Д-р Петър Чипев: По-честият симптом на безсънието е умората, а не сънливостта

• Има ли възраст, след която трябва да приемем, че вече няма да спим както преди?
• Може ли нарушението на съня да бъде сред първите сигнали за прехода към менопауза?
• И доколко умората, разсеяността и затрудненията с паметта през деня са свързани с това, което се случва през нощта?

За тези промени разговаряме с д-р Петър Чипев, сомнолог от клиника Inspiro

Д-р Чипев ще бъде сред лекторите на третото издание на “Жени без пауза 3”: Мено- и андропауза под един покрив", който "Булевард България" организира за трета поредна година.

Темата му е „Когато сънят се изплъзва, а тялото дава сигнали“.

Петър Чипев ще бъде лектор на Жени без пауза на 10.10.26 в Топлоцентрала. Пълен списък с всички лектори и зона за регистрация може да намерите тук.

Има ли момент в живота, в който човек трябва да приеме, че вече просто не спи както преди? Кога настъпва той и какви физиологични причини стоят зад него?

Има много периоди в живота, в които сънят се променя чисто физиологично по начин, с който не сме свикнали. Обикновено тези промени не са резки. Настъпват плавно и в повечето случаи хората не могат да определят откога датират.

Когато са физиологични, те не се усещат като дискомфорт и проблем. Промените в количеството сън в различните възрастови групи стават постепенно и често остават незабелязани.

Други са свързани със стила на живот – професията, семейството, отглеждането на деца, различни здравословни състояния. Те могат да настъпят рязко, да се усетят и да създадат дискомфорт.

Въпросът е разнопосочен. Сънят е базисно физиологично състояние и се променя постоянно, по най-различни причини. В едни случаи организмът успява да се адаптира и дори не отчита промените като проблем. В други човек усеща дискомфорт и търси помощ.

В периода на менопаузата и андропаузата също се наблюдават промени, свързани както с хормоните, така и с други физиологични изменения в тялото на мъжете и жените.

Може ли промяната в съня да бъде сигнал, че започва този преход? Първо ли идват проблемите със съня, или те се появяват, след като вече са започнали хормоналните промени?

Промените могат да бъдат по-осезаеми при жените, защото при тях физиологичните изменения настъпват по-рязко. Това е свързано основно с хормоните и с концентрациите им в кръвта, но не само.

Има и цялостна промяна в живота – в семейните и професионалните ангажименти. В някои проучвания тези обстоятелства се отчитат като по-голям фактор за проблемите със съня, които жените развиват около менопаузата, отколкото самите хормонални промени.

Хормоните имат своята роля и могат да нарушават съня по различни причини, но това е много индивидуално. При някои жени е по-застъпено, при други по-малко.

Не можем да кажем кое е първо и кое е второ. Индивидуално е дали най-напред започват проблемите със съня и след това се усещат други физиологични промени, свързани с менопаузата, или е обратното.

При мъжете границата е значително по-размита. Дори е дискусионно доколко можем да говорим за андропауза в смисъла, в който говорим за менопауза – с резки промени в нивата на хормоните и в състоянието на организма.

При мъжете също има намаляване на основните полови хормони във времето, но то е много бавно и плавно. Не е еквивалентно на това, което се случва в женския организъм. Затова, когато обсъждаме подобни промени в съня, по-скоро говорим за менопаузата.

Има ли разлика между мъжете и жените и в начина, по който се променя архитектурата на съня – циркадните ритми, продължителността на дълбокия сън?

Основната разлика е, че при жените в периода на менопаузата промените настъпват по-рязко, а при мъжете – плавно. При тях говорим за интервали от пет до десет години и по-дълги. През това време влияние оказват много други фактори, особено по отношение на циркадния ритъм.

Основният проблем, с който се сблъскват жените около менопаузата, е безсънието и пробужданията през нощта. Те могат да бъдат свързани с будуване или просто с фрагментация – накъсване на съня.

Това има отражение върху архитектурата му. Недоспиването често води до процентно преразпределение на стадиите на съня през отделните нощи, с компенсиране на дълбокия сън и REM съня.

Самата фрагментация също е различна по честота. При някои жени в определени периоди може да се случва всяка нощ, при други – през месец или по-рядко. Честотата на нощните симптоми определя и в каква степен се нарушават качеството и архитектурата на съня.

По научни данни тази фрагментация е свързана основно с вазомоторните симптоми – така наречените топли вълни и нощните изпотявания. Те променят терморегулацията на организма и влияят върху продължителността на съня, заспиването, пробужданията през нощта и по-ранното събуждане сутрин.

Колкото по-чести са тези симптоми, толкова по-накъсан и нарушен е сънят.

Това е основното във физиологичен план. От медицинска гледна точка обаче наблюдаваме и друго. Менопаузата е физиологичен процес, но в този период по-често се проявяват определени заболявания, включително поради отпадането на някои функции на половите хормони.

Имам предвид по-високата честота на сънната апнея. Има и различни двигателни нарушения на съня, които могат допълнително да го фрагментират. Те могат да имат причини извън хормоналните промени и ежедневието на жените в тази възраст. Тогава вече говорим за болестно състояние.

Липсата на сън променя ли начина, по който остаряваме и по който функционират мозъкът, метаболизмът, сърдечносъдовата система? Влошава ли се цялостното ни физическо състояние?

Когато говорим за патологично променен сън, може да се каже, че този тип фрагментация и недоспиване имат негативно влияние. Особено когато се случват често. По отношение на безсънието имам предвид повече от три пъти в седмицата.

