Да надбягаш страха: Христина и смелостта да продължиш

Христина Келисакиева е от онези хора, които намират своя път в движение, дори когато изглежда, че всичко около тях спира. Въпреки че започва да бяга на 27-годишна възраст, Христина и бягането вече имат дълга история.

Тя е от Бяла, работи в местната администрация като специалист ,,Комуникации”. Организира културни и спортни събития, младежки дейности и международни отношения в родния си град. Христина ни разказва за началото, страха и колко голяма мотивация могат да бъдат хората около теб.

Започва да бяга в труден емоционален момент - когато неин близък се разболява. В такава ситуация, в която знае, че не може да направи нищо, Христина изпитва нужда да върне контрола над себе си и намира спасение в движението.

В началото бяга само през уикендите и почивни дни. “Изстисквах всичко - въпроси, тъга, емоционален стрес, дори и силите си, за да мога през делничните дни да се възстановя и да повторя отново следващия уикенд.

Първите крачки и дългия път напред

Постепенно, усеща че започва да ѝ става по-лесно. Поставя си една отправна точка, до която цели да стигне без да спира и с времето тази точка започва да се отдалечава.

Решава да се предизвика и се включва в Маратон Варна на най-късата дистанция от 8 км. ,,Беше нещо много страшно за мен, едва финиширах, но тогава нямах никакви познания за бягането.”

С времето започва да тренира все по-осъзнато и структурирано. Ако първоначално предпочита да бяга сама, без хора, които да създават напрежение, то днес тя все повече има нужда от социални бягания.

“От едно желание за емоционално разпускане и стабилност, с времето станах запален и пламенен бегач.”, казв тя.

В малкия град активният спорт, особено бягането, често се възприема като нещо странно. Днес обаче тя успява да мотивира дори нейни приятели, които не бягат, да се включат в тренировките ѝ.

Паданията, които ни изправят

Истинското предизвикателство за Христина идва по време на трейл състезание, когато пада на трасето. Физическата травма преминава бързо, но емоционалната - страхът, че това може да се повтори, продължава да я преследва.

Христина признава, че усеща напрежение при големи спускания и дори мисълта за повторно падане я тормози, но отказва да живее в страх.

Съзнателно изтрива зоната си на комфорт и избира да се изправя пред предизвикателства, които знае, че ще ѝ бъдат трудни.

За Христина ключът са хората - желанието ѝ да преодолее страха се засилва, когато е заобиколена от позитивни, вдъхновяващи и мотивирани бегачи, които я карат да вярва, че може повече. Такива са бегачите от отбора на ASICS FrontRunner.

Започва да тренира по трейл пътеките около Бяла, с ясна и структурирана подготовка, за да превърне страха в цел и енергия. Тази година Христина се изправя пред страха си и участва в трейл състезание. ,,Искам да покажа, че всеки страх може да бъде преодолян, стига да си го поставиш за цел,” казва тя.

Силата на подкрепата

Христина е човек, който си поставя реалистични и постижими цели, за да не остане разочарована, но всяко състезание ѝ носи нови победи и добри резултати, които я мотивират да продължава и да вдига летвата.

На състезание през 2024 г. в Несебър, Христина и нейна приятелка бягат дистанцията от 21 километра. Условията са тежки - зимна буря, вятър, сняг и мъгла. Още в първата четвърт на състезанието нейната приятелка е готова да се откаже, но Христина ѝ дава подкрепа. Двете успешно финишират със сълзи на очите.

“Въпреки това, че не съм опитен и бърз бегач, успях да я мотивирам да завърши. С мъничко подкрепа в даден момент, всеки може да преодолее трудностите, които се изправят на пътя му.”

Да предадеш нататък

Днес най-голямата ѝ сила е пътят, който е извървяла, и обкръжението ѝ, което я вдъхновява. За Христина е важно да предаде нататък това, в което вярва най-дълбоко. ,,Никога не е късно човек да започне да се движи заради себе си. ‘Sound Mind, Sound Body’ показва, че движението има сила отвъд физическото усилие.”

За нея да бъде част от ASICS FrontRunner е ,,едновременно постижение, отговорност, но и голямо вдъхновение,” защото това са хора които не просто бягат, но и носят послание вдъхновявайки промяната с личния си пример.

Когато я питаме за любимите обувки, Христина се усмихва: ,,Имам силна емоционална връзка с ASICS Novablast. Това са първите маратонки, които си купих, когато започнах да бягам. До ден днешен са най-любимият ми модел. Особено ми допадат цветовете.” За състезания избира ASICS Metaspeed, с които казва, че постига по-добри резултати с по-малко усилия.

,,За мен нито прогресът, нито резултатът от едно бягане се измерват с хронометър. Най-важното са емоциите и примерът, който даваме.”

Историята на Христина е доказателство, че никога не е твърде късно да победиш страха и да тръгнеш по пътя към себе си. Дори и когато ти се струва, че бягаш бавно, всъщност надбягваш страховете си и вдъхновяваш онези, които имат нужда да видят, че е възможно.