Петък вечер е, а центърът на Благоевград изглежда така, както само през септември – студентите постепенно се връщат, въздухът вече е по-хладен, а по улиците отново има живот до късно.
На площад „Георги Измирлиев“ тече Taste It! Blagoevgrad Street Food & Beer Festival. Има бира, бургери, скари и сцена, на която по-късно ще излязат „Обратен ефект“ и „Керана и космонавтите“. Приятен начин да прекарам петъчната вечер и доста подходящо място за тест на телефон.
С мен е новият Samsung Galaxy Z Fold8. Идвам от друга мобилна платформа и досега гледах сгъваемите телефони от известна дистанция. Изглеждаха ми като устройства за хора, които държат да отворят Excel и в асансьора – големи, скъпи и сякаш прекалено служебни.
Galaxy Z Fold8 пристига с доста различна заявка: тежи 201 грама, сгънат е с размерите на паспорт, а пропорциите на двата му екрана са замислени повече около съдържанието, отколкото около електронните таблици. Затова решавам да го взема на фестивал, а не в университета.
Това е първият сгъваем модел, който използвам за по-дълго, но не и първата среща на света с подобна технология.
Samsung представи първия Galaxy Fold още през 2019 г. Осмото поколение вече трябва да отговори на по-трудния въпрос: какво дава сгъваемият формат, след като първоначалният ефект от отварянето на екрана отдавна е отминал?
Фестивалът е добро място за проверка. През повечето време съм на крак.
В едната ръка държа нещо за хапване, а с другата снимам, отговарям на съобщения, издирвам приятели или проверявам кога започва следващата група.
Телефонът трябва да следва ритъма на вечерта, без да изисква специално внимание.
Смяната на телефона вече не означава всичко да започне отначало
Преди фестивала предприемам смела стъпка - местя дигиталния си живот от моето iOS устройство към Galaxy Z Fold8.
Това е моментът, в който обикновено започват колебанията.
Снимките могат да се прехвърлят, но какво става с бележките, запазените пароли, профилите и eSIM картата?
Обновената версия на Smart Switch съществено намалява тази бариера.
При съвместими версии на операционните системи прехвърлянето започва с QR код и става безжично.
Заедно със снимките и видеоклиповете пристигат контактите, бележките, съобщенията, част от приложенията и настройките, запазените пароли и данните за eSIM.
Хилядите снимки очаквано отнемат най-много време. По-важното е, че след прехвърлянето не прекарвам остатъка от вечерта във възстановяване на пароли и повторно активиране на услуги.
Телефонът е готов за използване, преди да тръгна към центъра.
Това може да не е най-зрелищната функция на Galaxy Z Fold8, но вероятно е една от най-важните за човек, който идва от модел с iOS.
Разликата между мобилните екосистеми често се усеща най-силно при опита да ги напуснем. Колкото по-малко неща трябва да настроим наново, толкова по-реален става изборът да сменим платформата.
Един телефон с два различни режима
Когато изваждам Galaxy Z Fold8 на площада, разбирам, че представата ми за тежка „тухла“ вече е остаряла.
Теглото от 201 грама го поставя в територията на обикновените големи смартфони, а дебелината му в сгънато състояние е под един сантиметър.
По-необичайна е формата – телефонът е сравнително къс и широк и стои стабилно в ръката.
Това усещане не идва от изцяло титанов корпус, както лесно може да се предположи от името Flex Titanium. Технологията използва титаниева сплав в носещата структура под сгъваемия дисплей.
Целта е екранът да има по-добра опора при натиск и многократно отваряне, без да губи гъвкавостта си. Външната рамка е от подсилен алуминий.
По-интересна от материалите е логиката на двата дисплея.
Външният екран е 5,5-инчов и има съотношение 10:16. Сгънат, Galaxy Z Fold8 работи като компактен телефон за кратките действия, които повтаряме десетки пъти на ден: проверка на съобщение, кратък отговор, преглед на известие, плащане или бърза снимка.
На фестивала точно този режим се оказва най-полезен. Мога да отговоря на съобщение с една ръка, докато в другата държа бургер. Не се налага да разгъвам телефона всеки път, когато екранът светне.
