Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Понякога важните теми не започват от университетска лекция или държавна кампания, а от човек, който обича това, което прави.
Точно такъв е и случаят на графичния дизайнер и илюстратор Елеонора Казакова, която създава мини книжката „Буквите, които не бяха поканени“ като личен проект по повод 24 май.
На пръв поглед това е красива илюстрована приказка, но зад нея стои тема, която рядко влиза в обществения разговор - за разликата между българската и руската кирилица и как постепенното българските графични форми изчезват от всекидневието ни.
„Не съм нито историк, нито филолог. Аз съм графичен дизайнер, който иска да помогне и да даде гласност на проблема, който днес стои пред нас, а именно нашето непознаване на езика ни“, казва Елеонора.
Книжката „Буквите, които не бяха поканени“ разказва на достъпен език за нещо, за което мнозина дори не подозират - че буквите, които виждаме всеки ден в сайтове, реклами, приложения и дори книги, не са българските букви.
Изчезналите български букви
Темата за българската кирилица от години е важна за типографи, дизайнери и езиковеди, но остава сравнително непозната за широката публика. В дигиталната среда масово се използват шрифтове, базирани на руската форма на кирилицата. Така без дори да забелязваме, българските букви постепенно биват заменени от руските им графични аналози.
“За този проблем не се говори достатъчно, а буквите ни биват заменени навсякъде без да забележим - в букварите, в клавиатурите, в опаковките, в рекламите, в надписите на магазините около нас. Дори в субтитрите, които четем. Въпреки че думите са български, те често не се пишат с български букви”, казва Елеонора.
Нейната мини книжка показва чрез примери колко често използваме „русифицирани“ шрифтове - без да си даваме сметка за това.
„Първата крачка към това да ги поканим да присъстват смело навсякъде около нас е да ги познаваме и различаваме, това е и фокусът на книжката“, обяснява тя.
„Буквите, които не бяха поканени“ е повече от дизайнерски проект. Това е малък културен жест към собствената ни азбука, която често приемаме за даденост, без да си даваме сметка, че в свят, в който визуалната комуникация е навсякъде, начинът, по който изглеждат буквите, носи идентичност.
Как се разделят българската и руската кирилица
За да разберем проблема, трябва да се върнем назад във времето.
Кирилицата е създадена в края на IX век в Преславската книжовна школа. За неин автор се смята Климент Охридски, а азбуката носи името на неговия учител - Константин-Кирил Философ.
С течение на вековете кирилицата се разпространява сред различни славянски народи и постепенно започва да се развива по различен начин. Днес се използва от около 252 милиона души в целия свят.
Голямата промяна идва през 1708 година, когато руският цар Петър I въвежда сериозна реформа в руската азбука. Целта е да се улесни книгопечатането и да се модернизира типографията.
Под силното влияние на западноевропейските печатни стандарти руската кирилица започва да се доближава визуално до къснобароковата латиница.
Руската типография прекъсва връзката между ръкописната и печатната форма на буквите. Малките букви започват да приличат на умалени версии на главните.
Тук пътищата на българската и руската кирилица се разделят.
Българската запазва естествените ръкописни форми. Малките букви остават по-меки, по-заоблени и по-разпознаваеми.
Това остава така до 1945 г., когато и в българската кирилица има реформи под влиянието на Съветския съюз и масово започва да се използва руската кирилица.
Как изглеждат „нашите“ букви
Основните разлики между двете форми се виждат най-ясно при малките букви, разказват от Инициатива “Българската кирилица”.
В българския вариант на азбуката буквите имат по-естествен и жив вид, защото формата им се базира на ръкописното писане.
Буквите са по-обли, по-уникални и по-лесно разпознаваеми. Много от тях имат горни и долни дължини, което помага за по-бързото и лесно четене.
През последните години организации като ФАРУ и инициативата „Сайт на годината“ активно работят за популяризирането на българската кирилица. Провеждат се лекции, дискусии и кампании сред дизайнери, програмисти, ученици и медии. Дори в конкурса „Сайт на годината“ използването на българска кирилица носи бонус точки.
Но много шрифтове продължават да използват руския модел като стандарт, а повечето хора дори не знаят, че има разлика.
Книжката “Буквите, които не бяха поканени”, може да бъде намерена в софийската книжарница Avrtikl като подарък за 24 май. Тя се разпространява напълно безплатно, но в изключително ограничен тираж.
Книжката обаче може да бъде разгледана свободно в Instagram профила на Елеонора @norikazakova:
