Бургас като Перник: Кой ще понесе вината този път?

Бедствено положение заради водна криза - имате ли deja-vu?

Отново е "виновна" сушата (в един-единствен язовир), ситуацията отново е предизборна, само че този път заплахата за режим не е в Перник, а в Бургас - един от най-големите и бързо развиващи се градове по Черноморието.

Доскоро Димитър Николов (ГЕРБ) беше отличникът на местното самоуправление в България. Сега се кълне, че "нито за миг не иска да бъде кметът, в чийто мандат Бургас е бил застрашен от безводие".

В разгара на кампания преди парламентарните избори, евентуален режим на водата във втори областен център ще нанесе фатален удар върху претенциите на ГЕРБ за управление на инфраструктурата от национално значение.

И това ще е нещо много по-сериозно от партиен провал. Ако прогнозите на министъра на околната среда Емил Димитров за воден режим се сбъднат (което ГЕРБ оспорва), това може да постави под въпрос възстановяването на икономиката на Бургас - едва ли ще е особено привлекателна локация за чуждестранния пост-пандемичен туризъм с пресъхнали или кални чешми.

Само преди няколко месеца Бургас спечели проект за 459 милиона лева за водния си цикъл. Тогава Ревизоро похвали директора на местната ВиК за това, че е предложил "дълготрайно решение за водоснабдяването на цялото Черноморие за десет години напред".

В плана обаче не се предвижда строителство на нов алтернативен водоизточник за града.

A през декември 2020 г. основният подател на питейна вода за Бургас - язовир "Камчия" (в активите на МРРБ) - разполага с полезен обем около 32,6 млн. куб.м. при общ обем 233,5 млн. куб.м.

Това е почти три пъти по-малка наличност на вода в сравнение със същия период на миналата година.

"Разчетите по проекта се правеха в периода 2014 - 2017 г., когато “Камчия” преливаше. Как тогава да поискам да включим и друг язовир? Никога досега не са се случвали три поредни сушави години по Черноморието", казва директорът на ВиК-Бургас Ганчо Тенев пред "24 часа" през лятото, когато проблемът с бъдещото водоснабдяване на града става публично достояние.

Кметът на Бургас Димитър Николов твърди, че е поставял въпроса за дългосрочното снабдяване пред ВиК още преди 2,5 години, но "получавал уверения, че не се задава проблем с водата".

"Камчия" се ползва едновременно от водните дружества на Бургас и Варна. Намира се на около 100-110 км от двата морски града и е собственост на МРРБ. В активите на Земеделското министерство се намира язовир "Цонево" ("Георги Трайков", на около 60 км от Варна), който обаче подава вода за промишлени цели на заводите от Девня, за напояване и за нуждите на частния ВЕЦ "Цонево".

Може да работи само за аварийно питейно-битово водоснабдяване и евентуално - да поема преливащата вода от "Камчия".

МОСВ настоява "компетентните институции да предприемат действия в дългосрочен план за използване на язовир „Георги Трайков“ за питейно-битово водоснабдяване на гр. Варна".

И двата ВЕЦ-а, изградени при язовирите, се управляват от хора, свързани пряко или косвено с ръководни кадри на ДПС - "Цонево" е под контрола на компания, собственост на близки роднини на бившия депутат и зам.-екологичен министър Фатме Илияз, а "Камчия" е управляван от дружество на бившия шеф на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков. Пред "Медиапул" той твърди, че централата е проверявана два пъти в последната година и не е установен "нито един излишен литър вода", а предложението дали да се пусне повече или по-малко водно количество се прави от ВиК.

Още през януари 2020 г. е въведен лимит за ползването на вода от ВЕЦ-овете на проблемните язовири - малко след като Емил Димитров встъпва в длъжност на мястото на обвинения за бедствието в Перник Нено Димов (отново квота "ВМРО").

Месечните графици на министерството показват, че от юни започва и постепенно ограничаване на количествата подавана вода за ВиК-Варна и ВиК-Бургас от "Камчия".

