Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Проектобюджетът за 2026 г. е "като стария, но още по-лош". Той бърка още по-дълбоко в джоба на работещите българи, но не решава нито един проблем.
Най-спорните моменти са:
- Повишаването на вноските за пенсия с 2 процентни пункта, което значи, че хората ще получават по-малко пари, защото държавата ще им взима повече от дохода.
- Драстичното повишаване на максималния осигурителен доход, което удря най-вече прозрачния бизнес, който плаща реални данъци и осигуровки.
- На този фон държавата планира за харчи повече за администрация - или взима още от тези, които движат икономиката - граждани и бизнес , за да плаща на чиновници. А последните дори не плащат осигуровките си.
Така могат да се обобщят коментарите на експерти и представители на бизнеса за плановете на правителството за Бюджет 2026. Разчетите още не са официално представени - затова коментарите са на база "течове" в медиите. Кабинетът е длъжен по закон за представи държавния бюджет, този за общестненото осигуряване и за здравеопазването до 31 октомври.
Конкретните, макар и още неофициални предложения на финансовото министерство, засега са:
- Максималният осигурителен доход ще скочи от 4130 лева на 4600 лева (2 352 €) през 2026 година. Това е увеличение с 470 лева, което по-високо от сега заложеното увеличение с 300 лева.
- Вноската за пенсии ще се увеличава с 2 процентни пункта от 2026 година. Така тя ще достигне 21,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 16,8% за хората, родени след 31 декември 1959 г.
- Всноската за пенсия ще се увеличи с още 1 процентен пункт от 2028 година;
- С ръста на минималната заплата до 1 183 лв. ( 605 €) - при 1077 сега, се вдига и минималният осигурителен доход
„Вноската за пенсионно осигуряване няма да се увеличи с 2%, а с два процентни пункта. Ако закръглим на 20%, стават 22%. Това са 10% ръст, което означава, че на всеки 100 лева разход за труд на предприятието работникът ще получава с 3,16 лева по-малко. Ако нетно е получвал 2000 лева, от другата година ще получва с 63 лева по-малко“, обясни пред bTV Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) - една от големите радотодателски организации..
Петър Ганев от Института за пазарна икономика също акцентира, че повишаване на пенсионните вноски би означавало повече тежест „върху тези, които създават“ икономика.
„Държавата ще взима ресурс от тях – от хората, които всеки ден работят и си плащат данъците. Но по-високата осигуровка няма да финансира по-високи пенсии. Това се прави, за да платим заплатите на държавната администрация“, коментира той
Затова, по думите му, би било честно заетите в бюджетната сфера да започнат също да плащат осигуровки. Сега тези плащания се поемат от държавата - тоест от данъкоплатците, които така и така издържат администрацията.
Велев и Ганев са единодушни, че това е възможно най-грешното и несправедливо решение за вдигане на приходите в бюджета, защото бърка в джоба на работещите в икономиката хора, но не и на заетите в бюджетната сфера, които не са на трудов договор. Това, предупреждават експертите, ощетява хората на труда и намалява желанието и възможностите за инвестиции.
„Сумите нарастват главоломно. За другата година даваме още 1 млрд. лева повече само за пенсии, а вноската и сега е висока – внасяме 1/5 (19,8% от дохода) всеки месец. Сега става 21,8%. Всичко това, което виждаме и четем за бюджета досега, показва, че ще има затруднения и в условията за правене на бизнес“, предупреди и бившият социален министър Христина Христова (НДСВ) пред „Нова телевизия“.
Васил Велев от АИКБ посочи и друг проблем, свързан с пенсионната система, който по никакъв начин не се адресира - пенсията трябва да съответства на осигурителния принос, а това не е така.
„Т.нар. „ковид добавка“ продължава да стои, въпреки че няма нищо общо с осигурителния принос. Минималната пенсия расте със същата скорост като останалите и вече половината от пенсионерите ще взимат еднаква пенсия, независимо от осигурителния си принос. Тоест, тези, които са се осигурявали на високи доходи и имат висока квалификация, ще имат сходна пенсия с тези, които са укривали доходи и нямат никаква квалификация“, обясни той.
Все пак има и добра новина. Поне според Левон Хампарцумян. И тя е, че „частният сектор е изключително гъвкав и адаптивен и не е вдигнал бялото знаме“.
„Държавата няма пари. Тя разполага с нашите пари и ние сме ѝ поверили задачата да ги изразходва ефективно, да ни върне различни услуги – образование, болници, сигурност. Разходите там вървят нагоре, а има много какво да се желае. Когато се правят бюджети, трябва да се мисли в перспектива - накъде ни водят управляващите, а последните ни водят към сценарий с икономически затруднения“, посочи той пред bTV.
Вноската за пенсия и максималният осигурителен доход се вдигат от догодина