При отваряне се появява 7,6-инчовият вътрешен дисплей със съотношение 4:3. Тук допълнителното пространство променя начина, по който съдържанието се подрежда.
Статия или електронна книга изглежда по-близо до страница, видеото използва по-голяма част от площта, а две приложения могат да останат отворени едно до друго, без всяко от тях да се свие до тясна лента.
Samsung позволява на вътрешния дисплей да се показват до три приложения, както и допълнителни плаващи прозорци. На фестивал това означава, че груповият чат и лайнъпът могат да останат един до друг.
Ако в разговора има уговорка за среща, функцията Now Nudge може да разпознае контекста и да предложи следващо действие в поддържано приложение – например да добави часа в календара и да отвори календара редом със съобщенията.
Това е една от идеите, при които големият екран има по-ясен смисъл от самото твърдение, че телефонът е „подходящ за multitasking“.
Действие, започнало в разговор, продължава в друго приложение, а двете остават видими едновременно.
Функцията зависи от поддържаните приложения и езици. Когато условията са изпълнени обаче, тя използва пространството на Galaxy Z Fold8 по начин, който трудно може да се повтори върху стандартен телефон.
Дисплеят достига пикова яркост до 3000 нита и има покритие срещу отражения. Това е с практическа стойност в късния следобед на площада: снимките, картата и текстът остават четими, без да търся подходящ ъгъл на екрана.
Двата екрана не дублират една и съща употреба в различни размери. Външният е за бързи действия в движение.
Вътрешният позволява да остана по-дълго в съдържанието или да свърша нещо, за което обикновено бих потърсила таблет.
Сцената - трудното място за всяка камера
Когато групите излизат на сцената, идва по-тежката част от теста. Нощните концерти събират почти всичко, което затруднява една мобилна камера – силни прожектори, дълбоки сенки, дим, хора пред обектива и музиканти, които рядко остават на едно място.
Galaxy Z Fold8 има две задни камери - 50-мегапикселова основна и ултраширокоъгълна. Основната разполага с оптична стабилизация, а ултраширокоъгълната позволява да се събере цялата сцена, когато пространството около нея стане тясно.
Камерата има своя специфика: Galaxy Z Fold8 не разполага с отделна телефото камера. При телефон в този ценови клас това се усеща най-силно точно на концерт, когато сцената е далеч, а възможността да се придвижа напред зависи от още няколкостотин души.
Разгънатият дисплей помага за композицията, защото се превръща в голям визьор.
На него по-лесно забелязвам ръката в края на кадъра, човека, който внезапно е застанал пред мен, или прожектора, който ще изгори половината снимка.
Екранът не заменя оптичното приближение, но позволява да видя по-добре какво всъщност снимам.
Сгъваемата конструкция предлага и още един необичаен начин за снимане. Когато Galaxy Z Fold8 е разгънат и използвам задните камери, мога да включа изображението и върху външния дисплей.
Така хората отсреща виждат кадъра в реално време, могат сами да преценят дали са влезли в него и да се наместят преди снимката.
Същият външен екран позволява да използвам основната 50-мегапикселова камера за селфи, вместо да разчитам на стандартната предна камера.
Това е малък, но много конкретен бонус от сгъваемия формат. При групова снимка вече не се налага да обяснявам на всички да се преместят малко наляво, докато те не виждат какво виждам аз.
Dual Recording използва двата погледа на телефона по друг начин.
Функцията снима едновременно с предната и задната камера и записва в един клип случващото се пред обектива и реакцията на човека зад него.
На екрана двете гледни точки могат да се появят една до друга.
На концерт това означава да запазя и сцената, и собствената си реакция, без по-късно да сглобявам два отделни видеоклипа.
Снимките от вечерта се получават чисти, а цветовете между основната и ултраширокоъгълната камера остават близки. По-интересният инструмент обаче се появява след края на записа.
My FanCam позволява първо да заснема по-широко видео, а по-късно да избера човека, върху когото искам да остане фокусът. Изкуственият интелект разпознава хората в кадъра, проследява избрания участник и създава нова версия на видеото в желаното съотношение – например вертикален клип за социалните мрежи.
