Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В понеделник в Белия дом изглеждаше, че има консенсус за следващата логична стъпка към прекратяването на войната в Украйна – директен разговор между Владимир Путин и Володимир Зеленски. Само часове по-късно обаче отговорът на Москва показа, че Кремъл няма никакво намерение да допусне подобно развитие.
Помощникът на руския президент Юрий Ушаков заговори за „повишаване на нивото на представителите“ в срещите между двете страни, без да спомене самите лидери. Руският външен министър Сергей Лавров добави, че Кремъл не отказва никакви разговори – двустранни или тристранни, но всякакви срещи на високо равнище трябва да бъдат „подготвени с изключителна грижа“. В превод от езика на Кремъл това означава едно: Москва не е готова, а вероятно и не желае подобна среща, коментира Клеър Себастиан от CNN.
Причините за отказа на Русия са много, включително исторически, и са дълбоко вкоренени в начина, по който Путин вижда Украйна. В неговото разбиране страната е „част от руската история и духовно пространство“, а самостоятелното ѝ съществуване е грешка. Приемането на среща със Зеленски би било равносилно на признание, че Украйна е суверенна държава с легитимен президент – нещо, което Кремъл последователно отрича.
Ако тази среща се състои, Путин „ще трябва да приеме провала да седне на една маса с президент, когото смята за шега от държава, която не съществува“, коментира пред CNN Орисия Луцевич, директор на програмата за Русия и Евразия в Chatham House.
Руският лидер е изградил години наред пропагандна картина, според която Киев се управлява от „нацистки режим“ и е марионетка на Запада. В такава среда рязък завой към диалог със Зеленски би бил неразбираем за руското общество.
Според анализаторите Путин гледа на конфликта не като на двустранна война, а като на по-широк сблъсък с колективния Запад. Това означава, че срещата със Зеленски сама по себе си няма решаващо значение за него. Путин обаче би седнал на масата на преговори, ако вярва, че те ще бъдат успешни за Русия, коментира Татяна Становая, старши научен сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center.
По думите ѝ Путин ще е готов да седне на масата само ако условията вече гарантират, че основните руски искания ще бъдат приети – включително отказ от територии, които Киев все още контролира.
Засега украинският президент категорично отхвърля подобен вариант. Именно тук Москва вижда ролята на Доналд Тръмп – като посредник, който да убеди Киев да бъде „по-гъвкав“ спрямо руските изисквания.
„Тръмп се възприема като улеснител на руската визия за уреждането на конфликта и затова от Съединените щати се очаква да работят с Киев, за да ги направят по-гъвкави, по-отворени към руските искания“, допълни Татяна Становая.
Вместо директен разговор Путин предпочита междинни формати – като нов кръг преговори в Истанбул с участието на по-високопоставени лица, например Лавров. Според анализаторите обаче Путин не би рискувал да се проведе лидерска среща, на която Зеленски да отхвърли всички искания на Русия.
Има и още нещо, което прави срещата между Зеленски и Путин малко вероятна – на този етап Кремъл няма причина да прави компромиси. Путин вече получи редица дипломатически дивиденти след срещата с американския президент в Аляска. След нея изчезнаха и всички ултиматуми на Тръмп за налагане на нови санкции на Русия, както и настояването на американския президент да се сключи примирие преди евентуалните мирни преговори.
В този контекст лична среща със Зеленски изглежда не само излишна, но дори опасна за образа на руския лидер.
В уравнението остава един непостоянен елемент – Доналд Тръмп. Американският президент първо увери, че подготвя среща между двамата лидери, но само ден по-късно сам се разколеба и призна, че крайното решение не зависи от него. Въпросът е кого ще посочи за виновник Тръмп, ако и този опит за мирен пробив се провали.
