Правната комисия в Народното събрание трябва да реши дали да отхвърли ветото на президента Румен Радев срещу нови промени в Закона за адвокатурата, които уреждат въпроса за разноските за адвокат и възнагражденията на т.нар особени представители.
Особен представител се назначава в определени случаи - например при липса на ответник, липса на точен адрес за връчване на книжата, и др. Една от хипотезите е дело между кредитор и длъжник, когато длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
Спорът възникна заради текстовете, с които парламентът даде право на местните адвокатски съвети да решават какво ще е това възнаграждение.
Промяната е подкрепена от Висшия адвокатски съвет, но се сблъсква с критики от страна на някои юристи и Асоциацията на индустриалния капитал. ПП-ДБ също подкрепя ветото на Радев.
Адвокатските колегии заплашиха да спрат участието си в работата на правораздавателната система "с всички произтичащи от това последици" заради хода на президента. На тяхна страна се оказа и Делян Пеевски.
В сряда Правната комисия така и не успя да събере кворум, за да реши какво да прави с върнатия закон.
Ако това не се случи до края на седмицата, вероятно текстовете няма да влязат в сила, защото парламентът ще се разпусне в предизборна ваканция.
Лена Бориславова (ПП-ДБ) призова депутатите да се съберат извънредно, за да поправят върнатите текстове и да позволят останалите съществени текстове от Закона за адвокатурата да влязат в сила.
Според правния екип на президента - овластяването на адвокатските съвети да решават какво ще е възнаграждението на особения представител ще наруши правилата на свободния пазар и може да ограничи конкуренцията.
Радев атакува и лишаването на съда от възможност за преценка по размера на възнаграждението на особения представител. Това ще е възможно само при направено възражение за прекомерност.
Президентството връща промените и заради опасения, че новата процедура може да забави делото, докато местният адвокатски съвет се занимава с проверка на случая, преди да определи възнаграждението.
"Местният адвокатски съвет няма законово задължение да разглежда исканията за определяне на особен представител при условията на справедливост и безпристрастност, дейността му не е публична и законът не съдържа указания относно това как ще се разпределя работата между отделните адвокати и как ще се гарантира недопускането на конфликт на интереси. Затова и не следва да се отстъпва от отговорността на съда да назначава особен представител и да определя неговото възнаграждение, като част от гаранциите на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок", се казва още във ветото.
Парламентът е заложил 14-дневен срок, в който адвокатският съвет трябва да вземе решение. Но според някои критици на проекта това ще бъде неприложимо правило на определени места в България.
Ветото оспорва и промените, с които се определя кога може да се правят възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Президентът връща промените и заради съмненията, че Народното събрание е претупало общественото обсъждане и не е изпълнило всички правила за обоснованост, предвидимост, откритост и съгласуваност на законодателството.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