Предполага се, че това влияе зле и върху мозъка, и върху организма като цяло. С възрастта се развиват и различни заболявания на съня, които до голяма степен нямат пряка връзка с менопаузата, но също водят до такива отклонения.

В мозъка протичат различни процеси, докато спим – най-общо казано, свързани с обработването на емоциите, със запаметяването, с изграждането на паметта. Колкото по-фрагментиран е сънят, толкова по-объркано протичат тези процеси или изобщо не се случват.

При тежки нарушения на съня може да няма никакъв дълбок сън, може да няма никакъв REM сън. Съответно процесите, които трябва да протекат в този етап от нощта, не се случват и започва да се нарушава хомеостазата – равновесието в организма и в различните органи.

Сънят има отношение и към имунитета. Когато той е фрагментиран, можем да очакваме по-често боледуване, предразположение към различни инфекции и други състояния – хронични, автоимунни. Когато човек хронично недоспива, има и хроничен стрес върху имунната система и мозъка.

Сънят има и тази роля – да почиства мозъка през нощта. Метаболизмът на мозъка е свързан с натрупване на различни отпадни белтъци, молекули, метаболити. Посредством глимфатичната система и особено по време на дълбокия сън тези отпадни продукти се отстраняват чрез ликвора.

Ако човек постоянно не спи, този процес не се случва и на практика мозъкът става едно бунище, пълно с отпадни продукти. Не функционира нормално и бързо, както би функционирал, ако е чист.

Кои симптоми през деня заслужават особено внимание и трябва да ни накарат да проверим дали няма проблем със съня?

Това, което най-често води жените, а и мъжете в тази възраст на лекар, е фактът, че сънят започва да се накъсва. Будят се през нощта, понякога с различни неприятни симптоми – сърцебиене, затруднено дишане, изпотяване.

Тези усещания често притесняват жените повече от останалите симптоми. Но в крайна сметка честото им повтаряне води и до това, че човек не се наспива.

През деня може да е по-сънлив или да се чувства изморен. На практика по-честият симптом на безсънието, на инсомнията, е умората, а не сънливостта.

Когато обаче говорим за много изразена фрагментация, например при вече развита сънна апнея или подобни нарушения, може да има и сънливост.

Често се наблюдават отклонения в паметта и концентрацията. Оплакванията от паметта са чести и около менопаузата. Отчасти те могат да са свързани именно с нарушенията на съня, до които води този физиологичен етап от живота.

Това са нещата, които могат да се усетят през деня. Но по-неприятни за жените често са самите нощни симптоми.

Помагат ли добавките, към които се обръщат много жени? Имате ли наблюдения върху хормонозаместителната терапия?

От едната страна са хранителните добавки, а от другата – медикаментозното лечение. То може да бъде хормонозаместително, но има и други медикаменти, които се използват симптоматично за лечение на безсъние.

За хормонозаместителната терапия нямам лични впечатления и наблюдения, тъй като тя се предписва от ендокринолог. Това, което ние правим, е диагностика на нарушенията на съня.

Когато при нас идват жени в менопауза, отчитаме до каква степен оплакванията им са свързани с нея. След това евентуално ги насочваме към ендокринолог, който предписва и проследява хормоналната терапия.

По научните данни, с които сме запознати, мога да кажа, че тя действително е ефективна по отношение на основните симптоми – честотата на топлите вълни, нощните изпотявания, сърцебиенето и свързаните с тях отклонения в съня.

Проблемът е, че данните показват повишаване на риска от различни заболявания при по-продължителна употреба на хормонална терапия.

Менопаузата не е безкраен процес, а период от живота, който продължава година или повече години. Тази терапия може да се провежда периодично, когато има по-чести симптоми, и след това да се спира. Смята се, че употребата над пет-седем години вече повишава честотата на този тип заболявания, затова трябва да се внимава.

По отношение на хранителните добавки имаме доста по-малко надеждни научни данни доколко помагат. Но там, където имат ефект, поне можем да разчитаме на ниска вероятност от странични ефекти. Съответно ги препоръчваме, когато жените действително се чувстват по-добре с тях.

Има и друга медикаментозна терапия освен хормоналната, която вече се предписва от нас като специалисти. Говорим за различни видове антидепресанти, антихистамини и сънотворни лекарства. Те могат да се приемат за определен период от време, за да се подобри сънят.

Какви грешки допускат най-често мъжете и жените в опитите сами да подобрят съня си? Чаша вино вечер, приспивателни, повече кафе сутрин?

Бих ги нарекъл масови грешки. Те не са характерни само за периода на менопаузата и андропаузата. Като цяло, когато хората се сблъскат с проблеми със съня, които водят до сънливост, умора или нарушен нощен сън, могат първоначално да прибегнат до такива средства.

Приемът на алкохол е честа практика при хора, които заспиват трудно. Целта е да заспят по-бързо. Той действително скъсява латентността на съня – времето до заспиване, но впоследствие нарушава качеството му.

Не се отразява добре и на дишането, така че определено не е препоръчителен. И дозата има значение за токсичния ефект на алкохола.

За кофеина нямаме същите съображения, макар че приемът му в следобедните часове и привечер може да подпомага такива болестни процеси като безсънието, инсомнията.

Тоест всичко с мярка има някакъв смисъл, но извън това може само да пречи.

Когато има оплаквания, е хубаво човек първо да ги обсъди със специалист, с лекар, и след това да прибягва до едно или друго средство.

„Какво ми става?“: големият разговор за тялото, секса, съня и психиката след 40

Билети за третото издание на "Жени без пауза" се продават в мрежата на Eventim.