При „Керана и космонавтите“ това означава, че не трябва да държа телефона постоянно насочен към Керана например и да гадая накъде ще се премести след секунда. Записвам цялата сцена, а решението за конкретния кадър оставям за по-късно.
Функцията не добавя оптично приближение и не може да възстанови детайл, който липсва в оригиналния запис. Проследяването също може да се поколебае при резки движения или когато няколко души се пресекат. Практическата ѝ стойност е в спестеното време за ръчно изрязване и прекадриране на дълъг клип.
При една от дневните снимки в кадъра попада жена, която разхожда кучето си. Отварям Photo Assist, маркирам нежелания елемент и го премахвам. Върху големия дисплей мога да сравня оригинала и редактираната версия една до друга. При нормален размер корекцията изглежда достатъчно чисто и не се налага да прехвърлям снимката в друго приложение.
AI инструментите тук спестяват няколко досадни стъпки, когато вече имам снимка или видео, които си заслужава да запазя.
„Прати ми всичко“
След концерта започва познатата размяна на снимки. Част от компанията използва устройства с друга операционна система, а изпращането на десетки кадри през чат приложение обикновено означава компресирано качество. Качването в облак решава проблема, но добавя още няколко действия и линк, който някой неизбежно ще отвори след седмица.
Quick Share вече поддържа съвместимост с AirDrop при избрани Galaxy и iOSустройства. Избирам снимките в галерията, отварям Quick Share и устройството до мен се появява сред тези, до които мога да изпратя.
Това е малка промяна с голям практически ефект. Функциите за споделяне дълго работеха като невидима ограда около всяка екосистема. Във фестивална компания, в която никой не избира телефона си според устройствата на останалите, директният трансфер премахва една от най-досадните граници между Android и iOS.
Часовникът има смисъл, когато телефонът остане в джоба
Заедно с телефона тествам и Galaxy Watch9. На шумно събитие известията лесно се губят, а звъненето почти не се чува. В такива моменти часовникът е по-полезен като продължение на телефона, отколкото като още един екран, който иска внимание.
Когато някой ми пише или звъни, вибрацията на китката е достатъчна. Мога да прочета цялото съобщение или да приема обаждането, без да вадя Galaxy Z Fold8 от джоба и без да рискувам да го изпусна сред хората.
Galaxy Watch9 има алуминиев корпус и извита форма, която стои близо до китката. След първите няколко минути почти преставам да го усещам. Това е особено важно за часовник, който трябва да остане на ръката и през нощта, ако искам да използвам данните му за сън и възстановяване.
На следващата сутрин разбирам, че само за няколко часа на площада съм направила над 8000 крачки. По-показателни са данните за съня и оценката за енергията. Една нощ не е достатъчна, за да се направят сериозни изводи. Ползата идва с времето, когато часовникът вече познава обичайния ми ритъм и може да постави една по-къса или неспокойна нощ в контекст.
Galaxy Watch Ultra2 следва друга логика. Той е по-големият и по-защитен модел с титанов корпус, 800 mAh батерия и дисплей с яркост до 5000 нита, насочен към спорт и продължителна употреба навън. Новото поколение е с 12% по-тънко от предишното. Galaxy Watch9 е по-естественият избор за тази вечер – достатъчно лек, за да остане почти незабележим, докато върши работата си.
След като ефектът от разгъването премине
В неделя сутрин отварям Galaxy Z Fold8 на кафе в центъра на Благоевград и преглеждам снимките и видеоклиповете от вечерта. След няколко дни с него най-интересното вече не е самото движение на разгъване. То бързо престава да бъде специален ефект.
По-съществена е промяната в пропорциите. Galaxy Z Fold8 не се опитва постоянно да бъде малък таблет. През голяма част от деня остава компактен телефон, който използвам в сгънато положение. Отварям го, когато снимката, картата, текстът или работата с две приложения действително печелят от повече пространство.
Форматът е необичаен и отнема малко време, за да свикнеш с него, а цената поставя телефона в най-високия сегмент.
.jpg)
