Данъчната амнистия се оказва прехвърляне на държавни пари от единия джоб в другия

Данъчната амнистия през 2025 г. ще е платена с държавни пари и на цената на увеличен държавен дълг.

Но с цел удържане на дефицита в държавния бюджет догодина в рамките на 3%, каквото е изискването за членство в Еврозоната.

Това предлага на практика служебното правителство с новия бюджет за 2025 г. и идеята за опрощаване на данъчни задължения на фирми, общини, институции.

По-просто казано - държавата се опитва да прехвърли пари от единия си джоб в другия.

Финансовият министър Людмила Петкова обясни в петък пред депутатите, че иска да изтегли дълг, да отпусне част от парите на държавната Българска банка за развитие (ББР), а тя на свой ред да ги раздаде на фирми, общини и лица, които имат задължения към фиска.

С други думи - правителството ще отпусне пари, а те, предполагаемо, ще се върнат обратно в бюджета, но вече под формата на приходи.

Фирмите, които се възползват от схемата, ще получат опрощаване на лихвите, натрупани върху декларирани, но неплатени данъци.

В проектобюджета на служебния кабинет е записано, че страната може да изтегли дълг до 16,9 млрд. лв. през следващата година. Числото е повече от два пъти по-високо от планирания дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), който се равнява на 6,4 млрд. Тегленето на дълг обикновено се мотивира именно с покриване на бюджетен дефицит, както и за покриване на падежи по стари заеми.

Финансовият министър потвърди от парламентарната трибуна, че заложеният дълг действително е в по-голям размер от дефицита и рефинансиране на стари заеми, защото са предвидени средства за ББР.

Идеята е държавната банка да разработи специална кредитна линия за фирмите, които искат да се възползват от т.нар. данъчната амнистия, която е заложена в проекта на закон за държавния бюджет за 2025 година.

Чрез нея физически лица, фирми, министерства, общини, държавни организации, които имат декларирани, но неплатени задължения за данъци и осигуровки в периода от 2019 г. до 31 декември 2023 г., ще могат да ги платят без лихвите за просрочия, ако го направят в периода 1 март - 30 юни 2025 г.

Ако платят между 30 юни до 30 септември, ще им бъдат опростени 90% от лихвите, а ако се издължат до края на 2025 г. - 80%.

За физическите лица е предвидена и възможност да декларират и укрити доходи, които да бъдат обложени с еднократен данък от 15%. А за длъжниците няма да има никакви други санкции.

За целта те трябва да декларират тези доходи от 1 април до 30 юни 2025 година, както и да платят данъка до края на септември. За тези пари няма да се начисляват нито лихви, нито ще се налагат санкции за нарушаване на данъчните закони.

Парите не трябва да са с произход от престъпна дейност. Остава неясно обаче как в последствие държавата ще убеди редовните данъкоплатци да останат такива, след като държавата вече веднъж е отворила вратата за заобикаляне на закона.

Според разчетите на финансовото министерство очакваните приходи в Бюджет 2025 от тези мерки възлизат на над 5 млрд. лева. Финансовият министър заяви, че подобна данъчна амнистия е прилагана в държави като Италия, Белгия, Франция и др. и че действията са били съгласувани с Европейската комисия - изпратено е искане за становище до Специалната група за финансови действия (FATF).

Още преди ден финансовият министър Людмила Петкова обяви, че се предвижда капиталът на ББР ще бъде увеличен с 2 млрд. лв., с които да бъдат разработени програми за подпомагане на фирмите да погасят задълженията си към бюджета. Днес стана ясно, че се предвижда парите да бъдат осигурени чрез раздуване на държавния дълг.

Така държавата изпада в абсурдната ситуация да тегли заем, за да осигури средства на ББР, която на свой ред да кредитира фирми, които не са платили стари данъци и осигуровки.

От думите на Петкова пред депутатите в петък стана ясно още, че след като се отказа да набавя приходи от облагане на свръхпечалбите на банките, финансовото министерство е готово да ревизира и предложението си за въвеждане на данък върху подземните богатства. Вместо това концесионерите ще платят еднократна вноска през 2025 година, а след това ще бъдат актуализирани концесионните такси по действащи договори, защото в момента от всички тях, включително за плажове и води, в държавата влизали едва 200 млн. лева на година.