Председателят на СЕМ Соня Момчилова разви озадачаващи възгледи за регулацията на медиите в България, правото на журналистите в БНТ и БНР да се сдружават в неправителствени организации, и наличието на руска пропаганда в ефир.
В интервю за YouTube-влога на Асен Генов "Контракоментар", Момчилова обяви, че не смята, че Петър Волгин пропагандира "нито путинската идеология, нито кремълската доктрина" и защити конкретно негово предаване, за което водещият беше наказан от БНР за разпространение на фалшива информация, като го обяви за "търсене на истината".
За справка: през април 2022 г. по време на заложническата криза с български моряци на кораба "Царевна" в Мариупол, Волгин беше преразказал невярно съобщение на руската държавна агенция ТАСС как корабът е превзет от украинския батальон "Азов".
Информацията му беше опровергана веднага от Министерството на външните работи и МО, но СЕМ отказа да го санкционира, защото регулаторът нямал изрични правомощия да наказва за дезинформация.
"Трябва ли да насърчаваме журналиста да търси истината или да чака официалната официозна информация, за да не бъде политически некоректен?", попита риторично Соня Момчилова.
Тя повтори спорните аргументи, с които няколко състава на СЕМ отказват да се занимават с липсата на плурализъм в предаването на Волгин - а именно, че "има аналогично издание в неделя, със същото име, но което се води от Силвия Великова и звучи по различен начин".
"Как да го разделим хронологично, за да е плурализмът налице? На пет минути ли да влиза Силвия Великова и съответно Петър Волгин? На по три минути? На по 15?", коментира тя.
Всъщност, Законът за радиото и телевизията не дава особено място за тълкуване на начина, по който БНТ и БНР са длъжни да представят многообразие от мнения.
Обществените медии са задължени да "отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика". Самата Силвия Великова подбира темите и събеседниците си по своя редакционна преценка, без да е длъжна да прави предаване "антитеза" на Волгин - което би било абсурдно.
Момчилова все пак се позова на наличието на "лоялна и изключително многобройна аудитория" на Петър Волгин (не стана ясно на какви данни се позовава), както и на контра-оплакванията от БСП и "Възраждане", че "медиите били много проукраински и не била застъпена руската гледна точка".
Една от най-спорните ѝ тези - за която тя подчерта, че е лично мнение - беше атаката ѝ срещу журналистите от БНТ и БНР, които членуват в неправителствени асоциации.
Въпреки че тя отказа да посочи конкретни имена или НПО-та, в крайна сметка стана ясно, че има предвид критично настроените към медийния пейзаж сдружения като Асоциацията на европейските журналисти или "Репортери без граници", които "ни поставят в класации, правят допитвания, по някакъв начин влияят на пазара на труда".
"Журналисти, които работят за неправителствени организации и печелят хонорари в пъти надвишават възнагражденията им в обществените медии - от моя гледна точка е твърде спорно доколко е морално да работят и да бъдат гласове и лица... не е противозаконно, не е забранено. Включително в редица страни не е забранено. Но от моя лична гледна точка не е дотам морално. Отразява се на обективността. Създава един автоматизъм, ако щете, в говоренето и поведението. Съобразява се с интересите на отделни формирования от гражданския сектор. И в края на краищата пречи. Пречи", каза Момчилова и се обяви за "корекция на възнаграждението на хората, които работят там".
Отказът ѝ да говори с конкретни имена и примери беше обяснен с позицията, която тя заема: "Говоря за зависимости, които ще мога по-свободно и с повече примери вероятно да разкажа, когато няма да съм председател на СЕМ".
Тя заема този пост от април 2022 г., а преди това беше излъчена за член на регулатора от квотата на Румен Радев през юли 2021 г.
На многократните въпроси на Генов към Момчилова за мнението ѝ относно оценката на Европейската комисия за проникването на руската дезинформация в ЕС - с конкретни примери за изопачаване на истината за войната в Украйна от страна на Кремъл - председателят на СЕМ отказа да отговаря по същество.
Напротив - заяви, че "абсолютно не е съгласна", че българските медии са "проводник на кремълските интереси и информация".
Вместо това тя каза, че "пропаганда има и в обратна посока" и даде свои примери: "за заболяването на Путин, за това, че умрял, за Буча и т.н".
От интервюто ѝ така и не стана ясно каква украинска дезинформация е засякла по темата за клането в първите месеци на руската окупация в Буча - и ако е сметнала, че се разпространяват неверни твърдения, защо не е сезирала СЕМ с искане за санкции срещу разпространителите им.
Вместо това тя се оплака, че "мейнстриймът в медиите е политкоректен" и изрази съжалението си, че "изгубихме много от най-ярките лица" на журналистиката - посочвайки хора като Тъкър Карлсън, уволнен от Fox News заради съзнателното разпространение на лъжи за предполагаеми изборни измами в САЩ, и Дон Лемън от CNN, който изгуби поста си след обидни коментари по адрес на жени - политици като Ники Хейли и негови колеги.
"Има нещо обезпокоително. Г-жа Вера Юрова (бел.р. еврокомисаря по правосъдие, потребители и равенство на половете) се изказа и за Twitter: "Всяка свобода има граници, включително и тази на словото". Мен това малко ме напрегна", каза Момчилова в разговора с Генов.
На неговия пример за ограничено право на свободно слово със забраната да се разпространяват лъжи, които могат да доведат до паника, Соня Момчилова отново отклони темата към въпроса защо ЕС е забранил излъчването на руски държавни телевизии.
"За нас, българите, е важно - за тези, които гледат руските канали - какво се случва в отношенията между Турция и Русия. Изключително интересно е как тези лидери Ердоган и Путин комуникират. За да опознаеш врага и да знаеш как да се справиш с него, трябва да го познаваш от първо лице. Ние не можем с догадки и с това да забраняваме на кореспондентите ни от Русия да ни запознават с критична информация оттам, да добием представа какво се случва там. Това ни ощетява", каза тя.
Разговорът тръгна към още по-сюрреалистичен финал, след като Асен Генов ѝ напомни за неин ироничен коментар във Facebook по повод "легитимирането на над 30 пола" в ЕС и я помоли да каже в коя европейска директива е открила подобно нещо.
Момчилова направи уговорка, че се опитала да се пошегува, но продължи да настоява, че "премахнаха тоалетните за мъже и жени", а в спорта легитимирали правата на транссексуалните.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
