Снимка: © European Council Pressroom

В партньорство с 

Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.


Пандемията Covid-19 провокира извънредни мерки във всички страни, но някои европейски лидери сякаш ги използват като картбланш, за да разширят своите правомощия. 

Никой не го прави по-активно от унгарския премиер Виктор Орбан. 

Унгарското правителство, което има дългогодишен опит в отслабването на демократичните институции и блокирането на системите за контрол и баланс, отново влезе под светлината на прожекторите със своя закон за извънредното положение. 

Наричан от критиците му "закон за овластяване", документът дава на правителството практически неограничена власт да управлява с укази. Това задълбочава широкото безпокойство за посоката, в която се насочва Унгария.

В средата на март правителството обяви т.нар. "състояние на опасност", за да се бори с последиците от пандемията и да защити здравето и живота на унгарските граждани. Този законов ред остана в сила, докато не бъде отменен от правителството. 

Първоначално то имаше право да въвежда мерки чрез издаването на укази, чиято продължителност е 15 дни освен ако парламентът не реши да ги удължи. 

Въпреки това, аргументирайки се, че подобен ред може да попречи на борбата срещу вируса, правителството на Орбан внесе законопроект за заобикаляне на 15-дневния лимит и въвеждане на допълнителни специални мерки. На 30 март мнозинство от 2/3 от депутатите в унгарския парламент гласуваха за законодателството, което влезе в сила на следващия ден. Гласовете "за" проекта на Орбан дойдоха от управляващата коалиция на Фидес и Християндемократическата народна партия, подкрепена само от крайнодясното движение „Нашата родина“. 

Изпълнителната власт получи по-голяма гъвкавост да премахва или променя всеки съществуващ закон и да въвежда нови мерки с указ.

Тя може да представи всяко свое действия като мярка за справяне с кризата и нейните последици. Указите, които са били в сила на 30 март и тези, които впоследствие са приети, могат теоретично да продължат да действат, докато правителството не обяви края на "състоянието на опасност". 

В същото време валидността на „закона за овластяване“ не е обвързана със специалния правен ред. Тя трябва да бъде отменена отделно, след като правителството прекрати извънредното положение. Тази разпоредба е неясна и повдига съмнения за мотивите, които стоят зад закона. 

Правителството технически има право, когато посочва, че парламентът може да отмени действието на това законодателство. Въпреки това - фактът, че две трети от парламентарното мнозинство принадлежи на управляващите партии, и забраната за избори по време на извънредното положение гарантират, че няма да има противодействие на изпълнителната власт. 

Конституционният съд продължава да функционира, но е пълен със съдии, лоялни на правителството, и не осигурява истински контрол.

„Законът за овластяването“ също така изменя Наказателния кодекс: съдилищата вече могат да постановяват присъди за лишаване от свобода на тези, които са признати за виновни за разпространение на невярна информация, която може да причини паника или да попречи на ефективността на мерките, предназначени за борба с пандемията. Във фокуса на враждебното отношение на правителството попадат критикуващи ги медии и групи от гражданското общество. Мнозина се опасяват, че правителството може да злоупотреби с тези свободно формулирани мерки, за да заглуши критиците си.

Като се има предвид упадъкът на унгарската демокрация през последното десетилетие, процедурата по член 7 на Европейския съюз срещу Унгария и замразеното членство на Фидес в Европейската народна партия (ЕНП), мерките предизвикват силна тревога при унгарската опозиция и другите европейски държави. 

Опозицията поиска въвеждането на срок за управлението с укази и механизми, които да улеснят контрола върху правителствените мерки от страна на Конституционния съд. 

Парламентът отхвърли всички предложения за подобни изменения. Управляващите партии твърдят, че въвеждането на сроковете е неразумно, тъй като не е ясно кога ще приключи кризата. Тази несигурност не попречи на британския парламент или Националното събрание на Франция да поставят съответно шестмесечни и двумесечни лимити върху законодателството за управление на кризи.

Мнозинството от унгарците подкрепя удължаването на спешните мерки до края на кризата. Независимо от това, евентуални консултации относно мерките биха осигурили поне някаква отчетност, което е особено важно в момент, в който населението е разделено в доверието си към правителството. 

Според последното проучване на Евробарометър, 48 процента от унгарците имат доверие на правителството, докато 46 процента - не.

Правителството можеше да направи компромис с времевия срок и да допусне възможност за удължаване при условие, че парламентът бъде свикан само виртуално – с такова предложение излезе опозицията. 

Вместо това отказът на правителството да приеме каквито и да е ограничения на мерките, създаде безпрецедентно извънредно законодателство с отворен край. 

Това не трябва да ни изненадва. Орбан процъфтява в кризата - произведена или реална - представяйки се като силен лидер, който се бори за страната си. Воюва с невидим, но мощен враг - коронавируса. 

Едновременно с това той води война срещу опозицията, която тъкмо беше започнала да се закрепва, след като спечели местните избори през миналия октомври. След като внесе законопроект, който опозицията просто не би могла да подкрепи, правителството представи своите политически съперници като пречка за управлението на кризи и като заплаха за безопасността на населението.

Все пак рано или късно войната срещу вируса ще приключи. Вероятно тогава правителството ще обяви прекратяване на извънредното положение.

Ключовият въпрос е какво ще се случи междувременно? Какви последици ще има това върху системата на управление и върху правата и свободите в дългосрочен план? 

За да се защити онова, което е останало от демокрацията в Унгария, внимателно трябва да се следят правителствените постановления, мерките и законодателство, което парламентът приема под претекста, че управлява кризата. Тъй като работата на съдилищата е спряна и капацитетът на Конституционния съд да осъществява надзор е под въпрос, вътрешните и международните участници, които предоставят такъв контрол, ще се нуждаят от по-голяма подкрепа от всякога.

Институциите на ЕС и съпартийниците на Фидес от ЕНП трябва да следят внимателно събитията в Унгария, за да оценяват ефектите и конституционосъобразността им решително и незабавно. Ако унгарското правителство въведе мерки, които ограничават или подкопават правата и свободите отвъд непосредствената нужда за разрешаване на кризата, това трябва бързо и решително да бъде отразено във вземането на решения, както за процедурата по член 7, така и за членството на Фидес в ЕНП. 

Изказването на загриженост не работи при Орбан. 

Институциите на ЕС и партиите в ЕНП трябва недвусмислено и спешно да обсъдят перспективата за преустановяване на правото на Унгария на глас в ЕС и да изключат партията от ЕНП. Не останаха граници, които Орбан да не е преминал.

Прочетете още: 

Европа отново има нужда от "Мути"

Избори без прецедент: Полша ще гласува за президент само по пощата

Прочети