Депутатите връщат машинния вот преди изборите за президент наесен

• Възстановяване на изцяло машинното гласуване във всички секции с над 300 избиратели и край на вота с хартиени бюлетини и ръчното преброяване на резултата.
• Отпадане на ограничението за разкриване на до 20 секции в страни извън ЕС.
• Премахване на избирателен район „Чужбина“.

Това са част от промените в Изборния кодекс, които парламентът прие на първо четене месеци преди редовните избори за президент през есента.

Законопроектите и на управляващите от "Прогресивна България", и на "Демократична България" предвиждат машинното гласуване да бъде възстановено във вида от 2021 г. - хартиен вот да има само в най-малките секции за гласуване, а резултатите извън тях да се смятат от самите устройства за гласуване. Разписките от машинния вот ще се броят контролно.

Предлага се още Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи да извършват проверки на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете по методика.

По думите на Николета Тодорова от „Прогресивна България“ всеки път, когато има гласуване с хартия, броят на недействителните бюлетини нараства. Числата го потвърждават. "Ние не търсим удобно законодателство, а такова, което гарантира честен изборен процес“, каза тя.

От партията на Румен Радев искат и отпадане на избирателен район „Чужбина“, който сега съществува в закона, но така и никога не е обособяван. Идеята му беше на парламентарни избори вотът зад граница да не се "смесва" с този на територията в страната, а да има отделна листа с кандидати за гласуващите извън България. Досега нямаше политическа воля идеята да сработи.

Подкрепа получи и законопроектът на „Продължаваме Промяната“. Той също включва отпадане на лимита за откриване на секции извън дипломатическите и консулските представителства в страни извън ЕС, както и отчитане на машинния вот чрез отпечатан от устройството протокол.

Сред останалите предложения са въвеждане на устройства за сканиране на лични документи с цел автоматично попълване на данните в електронните избирателни списъци, разширяване на ограниченията за участие в секционните избирателни комисии и нови правила за несъвместимост за наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети.

Идеята на ДПС да се премахне правилото за уседналост за местни и европейски избори, както и отпадането на забраната за агитация на език, различен от българския, не срещнаха подкрепата на мнозинството.

Т.нар. уседналост означава, че право на вот в дадена община при избор на кмет и общински съветници имат право само хората, регистрирани по постоянен адрес в нея или тези с настоящ адрес, регистриран минимум 6 месеца преди изборния ден. При евроизбори ограничението е, че не могат да пуснат бюлетина българските граждани, които живеят извън ЕС.

От „Възраждане“ предложиха изцяло машинно гласуване във всички секции, включително в най-малките населени места, както и съкращаване на мандата на ЦИК до четири години, ограничения за партийна дейност на членовете ѝ и възлагане на обработката и окончателното изчисляване на изборните резултати на държавни институции вместо на „Информационно обслужване“ АД.

Законопроектът обаче не беше подкрепен от мнозинството.

По време на дебатите управляващите и опозицията се обединиха около необходимостта от реформа на изборните правила, но останаха разделени по въпроса дали хартиената бюлетина трябва да остане като алтернатива. От ГЕРБ-СДС се обявиха против премахването ѝ, докато поддръжниците на машинния вот посочиха, че той ограничава недействителните бюлетини и повишава прозрачността на изборния процес.

Предстои предложенията да бъдат разгледани и гласувани на второ четене. Докато дойде този момент, текстовете могат да претърпят допълнителни промени.