Снимка: © Getty Images

Докато светът следи с надежда данните за спад на епидемията в Италия - символът на Covid-19 в Европа - все повече хора наблюдатели започват да обръщат внимание на ситуацията в Испания. Ударът на болестта се стовари върху страната с не по-лека сила от разгръщането на заразата в Италия. 

Испания има над 135 000 потвърдени случаи на заболели от новия коронавирус. Броят на починалите пациенти надвишава 13 000 души, което поставя държавата на второ място по численост на жертвите след Италия. Кризата, която се развива в страната, е резултат от комбинация между колебливо лидерство, остро противопоставяне на партийно и регионално политическо ниво, системни слабости в националната здравна система и странични ефекти от икономическата криза в последното десетилетие. 

Трагедията в Испания беше предсказуема, коментира анализаторът Фердинандо Джулиано пред "Блумбърг", а пренебрежителната първоначална реакция след първите сигнали за мащаба на кризата може би е коствала хиляди човешки животи. 

Общ брой на болните от Covid-19 в Испания - траекторията на случаите на всекидневна база (източник)

Извънредното положение в страната беше обявено на 14 март, когато всички 50 провинции вече бяха установили пациенти, болни от Covid-19, a общият брой на заболелите надвишаваше 6000 души. Най-безотговорното решение преди налагането на карантината е да се разреши провеждането на шествие в Мадрид по случай Международния ден на жените на 8 март, в което се включват над 120 000 души. 

В момента испанската столица е най-тежко засегнатият район в страната. В няколко домове за възрастни хора беше допуснато избухване на вътрешна инфекция, която отне живота на десетки души и заразяването на голяма част от обгрижващия персонал. 

Експоненциалното увеличение на случаите доведе до закъснялото решение за налагане на стриктни мерки за социална дистанция. Всички търговски дейности, които не са свързани с първостепенните нужди на населението, бяха спрени. Училищата и университетите спряха присъствените си занятия. Въведена беше забрана за напускане на дома, освен по медицински причини, пазаруване на храна или лекарства, посещения в банкови офиси или IT/телекомуникационни оператори. Очаква се пълната карантина да продължи до 26 април. 

Мерките от средата на март вече дават ефект - броят на новите случаи и на починалите намалява, но за сметка на пропуснатото ценно време.  

Статистика за развитието на болестта - оздравели (в зелено); хоспитализирани (в синьо); приети в отделения за интензивна грижа (жълто); починали (червено). Източник.

Испанското правителство би трябвало да реагира с изключителна предпазливост на подобни кризи, като се има предвид какво е състоянието на националната здравна система. В началото на епидемията 47-милионната Испания разполагаше с около 4400 легла за интензивна помощ. За сравнение - Германия, чието население наброява близо 84 милиона души, влезе в кризата с готовност за обгрижване на 28 000 пациенти в критично състояние. 

Политическата криза също допринася за влошаването на ефекта от коронавируса. Испания е федерална държава, в която автономните региони имат правомощия върху множество политически дейности, включително върху регионалните здравни служби. Преди премиерът Педро Санчес да обяви извънредно положение и да наложи централизирани мерки, множество политици от провинциите се съпротивляваха на настояванията за въвеждане на карантина. 

На национално ниво, опозиционната консервативна Народна партия се опита да се възползва от кризата, като атакува министър-председателя заради строгите мерки. Лидерът на Народната партия Пабло Касадо обвини социалиста Санчес в проява на "арогантност и некомпетентност" поради факта, че правителството въведе по-строги икономически ограничения без предварителни консултации с опозиционните сили. 

Крайнодясната партия Vox - третата по големина политическа група в Конгреса - поиска оставката на Санчес, като призова за създаване на "правителство на концентрацията и на националната кризисна реакция". 

Както центристката партия "Сиудаданос", така и Баската националистическа партия критикуват правителството заради липсата на комуникация по отношение на мерките за сигурност. Дори коалиционният партньор на Педро Санчес - Пабло Иглесиас ("Подемос") - се опитва да печели партийни дивиденти от извънредното положение, като усили призивите си за масова национализация на частни компании. 

Епидемичната криза неизбежно ще задълбочи и проблемите с икономиката на страната: Испания все още не успява да снижи размера на държавния си дълг, който остава на ниво над 95% спрямо брутния вътрешен продукт. Социалното министерство на Испания съобщи, че от началото на март 2020 г. над 302 хиляди души са останали без работа и са подали документи за социални помощи. 

Още преди епидемията да удари икономиката, безработицата за последното тримесечие на 2019 г. беше над 13%. Най-тежко засегнат е секторът на услугите, което може да създаде сериозни дългосрочни проблеми. Испания разчита на туристическите услуги за попълването на около 12% от БВП. 

Европейската централна банка обяви извънредна схема за изкупуване на активи, с която ще помогне на Мадрид да снижи разходите си по заемите, но неизбежно кризата ще доведе до увеличение на дълговата тежест. Сега Испания е част от групата на 9-те страни, които призовават еврозоната да одобри пускането на общоевропейски облигации с цел по-равномерно разпределение на удара от епидемията. Засега обаче северните държави (Германия, Нидерландия) са категорично против подобни мерки, което връща отговорността за спасителните програми в ръцете на ЕЦБ - и на самите национални власти. 

Прочети