Вече около 9 месеца д-р Шакилла Нури Попал-Димитрова е неотлъчно на първа линия в борбата с Covid-19 и лекува пациенти в тежко състояние. Медикът от Афганистан се бори за живота на хората в болницата в „Св. Николай Чудотворец“ в Лом, където отделението постоянно е препълнено, лекарите са малко на брой и се намират на ръба на изтощението.
Тя обаче може да бъде определена като истински воин в предпазно облекло. Д-р Нури Попал, за която bTV направи репортаж още през май и разказа как не се е виждала със семейството си месеци наред, продължава да работи все така всеотдайно. Остава оптимист, въпреки че е един от двамата лекари в Covid-отделението.
„Отделението е с 13 легла и почти винаги е пълно. По принцип смяната е един лекар с две сестри и една санитарка. Някой път само по една сестра и един лекар“, казва д-р Попал в нов репортаж на bTV.
Д-р Попал-Димитрова е родом от Афганистан. Завършва медицина в България и работи в Лом, защото съпругът ѝ е оттам. Двамата имат 14-годишна дъщеря. Лекарката обаче трудно може да прекарва време с тях по време на пандемията.
През март – заради заболяване на колегата ѝ - д-р Попал остава сама и прекарва 3 месеца в денонощни грижи за болните. В началото на юли най-накрая успява да се види със своите близки.
„Беше много интересно. На 3 юли изтичаше карантината, но аз не успях да изчакам. Гушнах дъщеря ми още на 2 юли, не успях да изчакам да мине още един ден. Моят съпруг се разболя, но вече е здрав“, споделя д-р Попал.
В Covid-отделението тя се грижи за хора в тежко състояние. Преди да попаднат там, част от тях минават през обособеното като триаж вътрешно отделение, където също се лекуват Covid-болни. Там работи и друг лекар от Афганистан – Д-р Исмаил Кадамяр. Той развива алергия от ръкавиците, а този месец е и болен. „Болни сме, с температура, но сме на работа“, казва той пред bTV.
След загуба на свой пациент д-р Кадамяр подава молба за напускане. „Човек не може да остане безразличен, това един доктор не може да го преодолее“, казва той. Но ако си тръгне, във вътрешно отделение ще остане само един лекар.
Д-р Елка Дафинкичева работи три години след пенсионирането си, напоследък и отвъд силите си – макар на помощ да идват лекари от Монтана. „Миналия месец имам девет нощни дежурства“, казва тя със сълзи на очи. „Всеки ден съм на работа, непрекъснато съм на повикване“.
„Леглата за Covid в това отделение са 77. Всички колеги напуснаха, бяхме 12 лекари. Сестрите са по една на крило, което е просто убийствено. Санитарите също са малко, макар винаги да имаме нощен санитар. Не знам дали ще остана при това положение“, казва д-р Дафинкичева.
Ако във вътрешно отделение не останат лекари, там ще влязат д-р Попал и колегата ѝ.
„Най-тежкият момент е, когато правиш всичко възможно и не се получава“, казва д-р Попал. „Искам леглата да са по-функционални. Тези, с които ние разполагаме, са от средата на миналия век. Можем да осигурим пълно наблюдение на нашите болни, денонощно. Не се оплакваме. Няма да се оплаквам, защото, в крайна сметка, аз съм лекар“.
„Малките болници, които са на самоиздръжка, не могат да осигурят абсолютно всичко за Covid-пациентите. А комфортът е част от лечението, болният трябва да се чувства комфортно. Това искам“, споделя тя.
Прочетете още:
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