Дори в година като 2020, когато най-големите летни морски курорти работеха със силно понижен капацитет заради Covid-19, водата на язовир "Камчия" продължава да се изчерпва, без да дебитът да се компенсира.

През юни 2020 г. МОСВ съобщава, че е "налице свободен ресурс за резервно снабдяване на Бургас" през по-малките язовири "Порой" и "Ахелой", но за целта е нужно да се разработи инвестиционен план между "Напоителни системи" (към Министерство на земеделието), Областната управа (подчинена на премиера), и ВиК-Бургас (смесено държавно / общинско дружество).

През август 2020 (в разгара на антиправителствените протести) Ревизоро казва, че е представил на Бойко Борисов вариант за изграждане на водни пътища за осигуряване на резерва на язовир "Камчия" - нерешено оставало дали проектът да се изпълни по етапи или наведнъж.

Предложението отлежава до есента, без промени. През септември 2020 зам.-регионалният министър Николай Нанков заявява, че "Варна и Бургас не са заплашени от воден режим, дори да няма валежи още година и половина".

Междувременно Емил Димитров атакува "депутатското лоби на Варна" за това, че саботира усилията му да освободи водния ресурс на Бургас от други потребители и разпространява неверни твърдения за готвено поскъпване на питейната вода за варненци.

Едва в края на ноември, когато Димитров предизвика публична вътрешнокоалиционна криза с твърденията си за "водни бунтове" през 2021, Борисов взе отношение по казуса: "отмени" кризата, поиска да му се докладва директно за проблемите с "Камчия" и отправи дружески укор към министъра от ВМРО, че не го е информирал по случая на последното заседание на Министерски съвет.

Доста по-груба беше реакцията на двама от отговорните министри в квотата на ГЕРБ Десислава Танева (земеделие) и Петя Аврамова (регионално развитие), които упрекнаха Емил Димитров във всяване на паника сред населението на Бургас и в несвършена работа от собственото му министерство.

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков дори се учуди как е възможно Ревизоро все още да не е подал оставка и "номинира" за позицията му колегата си Ивелина Василева (депутат, бивш министър в кабинета Борисов 2 и бивш зам.-кмет на Бургас).

Превръщането на управленския хаос в PR-проблем за ГЕРБ доведе до ситуацията, в която "единственият възможен изход, който да даде възможност на ВиК Бургас да се вмести в сроковете, е въвеждането на бедствено положение". "Ахелой" и "Порой" трябва да се прехвърлят от актива на Министерството на земеделието към областната управа на Бургас.

"В режим на неотложност МРРБ трябва да предприеме действия и да ремонтира водовземните кули, основните изпускатели и всички останали значими съоръжения на "Порой" и "Ахелой" за привеждане в готовност с цел акумулиране на водни обеми през настоящия зимен сезон, които чрез пречиствателни станции, помпени станции и довеждащи тръбопроводи да се подадат към деривация "Китка", се казва в един от плановите документи на МОСВ.

За срока на "изключителните обстоятелства" администрацията няма да бъде длъжна да възлага обществени поръчки по нормалния ред независимо от стойността на доставките или услугите - т.е. без предварително обявление, без публикуване, а с пряко договаряне или покана.

Със същите "бедствени" мерки беше подходено и при кризата с Перник.

В края на 2019 г. бяха отпуснати 35 милиона лева за ремонт на водната мрежа в Перник и за построяването на 13-километров авариен водопровод, който доведе вода от язовир "Бели Искър" до града. Тръбата беше използвана между март и края на юни, с изключение на временните спирания на снабдяването заради няколко аварии.

Цената на построяването му от държавната фирма "Монтажи" трябваше да излезе около 19 млн. лв., но навлизането през частни имоти и процедурите по отчуждения вдигна разходите. Наложи се и преасфалтиране на пътя от Мало Бучино до Перник, който беше разкопан заради полагането на тръбите. Областният град с близо 95 000 души население махна водния режим едва в края на юни - осем месеца след началото на кризата.

Делото срещу отговорните за допуснатата безстопанственост лица все още не е започнало.