Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Оказва се, че в Букурещ можеш да вечеряш на различно място всяка вечер с месеци, без да повториш локацията. И не става дума за безкраен списък от ресторанти, който просто пълни картата, а за места с характер, които се развиват и надграждат с темпо, което изненадва дори местните. Градът очевидно преживява гастрономи
чески подем и Букурещ постепенно започва да изглежда като напълно реален кандидат за фууди уикенд — нещо, за което допреди няколко години едва ли бихме се сетили.
Пътуване до Букурещ се оказва и идеалната дистанция да проверим докъде стига новия електрически BMW iX3 с амбициозната им заявка за 460 км пробег.
Още на излизане от София усещаме, че темата „батерия“ започва постепенно да губи драматизма си. В Русе сме с около 49% заряд — достатъчно, за да спреш да мислиш в проценти и разговорът естествено да се прехвърли към други неща, например към интериора. Новото минималистично табло с широк дисплей по цялата ширина на автомобила е решено така, че да следиш информацията почти периферно, без да сваляш поглед от пътя.
Пространството в купето е изненадващо голямо, а усещането за лукс и комфорт е в преживяването, а не чрез самоцелен лъскав интериор. Това е тихият лукс, който е добре познат на любителите на марката.
Поводът за пътуването всъщност е RAD Art Fair - едно от най-интересните събития за съвременно изкуство в региона. RAD Art Fair се провежда в хотел Caro — място, което само по себе си заслужава отделно посещение.
Комплексът се намира в северната част на Букурещ, до езерото Tei, върху терена на бившата Fabrica de Glucoză — индустриален комплекс от края на XIX и началото на XX век. Някога тук са произвеждали глюкоза и алкохол, а фабриката е била толкова важна за района, че улицата и до днес носи нейното име.
Днес Caro е добър пример за адаптация на индустриално наследство, запазени са червените тухлени фасади, металните конструкции и част от суровия характер на старото производство, но без мястото да се превръща в стерилен „индустриален лукс“. Пространството е зелено, пълно с вода и въздух - нещо сравнително рядко за Букурещ.
И точно там, във фоайето на хотела, ни посреща една от най-неочакваните гледки — първата BMW Art Car от 1975 г., създадена от Alexander Calder. Колата, която поставя началото на една от най-известните колаборации между изкуство и автомобилен дизайн.
Историята започва с френския състезател Ерве Пулен, който иска да участва в състезанието 24 часа на Льо Ман с автомобил, превърнат в произведение на изкуството. Избраният модел е BMW 3.0 CSL — легендарният „Batmobile“ със своите агресивни аеродинамични форми.
Американският скулптор Александър Калдър, който е пионер на кинетичното изкуство, най-вече с изобретяването на „мобилите“ - висящи абстрактни скулптури, които се движат от въздушните течения, го покрива с ярки червени, жълти, сини и бели цветове.
Когато колата се движи, те сякаш оживяват, затова той говори за автомобила като за „движеща се скулптура“.
Колата отпада от състезанието заради технически проблем, но ефектът вече е налице — проектът се превръща в сензация и поставя началото на серията BMW Art Cars.
След това идват Рой Лихтенщайн, Анди Уорхол, Дейвид Хокни, Джеф Кунс и още десетки артисти, които превръщат автомобилите не просто в дизайнерски обекти, а в културни коментари на времето си.
Контекстът около проекта разказва Томас Гирст - човекът, който повече от две десетилетия стои зад културната стратегия на BMW. И вероятно една от причините компанията да присъства толкова естествено в света на съвременното изкуство.
Гирст е от онези редки хора, които могат да говорят едновременно интелигентно и напълно непретенциозно. С коктейл в ръка, чувство за хумор и почти театрално присъствие той преминава от Andy Warhol към поп култура, философия и автомобили в рамките на няколко изречения, без разговорът да звучи като лекция.
Всъщност той сам признава: „Не се интересувам особено от коли.“ Парадоксално изречение за човек, който ръководи глобалното културно ангажиране на BMW Group от 2003 година насам, но точно това вероятно го прави толкова убедителен.
Томас Гирст идва не от корпоративния свят, а от академична и артистична среда. Учил е история на изкуството, американистика и немска литература в Хамбург и Ню Йорк. През 90-те живее в Ню Йорк, работи като културен журналист, движи проекти, свързани с Marcel Duchamp, и е част от арт сцената на SoHo и Lower Manhattan.
Той не говори за артистите като за „посланици на бранда“, а като за автономни автори. И вероятно именно затова BMW успява да запази Art Cars програмата жива вече половин век, без тя да изглежда като корпоративен аксесоар.
Когато става дума за любима Art Car, Гирст отказва да избира: „Все едно да имаш любимо дете.“
Но ако все пак трябва, би посочил първата, тази на Калдър. Заради основните цветове, и защото, както казва, всяко начало съдържа в себе си всички възможни продължения, без нея нямаше да съществуват следващите.
От него разбираме, че за първи път в историята на арт колите на BMW, през юли тази година в Мюнхен ще бъде организирана изложба, в която ще могат да се видят всички оригинални творби от серията - 20 модела на 20 световни артисти, на едно място.
След изкуството идва друга форма на страст към автомобилите — Țiriac Collection, в тази частна колекция има над 430 автомобила, в музея могат да се видят около 300. Това е място, в което колите не са просто музейни експонати, а внимателно поддържани истории, всички в изправност, с платен пътен данък и винетка и в състояние да излязат от музея и да се движат.
Там срещаме Андрей Думитреску - човека зад реставрацията и техническата поддръжка на автомобилите. Андрей е внук на легендарния румънски автомобилен състезател Марин Думитреску, фигура, която в Румъния е почти митологична за хората от моторния спорт. Още като дете Андрей израства около автомобили, състезания, инструменти и механици. Той е сред онези, които тихо, но много последователно изграждат новата автомобилна култура в Румъния - такава, която съчетава уважение към историята, инженерно знание, ръчен труд и съвсем жива връзка с колите. А в неговата лична връзка с автомобилите от пръв поглед може да се забележи радост, удоволствие и много страст.
Любим автомобил? “последните два дни любим ми е Форд модел Т от 1920 година“.
Също като Томас Гирст, Думитреску не смята, че трябва да избира, и на всеки няколко дни има различна любима играчка. В свят, обсебен от класации и категорични избори, това звучи почти освобождаващо.
На връщане към София сменяме перспективата и се връщаме с BMW X3 xDrive40d, както става ясно, с дизелов двигател. Първото, което усещаш е познатия комфорт и същото удоволствие от шофирането – тази тънка и най-важна нишка, която свързва всички версии и двигатели на марката.
Пропускаме новата магистрална отсечка, но печелим нещо по-интересно — красив, почти кинематографичен път, който напомня, че удоволствието от шофирането няма само един прочит.
