Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
САЩ заплашва да наложи до 100% тарифи върху вноса на луксозни френски стоки в отговор на новия данък върху дигиталните услуги.
Париж иска да получава 3% от приходите от комуникационни и рекламни онлайн-услуги на компании, които надскачат годишната бариера от 25 млн. евро във Франция.
Мнозинството от засегнатите компании са американски технологични гиганти - вкл. Facebook, Google, Amazon и др. - а Вашингтон обвинява Париж в дискриминационно отношение.
Министърът на финансите на Франция определи като "неприемливо" намерението за наказателни тарифи от страна на САЩ.
Напрежението между двете страни се увеличи часове преди планираната среща между Доналд Тръмп и Еманюел Макрон в Лондон.
Правителството на САЩ планира да наложи наказателни тарифи до 100% от вноса на френски луксозни стоки - включително сирена и шампанско, козметични и модни продукти, порцелан и др. Приблизителната стойност на вноса на тези продукти за миналата година се изчислява на около 2,4 млрд. долара на година.
Предложението е реципрочен ход срещу последиците от новия френски данък върху дигиталните услуги, който ще засегне приходите на някои от най-големите американски технологични компании - Google, Amazon, Facebook, Apple, Airbnb, и др.
Търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър обяви, че администрацията планира подобни мерки не само срещу Франция, а и срещу други страни като Австрия, Италия и Турция, които въвеждат данъци върху дигитални услуги.
Списъкът със стоките, които са заплашени от митнически тарифи в САЩ, включва произведени във Франция продукти като йогурт, масло, сирене рокфор, едам, гауда, грюер, чедар, ементал и др., пенливи гроздови вина, немедицинска козметика за кожа, очи, устни, маникюр и педикюр, пудри, сапуни, кремове, и др., чанти от естествена или изкуствена кожа, порцелан, емайлирани домакински или кухненски артикули и т.н.
Компании като LVMH и L'Oreal ще бъдат сред най-пряко засегнатите търговци от евентуалното налагане на таксите в САЩ.
Предложението беше направено след публикуването на подробен доклад от екипа на Лайтхайзър, който стига до извода, че новият френски данък "не съответства на доминиращите принципи на международната данъчна политика и е необичайно тежък за засегнатите американски компании".
До 14 януари 2020 г. американската търговска администрация ще събира предложения и коментари от обществени обсъждания по предложението. Не е ясно кога новите тарифи ще влязат в сила, ако бъдат одобрени окончателно.
Анонсът дойде малко преди планираната среща между американския президент Доналд Тръмп и френския държавен глава Еманюел Макрон в Лондон във вторник.
Тръмп заяви предварителна подкрепа за евентуалните нови тарифи, като коментира, че "не е влюбен" в компании като Facebook и Google, но трябва да защитава американския бизнес.
"Няма да допусна някой да се възползва от американските компании. Ако някой ще се възползва от американските компании, това ще сме ние, няма да е Франция", каза той.
Данък за гиганти
Френският парламент прие законовите промени за налагане на данъци върху приходите на дигиталните услуги през лятото на 2019 г. Причината: властите в Париж смятат, че има несъответствие между начина, по който се облагат някои дигитални дейности, и реалната стойност, която те генерират.
Данъкът представлява 3% от брутните приходи, получени от дигитални активности, в които френските "потребители" играят основна роля за създаването на стойност. Законът не засяга само определени компании, а цели бизнес модели.
Данъкът се налага на два типа дигитални услуги:
- посреднически услуги, или предоставянето на дигитален интерфейс, чрез който потребителите влизат във връзка помежду си - например, комуникационни услуги, разплащателни услуги, дигитално съдържание и др.
- предоставянето на услуги за рекламодатели с цел разпространението на таргетирани рекламни съобщения през дигитален интерфейс, базиран на система за събиране на данни за потребителите. Купуването и предлагането на рекламни съобщения, наблюдението и измерването, както и управлението и преносът на потребителски данни също попадат в тази категория. Рекламните дигитални услуги, които не са таргетирани на база потребителски данни, са изключени от допълнителното данъчно облагане.
Дигиталният данък се налага за компаниите (независимо дали са френски или чуждестранни), които през предходната календарна година са надминали следните маркери за приходи:
- 750 милиона евро от облагаеми дигитални услуги, предоставяни в глобален мащаб
- 25 милиона евро от облагаеми дигитални услуги, предоставяни във Франция. По предварителни данни, новият данък ще засегне около 30 мултинационални компании, повечето от които са базирани в САЩ. Френската компания за онлайн-реклама Criteo е един от малкото местни търговци, които може да бъдат принудени да внесат 3 процента от приходите си в държавната хазна.
Френската реакция
Новината за планираните митнически тарифи срещу френски стоки в САЩ провокира остро недоволство в Париж.
Френският министър на финансите и икономиката Брюно льо Мер определи американското предложение като неприемливо за съюзническите отношения. Той посочи, че подобна мярка не би допринесла за интересите на двете страни, за икономическия растеж или политическата им стабилност. Льо Мер защити новия данък, като посочи, че целта му е да "възстанови фискалната справедливост", без да дискриминира компаниите по национален признак.
Проект за общ данък върху приходите от най-мащабните дигитални платформи е предложен за разглеждане преди два месеца от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Френското правителство използва случая да напомни, че очаква бърз отговор на САЩ по този казус.
