реторика на Тръмп по отношение на алианса обаче кара дипломатите в ЕС да обмислят варианти за допълнителна защита.
