Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Изненадващото присъединяване на България към Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп, обявено от Давос, повдигна сериозни въпроси за това чии интереси обслужва българската външна политика.
Решението на правителството в оставка беше взето без каквото и да е публично обсъждане. Бързането, липсата на дебат, неясният правен статут на инициативата и начинът, по който е упълномощен премиерът Росен Желязков без заседание на Министерския съвет, пораждат съмнения, които далеч надхвърлят дипломатическия протокол.
"Булевард България" потърси по темата бившия външен министър Ивайло Калфин и Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика.
„Не може да се обясни с някакви нормални аргументи на здравомислещи хора“, коментира бившият външен министър Ивайло Калфин. По думите му не е била представена нито една причина, която да обоснове участието на България. „По-скоро намирам много аргументи против“, добавя той.
Калфин определя Съвета за мир не като международна структура, а като лична инициатива на Тръмп:
„Това е частен клуб на американския президент и то доживотният му частен клуб. Той си го създава, той му става председател и той е пожизнен. Да вкараш държавата си в подобно нещо повдига много вежди и съмнения."
"Решението на кабинета в оставка ще има голямо негативно влияние", категорична е Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика:
“Тръмп има доста агресивни амбиции по отношение на Европа и в този момент целият европейски континент се консолидира в защита на принципите на неприкосновеност на границите, на принципите, залегнали в основата на НАТО, и излизането на България от този консенсус по този начин е решение с голяма тежест, за съжаление негативна, за много време напред”, коментира Чернева.
Ролята на парламента в “частния клуб на Тръмп”
Кабинетът в оставка присъединява България към Съвета за мир дни преди окончателно да предаде властта и тук въпросът е доколко легитимно е такова решение. Още повече когато то не е одобрено или дори обсъдено в Народното събрание.
Според Деница Сачева от ГЕРБ Росен Желязков е получил мандат да подпише споразумението. Това е станало в последния момент и не на редовно заседание на Министерския съвет. Повече информация в какво точно се е включила държавата и какви са ангажиментите ѝ оттук нататък няма. По думите на премиера в оставка Росен Желязков не са поемани финансови ангажименти.
“Ние не знаем какъв му е статутът. Ако е някакъв клуб, който да се събира в Мар-а-Лаго, да играе голф и да обсъжда качеството на калифорнийското вино, може да си участва премиерът, колкото си иска в него. Най-добре на собствени разноски", каза Ивайло Калфин.
За споразумението се знае малко. Разбрахме, отново от изказването на Сачева, че ще е нужна ратификация от парламента. Това по пътя на логиката означава, че става дума за международен договор.
Весела Чернева уточни, че в момента европейски юристи проверяват дали договорът на Съвета за мир съответства на правото на ЕС.
“Трябва да видим какви ангажименти ще има България като член на този борд. Вместо да си зададем тези въпроси преди да се обсъжда решение за присъединяване, ние изцяло обръщаме логиката на едно много важно, бих казала съдбоносно външнополитическо решение”, добави Чернева.
"Магнитски" и желанието на Пеевски
Според експертите очевидно става дума за интереси, които са по-важни от това да се сключват прозрачни международни договори в полза на държавата.
Една от най-често коментираните хипотези е, че решението е свързано със санкциите по глобалния закон "Магнитски", наложени на Делян Пеевски.
„Неслучайно се споменава, защото единственият, който призова България без аргументи да влезе в тази инициатива на Доналд Тръмп, беше Делян Пеевски“, казва Калфин.
Според Весела Чернева също става дума за интереса на лидера на "ДПС-Ново начало", а "цялата държава обслужва този един интерес".
Калфин не изключва и възможността да е имало натиск и от Американското посолство за присъединяване към инициативата на Тръмп.
България отново е в ъгъла на Европа
С този акт Росен Желязков нанася голяма и дългосрочна щета върху България и отношенията ѝ с европейските страни - такава е позицията и на Калфин, и на Чернева.
Калфин предупреждава, че страната на практика се е обявила срещу принципите, на които почива външната ѝ политика и се е върнала много назад:
„Нашият интерес като сравнително малка или средна държава е винаги да сме в многостранна дипломация, в структури, основани на международното право, а не на правото на по-силния", коментира още Калфин.
По думите му България рискува да легитимира паралелна структура, „която е пряк конкурент на ООН и не е основана на абсолютно нищо, свързано с международното право“.
Още по-проблемен е новият европейски контекст, в който вече е поставена страната.
“България, която досега е била част, макар и пасивна, от един европейски консенсус, сега изтичва абсолютно непредизвикано в лагера на тези, които оспорват правото на съществуване на ЕС”, каза Чернева и напомни, че дори страна като Словакия на Роберт Фицо не е станала част от Съвета за мир.
„България се изолира и всъщност ние казваме на ЕС: ще правим каквото си искаме. После каква солидарност търсим и по коя тема точно“, каза Калфин.
Според него след днес страната ни със сигурност е отслабила влиянието си в Европа и е поставила под съмнение цялата отдаденост и преданост на идеята, че България трябва да бъде активен участник в Европа.
