Депутатите от „Зелено движение“ (част от коалицията ДБ) Борислав Сандов и Манол Пейков, както и Александър Симидчиев, поеха инициатива за парламентарно обсъждане за развитието на електрическата мобилност в България. Те настояват залагането ѝ в Националния план за възстановяване и устойчивост, по който страната ще получи солидно европейско финансиране, за да се справи с последиците от Covid-пандемията.
Темата, която е повече от важна за околната среда и климата, най-накрая ще се обсъжда по-задълбочено, като първата малка стъпка, предложена от депутатите, е да се изградят три обществени зарядни станции за електрически коли до Народното събрание.
Според автомобилния експерт Калоян Желев обаче – проблематиката на българската мобилност е много сложна и електрическата мобилност не трябва да се разглежда като отделна част. Според него проблемите на мобилността като част от гръбнака на транспортната ни система не подлежат на решаване в кратките срокове, които предвижда Планът за възстановяване.
Качественият обществен разговор за състоянието и бъдещето ѝ обаче може да е едно добро, „макар и закъсняло с 30 години“, начало, което да направи мобилността едновременно реформа и инвестиция, смята той.
Желев е преминал през всички нива в автомобилната дистрибуция – от чирак в халето на „Мототехника“, през школите на GM/Opel/Chevrolet, Peugeot и VW, до изпълнителен директор. Работил е във веригата на доставките и добавената стойност на автомобилната индустрия. Сега се занимава с консултантска дейност, включително на работни групи в ЕК, и поддържа собствен блог.
Преди няколко дни беше публикуван докладът на Международния панел за промените в климата, в който стотици експерти се обединиха около тезата, че човешката дейност без никакво съмнение причинява бързи и необратими промени за околната среда. През следващите две десетилетия световните температури ще се покачат с повече от 1.5°С спрямо прединдустриалните нива. Единствено незабавно и драстично намаляване на парниковите газове през това десетилетие може да ни предпази от подобен климатичен колапс.
Правителствата на 197 страни ще се срещнат в Глазгоу този ноември за ключови разговори по темата за климата, наречени Cop26.
„В България към момента са регистрирани едва около 3000 електромобила. Съотношението им спрямо общия брой автомобили в страната (3.8 милиона) е 10 пъти по-ниско от средното за Европа (около 1%)“, пишат Симидчиев, Пейков и Сандов в писмо до председателя на парламента Ива Митева.
„Една от важните причини за това е липсата на развита мрежа от публични зарядни станции. Средно в Европа на всеки 10 електромобила функционира една публична зарядна станция. В момента в България те са едва около 350 – от които над 300 на частни оператори", добавят депутатите.
Те изтъкват, че бързото преминаване към електрическа мобилност е важно и в чисто здравословен план, защото София често заема върха в световните класации по замърсяване на въздуха. Според наличната статистика, като пряко следствие от мръсния въздух в България умират около 15 000 души годишно.
„Междувременно българският парламент си остава сериозен длъжник по отношение на електрическата мобилност. Служебните ни коли са изцяло бензинови или дизелови, с мощни двигатели и с огромен въглероден отпечатък“, подчертават депутатите от ДБ. Затова предлагат изграждане на три зарядни публични и безплатни станции от 22 КВт/ч на територията на парламентарния паркинг или в непосредствено съседство.
Калоян Желев оценява инициативата им, но дава и няколко насоки за срещата във вторник, които трябва да бъдат обсъдени.
„По сложна комбинация от причини - 80 и повече процента от българските стоки и хора се пренасят от автомобили, така че спокойно можем да кажем, че обществените ни отношения се пренасят на колела. Качеството на тези колела е гръбнак на транспортната система, а оттам – и на националната сигурност. Важно е да осъзнаем базовата истина, че електрическата мобилност по подразбиране не подлежи на отделно разглеждане от мобилността изобщо, така отделянето й не е сред най-добрите идеи. Тя трябва да е елемент от национална стратегия за бъдещето на мобилността в България, а не изолирана, макар и модерно звучаща, самоцел“, пише Калоян Желев.
Според него състоянието на почти 4-милионния български автомобилен парк е тежък, последователно задълбочаван, системен български проблем, който може да се реши само с устойчива последователност в продължение на повече от едно поколение.
„Ще бъде несериозно, ако на плана се погледне като единствена възможност за финансиране на подобен процес - най-малко защото хоризонтът му е много кратък, а България има многократно по-голям национален бюджет, в който също трябва да се предвидят средства“, смята експертът.
С автомобилните теми в българската държавна администрация в момента допирни точки имат 8 министерства и една агенция. „Правят го в контекста на нулева координация помежду си, което е пълен абсурд - на практика съвсем логично в общия ни контекст, отразяващ и дълбокия дефицит на експертност по темата у нас“, пише Желев. „Това означава, че задачата няма решаване без създаването на единен център, който да обедини и канализира различните аспекти на мобилността, които от своя страна имат допирни точки с всички обществени системи. Без изключение“.
Според него най-смислената плоскост за използване на средства от Плана за възстановяване е създаването на национална стратегия за модернизация на мобилността и единен и подреден административен механизъм, който България никога не е имала.
По думите му – субсидиите са „абсолютно незаобиколими“ при текущото състояние на покупателната ни сила и произтичащата от нея структура на автомобилния парк. Той е със средна възраст 20 години – най-високата в ЕС, „трайно деградираща от 2010 г. насам“.
„Задачата по замяна на 4-милионен конвенционален автомобилен скрап с електромобили звучи като детска утопия: от субсидиране имат нужда всички електрифицирани и чисти конвенционални задвижващи системи”, пише Калоян Желев.
Без зарядна инфраструктура, според експерта, няма да има бъдеще за електрическата мобилност.
„Важна в този дух е и позицията на останалите партии. Минава и през задължителното признаване на факта, че в мобилността имаме голям, системен обществен проблем, за който преди всичко имаме нужда от събирането на интелектуалния си ресурс по темата на едно място. Това е най-смисленият подход към задачата според мен – задаването й едновременно като реформа и инвестиция“, казва Калоян Желев.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
