Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Заради световната пандемия от Covid-19, която оказва своето влияние и върху медиите у нас, българският рекламен пазар отчита спад на нетните инвестиции през 2020 г. Те възлизат на 455 млн. лв., но очакванията са, че пазарът ще се възстанови през 2021 и ще надвиши нивата от 2019, достигайки до около 502 млн. лв.
Данните са на Българската асоциация на комуникационните агенции. Тя прави анализ за рекламния пазар в България през 2020 година, подготвен от Медийната комисия към БАКА, и дава годишна прогноза за рекламните инвестиции за 2021, 2022 и 2023 г.
Данните представят оценка на нетните инвестиции в основните медийни канали и не включват инвестициите в създаването и производството на рекламни формати. Числата, отговарящи на инвестициите в дигиталните медии, се базират на прогнозата, направена от IAB България.
С най-висок дял нетни инвестиции от 54% остава телевизията. Тя е успяла да привлече 247 млн. лв. през миналата година - спад от 5% спрямо 2019 г.
Дигиталните медии са единственият канал, който запазва двуцифрен ръст през изминалата година. Инвестициите там са нараснали със 17% на годишна база спрямо 2019 г., а основните движещи сили за високия растеж остават социалните мрежи. Останалите медийни канали – преса, външна реклама, радио, кино реклама – регистрираха спад в нетните рекламни инвестиции през 2020 г.
Спадът във всички канали, с изключение на радио, е в двуцифрени стойности, като в кино реклама е най-осезаем от -48%.
Медийната инфлация в телевизията и дигиталните медии запазва тенденцията от 2019 г. за равни стойности, като през 2020 г. е 8%. Външната реклама и радиото се очаква да завършат годината с 2% инфлация, а пресата и кино рекламата – с 0%.
Въпреки извънредната ситуация, в която глобалната пандемия постави и българския рекламен пазар, очакванията са през 2021 г. той да се възстанови, достигайки общо около 502 млн. лв.
Според тази прогноза очакваният ръст спрямо 2020 г. в общите рекламни инвестиции се очаква да достигне 10%. Дигиталните медии остават единственият канал, в който се прогнозира двуцифрен ръст в приходите от реклама тази година с 13% увеличение на годишна база. Така те ще успеят да привлекат 32% от общите инвестиции за медийна реклама на пазара у нас. Телевизията ще остане най-предпочитаният рекламен канал с близо 54% дял от общите инвестиции през 2021 г.
Очаква се пресата да запази негативния ход в инвестициите за реклама с прогнозиран спад на годишна база от -10% за 2021 г. Останалите медии се възстановяват след спада по време на Covid и след пандемичната обстановка през 2020 г.
Очакванията за медийната инфлация през 2021 г. са тя да достигне 10% в телевизията и 13% в дигиталните медии, като за поредна година да запази високи нива и в двата рекламни канала. Процентите в останалите медийни канали се очаква да не преминават 4%. Пресата и кино рекламата се очаква да завършат годината с 0%, радиото - с 3%, а външната реклама - с 4% инфлация.
Прогнозата за следващите 2 години е пазарът постепенно да расте, като през 2023 година медийните инвестиции ще достигнат близо 590 млн. лв. Телевизията ще продължи да бъде каналът, който ще привлича над 50% дял от общите медийни инвестиции у нас с ръст на годишна база от 11% (2022 г.) и 5% (2023 г.). През 2023 г. се очаква тя да привлече 315 млн. лв. от реклама.
Прогнозата е дигиталните медии да запазят и плавно да увеличават дела си в общия медиен микс до над 32,5% през 2022 г. и ръст с 10% през 2023 г. Очакванията са разходите за реклама в дигиталните канали да достигнат до 198 млн. лв. през 2023 г.
С изключение на пресата, всички останали канали в медия-микса се очаква да отбележат ръст между 4% и 9% за 2022 г. и между 5% и 15% през 2023 г. Предвижданията са инвестициите в печатните медии да продължат тенденцията на спад, който през 2022 и 2023 г. може да бъде около -7% на годишна база.
.jpg)
