България най-после въвежда защита срещу делата-шамари

Над две години след като Европейският парламент подкрепи "Закона Дафне" за защита на медии срещу дела-шамари - българското Народно събрание се зае да въведе тези правила.

Делата-шамари (от Strategic Lawsuit Against Public Participation, SLAPP) обикновено се водят с цел сплашване на журналисти или принуждаване на медиите да спрат да отразяват конкретна тема - независимо че представят обективни факти по важен за обществото проблем.

Тези дела може да нямат реално основание, но да водят до значителна загуба на пари и време за медийните организации, докато процесът тече.

България е една от страните в ЕС с най-много дела-шамари през последните няколко години.

Сега "Прогресивна България" е внесла законопроект, който въвежда защита не само за журналистите, но и за организации, правозащитници, учени, синдикати, вътрешни източници и др. при участието им в публичния дебат.

Промените в ГПК изискват от съда да реши в рамките на седмица дали дали делото срещу тези лица е заведено с основна цел "да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие".

И още - обезпечение на иска със запор на имуществото няма да се допуска, ако искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

Медията или организацията също ще има право да поиска обезпечение за собствените си принудителни съдебни разходи.

Проектът посочва няколко различни показателя, по които съдиите ще могат да правят тази преценка:

неравнопоставеност на силите между страните по спора
необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска
множество сходни дела на ищеца срещу други медии или организации
сплашване, тормоз или заплахи от ищеца и негови представители преди или по време на производството, икономически или политически натиск
умишлено забавяне на производството или други действия на ищеца, които създават затруднения за защитата на ищеца
умишлено завеждане на делото срещу конкретен журналист, а не срещу медийна компания или организация
дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника и др.

Проектът дава широка дефиниция за делата, по които тази защита би могла да се задейства. На първо място - изнесената информация трябва да засяга въпрос от обществен интерес.

В това число може да влизат въпроси за нарушаване на основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда и климат, действия на публични фигури (включително от частния сектор), институционални решения, сигнали за корупция, защита на демократичните ценности, борба с дезинформацията.

Съдът има право по своя инициатива да събира и проверява доказателства за това дали искът отговаря на условията за "дело-шамар".

Други организации също ще имат право да внесат документи и доказателства в подкрепа на съдения журналист, така че да помогнат за установяването на SLAPP.

Въвежда се и възможност за безплатна помощ от адвокати на ответници в подобни производства.

Ако съдът приеме, че искът е очевидно неоснователен, ищецът все пак има право да обжалва - като представи доказателства и нови аргументи.

Ако все пак делото шамар бъде отхвърлено - то ще влезе в регистър, така че да има публична след кой злоупотребява с правосъдието.

Очаква се и занапред Висшият съдебен съвет да публикува годишна статистика за този тип дела.

"Лев Инс" не се отказва от делото шамар срещу "Медиапул", въпреки че го губи на две инстанции