Някъде между месечната среща, неочакваното телефонно обаждане, софийската гара и найлоновата торбичка, която побира целия ти багаж, осъзнаваш, че на този свят не си напълно сам.
За децата, израснали в социални домове, това откритие струва повече от всички коледни подаръци, взети заедно. Най-светлите дни в годината престават да бъдат болезнено напомняне за липсата на семейство и се превръщат в име, глас, в човек, който идва - не защото е празник, а защото си ти.
Най-оскъдният ресурс
Време - този безценен дар - вече повече от 15 години хиляди доброволци подаряват на деца от социални институции. И променят живота им.
Зойко, Мелани, Галя и още стотици техни „братя и сестри по съдба“ едва ли щяха да бъдат днес тук и да са хората, които са, ако не съществуваха фондация „Подари време“ и нейният създател Благовеста Пугьова.
Тъкмо затова избрахме Благовеста за герой в поредицата на „Булевард България“ и Dr. Oetker, в която представяме хора, за които професията е кауза, а малките жестове - начин да направят света по-добър, по-топъл и по-човечен.
От книга към човек
Идеята за „Подари време“ се ражда през 2010 г. от един наивен, почти детски въпрос: Ако подарим книги на деца от домове, няма ли да им дадем инструментите, с които сами да се измъкнат от блатото - както барон Мюнхаузен се изтегля за косата си?
Скоро обаче Благовеста разбира, че подходът ѝ е неправилен. Най-устойчивата социална промяна няма нищо общо с материалното.
Първите срещи с децата показват именно това: когато доброволците работят с тях на групи, ефектът е слаб. Когато обаче едно дете получи индивидуално внимание, нещо се променя. То се чувства избрано, забелязано, харесвано.
Появява се и ключовото прозрение - всяко дете има нужда от „свой“ човек. Някой, който идва заради него, който ще го похвали, ще му се скара за оценките, ще му помогне и ще остане.
Така книгите остават символ, но фокусът се измества към най-оскъдния ресурс - времето. „Подари време“ постепенно се превръща от неформална група доброволци във фондация. В същото време става ясно, че приятелството не стига, ако светът отвън е пропаст.
От това разбиране се ражда „училището за работа“ - една от най-устойчивите инициативи на фондацията. В рамките на лагер младежи, една-две години преди да напуснат домовете, влизат в симулиран работен процес: кандидатстват за работа, „наемат“ ги във фиктивна фирма, посещават реални компании, получават символична заплата.
Учат се на онова, което никой не им е показал - как се работи, как се плаща депозит за квартира, защо без адрес няма работа и защо свободата без подготовка може да бъде опасна.
Фондацията осигурява и допълнителни уроци по ключови предмети, подготовка за матури, както и образователна подкрепа чрез спонсори, които „осиновяват“ дом и поемат разходите за всекидневна помощ.Към това се добавят и летните лагери в планината, които се провеждат всяка година.
Всичко това обаче се крепи върху една основа - връзката между дете и доброволец.
Тази връзка не свършва, когато детето напусне дома. Тогава тя става още по-важна. Тогава телефонът звъни: „Аз съм на гарата в София. Спах тук. Нямам къде да отида. Можеш ли да ми помогнеш?“
В тези моменти доброволецът не е проект. Той е единственият номер в телефона.
Как се измерва успехът
Успехът на „Подари време“ не се измерва в броя гениални граждани, които инициативата създава, а в броя свободни и самостоятелни хора, които са успели да надскочат средата си и да не изоставят на свой ред собствените си деца.
Положителните истории са много - спасено от трафик на хора момиче, дете с интелектуални затруднения, което се реализира успешно в САЩ, момче, което благодарение на общите усилия на десетки доброволци преодолява онкологично заболяване.
Зойко, който пребори онкологично заболяване с помощта на доброволците
Но има и дни, в които дори най-устойчивата кауза изглежда крехка. Моменти, в които влагаш години в едно дете, а то избира да се върне там, откъдето е тръгнало. В такива случаи Благовеста често казва: „Закриваме я тази фондация“. Не защото не вярва, а защото болката от разочарованието е истинска.
Почти винаги обаче - в рамките на същия ден, идва друга история. История, която ти напомня защо си тук. И оставаш.
Понякога тази история е доброволец, който не просто идва веднъж месечно, а става приемен родител - без заплащане и без гаранции. Просто защото така е правилно. Понякога е приятелство, което продължава години след напускането на дома.
Да останеш, без да обещаваш
Фондация „Подари време“ е огромна жива мрежа, която работи тихо - с двама души и половина в офиса, с над 300 доброволци, с координатори, които държат връзката с домовете, със стотици срещи, обучения, разговори, страхове, съмнения и малки победи.
Благовеста дава визията, но не знае всяка история - и точно затова продължава и тя самата да бъде доброволец. За да остане близо до смисъла.
Най-големият страх на новите доброволци не е дали ще се справят, а дали няма да наранят дете, ако не се върнат. И точно тези хора - най-притеснените - често са най-добрите.
Философията е проста: има различни начини да бъдеш там. Можеш да отидеш веднъж, да разкажеш за професията си, да се запознаеш. Никой няма да очаква второ посещение. Децата не са наивни. Те разпознават консистентността не в един човек, а в групата.
С времето се раждат по-дълбоки връзки и съвсем естествено - менторство. Без обещания за вечност. С ясното съзнание, че животът се променя и че раздялата може да бъде обяснена с любов.
Защото най-опасното нещо не е раздялата, а необяснената раздяла.
Трудните въпроси
Затова в „Подари време“ има строги правила. Никога не се говори за осиновяване. Никога не се обещава среща „следващия път“, ако не си сигурен. Никога не се задават въпроси, които могат да отключат болка.
И все пак често идва въпросът: „Ти сега няма ли да ме осиновиш?“ Отговорът винаги е един и същ: „Ние сме приятели. И винаги ще бъдем.“
Координаторите Лили и Томи
Надеждата не изчезва напълно. Затова фондацията не изтъква историите на осиновяванията, въпреки че ги има - не защото не са красиви, а защото очакванията могат да бъдат опасни.
Стереотипите не изчезват лесно - съмненията, че децата от домове ще крадат, мълчаливото „не“, когато детето е от ромски произход. Те все още съществуват. Но има и промяна.
Около Коледа това се усеща най-ясно. Не в броя подаръци, а в присъствието. Понякога е просто телефонно обаждане. Понякога е име, което звъни специално за теб.
Устойчивата промяна не започва с ресурси, а с връзка. С това някой да бъде там. Да слуша. Да остава.
И точно затова всеки има нужда от своя доброволец. Или поне от един човек, който идва не защото е празник, а защото си ти.
—-------------------
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
