Христина Келисакиева е от онези хора, които намират своя път в движение, дори когато изглежда, че всичко около тях спира. Въпреки че започва да бяга на 27-годишна възраст, Христина и бягането вече имат дълга история.
Тя е от Бяла, работи в местната администрация като специалист ,,Комуникации”. Организира културни и спортни събития, младежки дейности и международни отношения в родния си град. Христина ни разказва за началото, страха и колко голяма мотивация могат да бъдат хората около теб.
Започва да бяга в труден емоционален момент - когато неин близък се разболява. В такава ситуация, в която знае, че не може да направи нищо, Христина изпитва нужда да върне контрола над себе си и намира спасение в движението.
В началото бяга само през уикендите и почивни дни. “Изстисквах всичко - въпроси, тъга, емоционален стрес, дори и силите си, за да мога през делничните дни да се възстановя и да повторя отново следващия уикенд.
Първите крачки и дългия път напред
Постепенно, усеща че започва да ѝ става по-лесно. Поставя си една отправна точка, до която цели да стигне без да спира и с времето тази точка започва да се отдалечава.
Решава да се предизвика и се включва в Маратон Варна на най-късата дистанция от 8 км. ,,Беше нещо много страшно за мен, едва финиширах, но тогава нямах никакви познания за бягането.”
С времето започва да тренира все по-осъзнато и структурирано. Ако първоначално предпочита да бяга сама, без хора, които да създават напрежение, то днес тя все повече има нужда от социални бягания.
“От едно желание за емоционално разпускане и стабилност, с времето станах запален и пламенен бегач.”, казв тя.
В малкия град активният спорт, особено бягането, често се възприема като нещо странно. Днес обаче тя успява да мотивира дори нейни приятели, които не бягат, да се включат в тренировките ѝ.
Паданията, които ни изправят
Истинското предизвикателство за Христина идва по време на трейл състезание, когато пада на трасето. Физическата травма преминава бързо, но емоционалната - страхът, че това може да се повтори, продължава да я преследва.
Христина признава, че усеща напрежение при големи спускания и дори мисълта за повторно падане я тормози, но отказва да живее в страх.
Съзнателно изтрива зоната си на комфорт и избира да се изправя пред предизвикателства, които знае, че ще ѝ бъдат трудни.
За Христина ключът са хората - желанието ѝ да преодолее страха се засилва, когато е заобиколена от позитивни, вдъхновяващи и мотивирани бегачи, които я карат да вярва, че може повече. Такива са бегачите от отбора на ASICS FrontRunner.
Започва да тренира по трейл пътеките около Бяла, с ясна и структурирана подготовка, за да превърне страха в цел и енергия. Тази година Христина се изправя пред страха си и участва в трейл състезание. ,,Искам да покажа, че всеки страх може да бъде преодолян, стига да си го поставиш за цел,” казва тя.
Силата на подкрепата
Христина е човек, който си поставя реалистични и постижими цели, за да не остане разочарована, но всяко състезание ѝ носи нови победи и добри резултати, които я мотивират да продължава и да вдига летвата.
На състезание през 2024 г. в Несебър, Христина и нейна приятелка бягат дистанцията от 21 километра. Условията са тежки - зимна буря, вятър, сняг и мъгла. Още в първата четвърт на състезанието нейната приятелка е готова да се откаже, но Христина ѝ дава подкрепа. Двете успешно финишират със сълзи на очите.
“Въпреки това, че не съм опитен и бърз бегач, успях да я мотивирам да завърши. С мъничко подкрепа в даден момент, всеки може да преодолее трудностите, които се изправят на пътя му.”
Да предадеш нататък
Днес най-голямата ѝ сила е пътят, който е извървяла, и обкръжението ѝ, което я вдъхновява. За Христина е важно да предаде нататък това, в което вярва най-дълбоко. ,,Никога не е късно човек да започне да се движи заради себе си. ‘Sound Mind, Sound Body’ показва, че движението има сила отвъд физическото усилие.”
За нея да бъде част от ASICS FrontRunner е ,,едновременно постижение, отговорност, но и голямо вдъхновение,” защото това са хора които не просто бягат, но и носят послание вдъхновявайки промяната с личния си пример.
Когато я питаме за любимите обувки, Христина се усмихва: ,,Имам силна емоционална връзка с ASICS Novablast. Това са първите маратонки, които си купих, когато започнах да бягам. До ден днешен са най-любимият ми модел. Особено ми допадат цветовете.” За състезания избира ASICS Metaspeed, с които казва, че постига по-добри резултати с по-малко усилия.
,,За мен нито прогресът, нито резултатът от едно бягане се измерват с хронометър. Най-важното са емоциите и примерът, който даваме.”
Историята на Христина е доказателство, че никога не е твърде късно да победиш страха и да тръгнеш по пътя към себе си. 
Дори и когато ти се струва, че бягаш бавно, всъщност надбягваш страховете си и вдъхновяваш онези, които имат нужда да видят, че е възможно.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
