Мениджър в IT компания. Сертифициран треньор. Докторант по икономика. Баща и съпруг. И естествено - бегач. Той успява да балансира всички тези роли с лекота. Не просто намира време за спорт, а го превръща в лична мисия.
Още в първата си година като бегач ентусиаст участва в състезания на дистанции 10 км и 21 км. А в края на 2024 г. преминава границата, за която мнозина мечтаят - завършва първия си маратон.
Дейвид Давидов не израства като спортист, родителите му също не са активни хора. Детството му не предвещава нищо от сегашното му всекидневие.
От скептик до маратонец с мисия
,,Откровено се подигравах на хората, които бягат. Когато виждах човек на улицата, който тича, си мислех: ‘Кой го гони, че бяга?' ’’ - смее се Дейвид.
Един ден обаче, докато съпругата му се готви за Business run, Дейвид подхожда скептично към дистанцията от 5 км. "Попитах я какво толкова му мисли, колко пък да е трудно, но тя ме предизвика да ги изтичам в парка, за да 'видя колко е лесно'."
Въпреки че по онова време той активно се занимава със силови тренировки и плуване, след 5 км в парка осъзнава, че бягането е различно предизвикателство и че май не е толкова добър, колкото си е мислел. Дейвид обаче не е от хората, които просто приемат, че не са добри в нещо.
След много изгледани видеа, прочетени проучвания и няколко тренировки, Дейвид се запалва по бягането до степен, че още в същата година участва в Софийския маратон на 10 км, а през декември в полумаратона в Несебър.
Бягането се превръща в нещо повече от хоби, когато животът му го поставя пред сериозно изпитание. Жена му се разболява тежко и е приета в болница, той е затрупан от ангажименти и се грижи за малкия им син. В дефицитното свободно време, което остава, той излиза да бяга - за успокоение и отърсване от стреса и напрежението.
“Тичането е ментален момент, в който съм сам със себе си и не мисля”. Така бягането става незаменима част от неговия живот
Няколко седмици по-късно той започва тримесечна подготовка за маратона в Букурещ през 2024 г.
Но в нощта преди състезанието внезапно се разболява, което провяля плана за участието му.
Това е голям удар за Дейвид, но не и край на мечтата. Съпругата му, която винаги го е подкрепяла, решава да действа - без да му казва го записва за следващия маратон в Истанбул. “Тя е катализаторът на моята любов към тичането,” сподели Дейвид. “И е истински герой. За разлика от мен успешно избяга полумаратонската дистанция, след края хапна набързо и кара обратно към София.”
През ноември същата година двамата застават на старта на Истанбулския маратон. До ден днешен това е едно от най-големите му постижения в бягането. “Нямах много време да ближа рани, просто се стегнах и по-малко от месец след случката в Букурещ изтичах първия си маратон”.
Това постижение съвпада и с друг важен за него момент - приема му в отбора на ASICS FrontRunner- признание за усилията и пътя, които изминава за само една година.
Когато краката откажат, умът тича
Често срещана пречка при маратоните е загуба на мотивация по време на състезанието. “Първите 30 километра от маратона са само загрявка и после започва истинското бягане. Краката ме боляха, но не беше болка, която не съм изпитвал. Проблемът се появи, когато ми крампираха раменете.” В този момент Дейвид споделя, че мисълта за малкия му син и желанието му да докаже, че баща му може да прави трудни неща, го бута напред.
По средата на трасето успява да се засече и със съпругата си. “В момента, в който ѝ махнах и видях, че тя е добре, се мотивирах още повече. Семейството е това, което ме крепи в моментите на изпитание.”
“Ако жените имат вградено майчинско чувство, то мъжете се учим да бъдем родители от момента, в който гушнем детето си в ръце.” За да бъде добър родител, Дейвид тренира, грижи се за себе си и се храни добре с основната цел да дава добър пример на детето си. “Той ми каза: ‘Тате, аз като порасна, ще нося твоите къси панталони и обувки за бягане’. Радвам се, че мога да го мотивирам и той да бъде активен.”
Преди да се запали по бягането, Дейвид се занимава със силови тренировки, които толкова му харесват, че се сертифицира за треньор с идеята да помага на други хора. Към днешна дата е убеден, че силовите тренировки трябва да вървят рамо до рамо с бягането. Те пазят и изграждат мускула, който от своя страна пази сухожилията и ставите.
“Повечето бегачи няма да се съгласят с мен, защото не обичат да тренират силово. Феновете на силови тренировки също не признават кардиото. За мен обаче трябва да има баланс между двете.”
Поглед в бъдещето
Следващата му цел е неизбяганият маратон в Букурещ, където желае да подобри времето си. “Имам недовършена работа там,” смее се. Междувременно ще включи полумаратон в Будапеща към подготовката си, където също се надява да подобри резултата си.
Голямата му мечта е маратонът в Берлин, а за в бъдеще - чака да стане пенсионер, за да се класира за Бостън по-лесно.
Дейвид е фен на дълголетието в спорта и предпочита да прогресира бавно. “Малкият ми е обещал да тичаме маратон някой ден заедно и очаквам с нетърпение”. Не обича да форсира нещата, внимава да не си докара контузия, за да прави това, което обича, по-дълго.
Същото съветва и начинаещите. Той насърчава по-новите ентусиасти да не се сравняват, за да не си убият удоволствието от бягането още в началото и да знаят, че различните хора прогресират с различно темпо. Окуражава всеки да се въоръжи с търпение, да слуша тялото си и да организира добре времето си.
Дейвид препоръчва на бегачите - без значение дали са начинаещи, или напреднали, ASICS Novablast 5. За него това е перфектната обувка за всеки тип бягане.
Любимия чифт от колекцията му е ASICS Superblast 2. “С тях съм изминал над 700 км. Имат същата TURBOPLUS пяна като от серията METASPEED. Истинска премиум обувка.”
Гледа на работата си с ASICS като на едно най-ценните му постижения. “Самата общност събира хора, които са тотално различни, но имат едно общо нещо - бягането. Ако ги сложиш на една маса в различна ситуация, сигурно никога не биха си говорили. Но тук се намираме. Това е силата на ASICS FrontRunner.”
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: