Чехия между Европа и McMafia

• Чехия се превръща в държава на парадоксите - колкото повече увеличава богатството си, толкова по-нестабилна изглежда политическата й среда.
• Десетки хиляди души протестират срещу премиера Андрей Бабиш, който отново е разследван по съмнения за финансови измами и злоупотреба със средства от европейски фондове.
• Одит на ЕК срещу основания от него конгломерат "Агроферт" може да принуди Чехия да връща субсидии за милиони евро.
• Корупцията, руското влияние и слабата партийна система са част от причините за нарастващото социално недоволство.

Чехия е страната с най-ниска безработица в ЕС, с най-висок БВП на глава от населението сред всички бивши социалистически републики, нетен бенефициент от бюджета на ЕС, с отлично развита индустрия, автомобилен сектор и енергиен бизнес, чийто най-голям играч CEZ (70% държавна собственост) оперира в няколко държави от Централна и Източна Европа.

Чехия попада и в класацията на 30-те водещи страни в света по показателя "мека сила" - умението за натрупване на влияние чрез създаване на мрежи по интереси, позитивна комуникация, участие в създаването на международни правила, възползване от най-атрактивните национални ресурси за привличане на туристи и инвестиции, и др.

Новата ЕК предложи ключова роля на Чехия в следващите 5 години - Вера Йоурова e вицепрезидент на комисията и отговаря за дълъг списък от бъдещи реформи, включващи всичко от медийната свобода и правилата за финансиране на партиите, до сигурността на европейските демократични системи срещу външните запахи.

Въпреки силните икономически позиции, Чехия се оказва на последно място по дял на хората, които смятат членството в ЕС за нещо добро - едва 33%, според данни на Евробарометър от началото на 2019 г. Цели 49% от населението твърди, че не вижда полза за държавата от свободното движение на стоки, капитали и хора в Европа, въпреки че 58 процента от чехите признават, че страната им е спечелила от 15-годишното членство в съюза.

По време на кампанията за евроизборите Прага се оказа една от точките в турнето на популисткото движение около Марин льо Пен, Герт Вилдерс и Матео Салвини, а местният им партньор успя да спечели 2 от 21 национални мандата в ЕП. Традиционните чешки партии са в упадък, а на власт е правителство на малцинството, ръководено от милиардера Андрей Бабиш. Коалицията между неговата дясноцентристка партия ANO и Социалдемократите дължи оцеляването си на мълчаливата подкрепа от Комунистическата партия.

30 години след Кадифената революция и 51 години след кървавото потушаване на Пражката пролет, Чехия остава под силното влияние на руските интереси. Президентът Милош Земан е един от малкото държавни ръководители в ЕС, които са отявлени съюзници на Владимир Путин. Над 1/3 от хората над 40-годишна възраст са убедени, че животът в страната по време на комунистическия режим е бил по-добър от настоящия, според изследване от октомври 2019.

По думите на британския журналист Миша Глени - познавач на постсъветската организирана престъпност и автор на изследването "McMafia", по което е създаден едноименният сериал - Чехия се ползва като разпределителна зона от стратегическо значение за връзките на руските криминални групировки благодарение на местоположението си, наследените връзки между разузнавателните служби и възможността за свободно пътуване в ЕС след придобиване на чешки паспорт.

Между парите и политиката

На този фон политическото недоволство срещу правителството на Андрей Бабиш се увеличава до такава степен, че за последната година се организираха три масови протеста с искания за оставка и смяна на властта. Демонстрацията през юни 2019 г. събра над 250 000 души по улиците на Прага. Въпреки че оцеля при вот на недоверие през лятото, Андрей Бабиш отново е поставен на изпитание.

Последният протест срещу правителството се случи на 10 декември, а поводът - подновеното разследване срещу министър-председателя за финансови измами и злоупотреба със средства от европейски фондове.

Обект на проверка е проект за 1,8 милиона евро, които са инвестирани в спа-комплекс на име "Щъркелово гнездо". Хотелът е притежаван от роднини на Андрей Бабиш, а самият той е участвал в процеса по одобряване на финансирането със средствата от ЕС.

Това е само един от казусите, по които има съмнения за конфликт на интереси около него. Европейската комисия започна нарочен одит за проверка на законността около европроектите на конгломерата "Агроферт", създаден и притежаван от Бабиш до 2017 г., когато поема управлението на страната. Според предварителните изводи от одита - над 450 милиона чешки крони (17,6 млн. евро) субсидии са получени неправомерно от "Агроферт", тъй като премиерът продължава да е реалният собственик на десетки компании, които формално са под контрола на два тръста. Ако резултатите от одита се потвърдят, Чехия може да се принуди да връща милиони заради финансовия интерес на своя министър-председател.

Активите на "Агроферт" се оценяват на приблизително 3,5 милиарда долара по оценки на Forbes, като групата е сред най-големите бенефициенти на средства от ЕС. Бизнесът й обхваща десетки предприятия, свързани със земеделие, производство на храни, химическа индустрия, енергетика, медии (вкл. собствеността на вестник "Лидове новини") и др., като осигурява работа на над 30 хиляди души в страната.

Най-богатият човек в Чехия

Въпреки че състоянието на 64-годишния Андрей Бабиш му създава постоянни проблеми във властта, премиерът не е най-заможният човек в страната.

Първото място в класацията на богатството се заема от 55-годишния бизнесмен Петр Келнер, който през 2018 г. придоби собствеността на българския телекомуникационен оператор Telenor Bulgariа и очаква разрешение за купуването на bTV като част от сделката за придобиването на Central European Media Enterprises.

През април 2019 г. Forbes оценяват нетното богатство на Келнер на 15,5 милиарда долара, като основният източник на приходите му е от сферата на финансите и телекомуниакциите. Възходът на Келнер датира от началото на 90-те, когато в Чехия започва масовата приватизация. Започнал като търговец на копирна техника, възпитаник на Пражкия икономически университет, Келнер създава собствен приватизационен фонд на име Prvni Privatizacni Fond (първообарзът на днешния PPF Group, който притежава активи за над 40 млрд. евро).

Още преди да навърши 30 години, Келнер успява да получи финансиране, с което придобива акции от десетки раздържавени предприятия и рекламира PPF във всички печатни и електронни медии. Най-важната му сделка се случва през 1995/1996 г., когато успява да влезе в собствеността на Чешката застрахователна компания. Година след разрешението за сделката привлича бившия министър на финансите Иван Кочарник за председател на съвета на директорите.

През 2008 г. застрахователната компания е прехвърлена за 1,1 млрд. евро към съвместно дружество, в което Келнер си партнира с италианския гигант Generali. Сред бизнесите му е Skoda Transportation, която се специализира в производство на релсови превозни средства - железопътни локомотиви и вагони, метровлакове, трамваи.

По-голямата част от богатството на чеха се дължи на бизнеса му в Русия - както преди, така и след управлението на Владимир Путин. Келнер създава връзки с ръководители на руски инвестиционни фондове още в началото на 90-те. Оттегля се временно по време на финансовата криза в страната през 1998 г., но две години по-късно убеждава екипа на PPF да се върнат на руския пазар. Започва с банка за потребителски кредити, по-късно добавя и застрахователно дружество и продължава да изкупува дялове в компании от разнообразни сектори на икономиката - недвижими имоти, земеделие, търговия, биотехнологии и др.

"Истината побеждава"

Чехия присъства с още шестима свои граждани в списъка на световните милиардери: Радован Витек (CPI Property Group), Карел Комарек (KKCG), Даниел Кретински (Energeticky a prumyslovy Holding, EPH), Павел Баудис (Avast), Павел Тикач (Sev.en Energy Group), Марек Доспива (Penta Investments). Бизнесите им покриват множество сектори - от имотите, банкирането и енергетиката, до IT-технологиите и вноса на луксозни автомобили в Чехия.

Поне петима от най-богатите чехи дължат съвременното си богатство на политическо лоби от годините на масовата приватизация. Изглежда, че това, което ги различава от провала на десетки "назначени капиталисти" в останалите страни от Източния блок, е умението да управляват инвестициите си правилно.

Въпреки всичко, обществените настроения издават поляризация и разочарование. Само 38% от хората в Чехия вярват, че съдебната система в страната е сравнима със стандартите на западните държави, според изследване на местния институт за Национална памет.

Добрият икономически потенциал дава самочувствие на местните хора да не се задоволяват с първенството спрямо стария социалистически лагер, а да сравняват стандарта си на живот с този в съседна Германия и да осъзнават, че разликата не е в тяхна полза. В страната, чийто национален девиз е "Истината побеждава", това противоречие създава нестабилна политическа среда, която продължава да подхранва популизма.