Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 17 август, преди 60 години, петима непознати на аудиторията музиканти от Ливърпул свирят в известния клуб „Indra“ – в центъра на прословутия квартал на червените фенери Реепербан в немския град Хамбург. Тогава Джон Ленън, Пол МакКартни, Джордж Харисън, Пийт Бест и Стюарт Сътклиф използват сценичното име „Silver Beatles“.
Те нямат пари, живеят в оскъдни помещения, но любовта им към музиката значи повече от всичко. Днес са считани за най-великата банда на всички времена и със сигурност за тази, която първа е променила представата за музика.
„The Beatles“, които официално са формирани през 1960 г., записват няколко участия в Ливърпул, така че официалната покана от клуб „Indra“ на няколкостотин километра на изток е приета с вълнение. Петимата членове на групата изпитват известни затруднения заради факта, че Джордж Харисън е само на 17. Но след като младият бунтар лъже немските власти за годините си, за да бъде допуснат, Хамбург разбира какво значи „рок енд рол“.
След като взривяват сцената в „Indra“, музикантите обикалят из „Кайзеркелер“, „Топ Тен“ и „Стар“. Феновете полудяват по новото явление, вихрещо се на сцената и по емблематичните прически на членовете на бандата в стил „паничка“ (които също се раждат в Хамбург).
„Беше едно от най-добрите места, едно от най-дивите“, спомня си Пийт Бест – първият барабанист на групата, цитиран от „Deutsche Welle“. Именно в Хамбург, според него, музикантите развиват своя талант. Макар Бест да е поканен да се присъедини към бандата дни преди концертите в немския град, две години по-късно е заменен от по-надарения Ринго Стар.
Реепербан се превръща във втория дом на „The Beatles“. Известният център на нощния живот обаче не предлага удобства. „Живеехме зад сцената на кино „Бамби“ – точно до тоалетните. Това е абсолютната истина“, казва пред „Deutsche Welle“ Пол МакКартни. Славата и богатството все още са далеч.
„Първите ни участия бяха доста нервни. Хората хвърляха пенита и други неща по нас. Казваха „Махнете се“. Свирехме пред много празни зали, но всичко беше наред – научихме се как да преодоляваме подобни препятствия. Прибирахме парите, казвахме по едно „благодаря“ и скоро спряха да ни замерят“, казва още членът на „Фантастичната четворка“.
На вечер в Хамбург членовете на групата печелят по 30 немски марки. Седемчасовите концерти продължават до ранните часове на деня, а понякога се налага и по един допълнителен час през уикендите.
С кюфтета и бира – така живеят „The Beatles“ в своя ранен професионален път, но репертоарът им се разширява с всяка изминала репетиция. Ненапразно МакКартни някога нарече времената в Хамбург „800 часа в залата“. Този период сближава членовете на бандата и формира аурата им, която властва и до днес.
"В много отношения групата, която свиреше в Германия, бе още сурова и не достатъчно добре формирана“, смята директорът на музея на „The Beatles“ в Ливърпул – Мартин Кинг. „Годините в Хамбург бяха също толкова важна част от историята на „Beatles“, колкото и останалите фази от живота им“, казва той пред DW.
За възрастните поколения музиката, която децата им слушат по това време, е нищо друго освен шумни удари по барабаните. Но за младежите тя представлява бунт срещу наложените норми. Именно с тази своя мисия „The Beatles“ печелят своите верни фенове, дори и любителите на поп музиката.
Шумният рокендрол, смазващият ритъм и прословутите рефрени на китарите стават много популярни. А бандата свири, каквото ѝ хрумне. „Свирехме в заведенията за танци в Хамбург, а когато изпълнявахме чист рок, това, което генерирахме, беше фантастично“ – това са думи на убития през 1980 член на групата Джон Ленън.
Бандата се справя толкова добре в клубовете в Германия, че собственикът на „Стар“ Хорст Фашер, който е местна знаменитост, забелязва МакКартни, Ленън, Харисън, Бест и Сътклиф. Споделя, че са се научили на сценично поведение само от гледането на останалите изпълнители в клуба. А последното им изпълнение в „Стар“ е на 31 декември 1962 г.
Скоро „The Beatles“ записват първата си песен с известния британски музикант Тони Шеридън. „My Bonnie“ става истински хит и дори стига до №5 в немските класации. Парчето „Love Me Do“ от 1962 също претърпява небивал успех.
Оформя се истинската „Фантастична четворка“ – Ленън, МакКартни, Харисън и Ринго Стар. Именно те остават ядрото на „The Beatles“ до нейното разпадане през 1970. Мениджърът Брайън Епстийн и продуцентът Джордж Мартин насочват кариерите им и развиват записните им умения.
През 1964 членовете на бандата вече са световни звезди. Повеждат „Британската инвазия“ в Съединените щати, където покоряват чартовете и чупят рекорди по продажби. Същата година записват първото си филмово участие – в „A Hard Day’s Night“, а от 1965 насетне правят по-сложни в музикално отношение записи като албумите „Rubber Soul“ (1965), „Revolver“ (1966) и „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967). Деветият им студиен албум „The Beatles“ предхожда успеха на „Abbey Road“ от 1969 г.
„The Beatles“ са най-продаваните музикални изпълнители на всички времена – с около 600 милиона копия по целия свят. Държат рекордите за най-много албуми под №1 в официалната класация на Великобритания, както и за най-много №1 хитове в Billboard Hot 100. Спечелили са седем награди „Грами“ и дори имат в колекцията си „Оскар“ за най-добра оригинална песен за документалния филм „Let It Be“ от 1970 г.
А Хамбург ще продължава да обича „фантастичните“ от Ливърпул. „Indra – тук „Beatles“ свириха за първи път“, пише на сградата на клуба.
