Димитър Петров – човекът, чиято мечта доведе Giro d'Italia в България Снимка: © Мира Дерменджиева

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


„По-другата седмица отивам в една държава, известна с пицата и пистата си, за да говорим велосипедната им обиколка да стартира от София“ – това беше съобщението, което общинският съветник в София Димитър Петров ми изпрати на 7 март 2025 година.

Оказа се, че съм сред първите, на които той изобщо споделя тази своя идея. Идея, която по това време ми звучеше като добро пожелание за много далечно бъдеще. Не съм си и представял, че 14 месеца по-късно с Димитър ще дискутираме едно от най-успешните чуждестранни домакинства на Giro d'Italia, което превърна България в центъра на спортния свят с трите етапа от „Гранде Партенца“.

Познаваме се още от студентските години и знам, че има смели мечти, които сбъдва с впечатляваща лекота. Но, както ми призна, дните между 8 и 10 май по шосетата на България са надминали и неговите очаквания.

Всичко започва година по-рано - през 2024-та, когато с приятели карат 10 дни велосипеди из Италия.

Случайно попадат на старт на етап от Джирото в Генуа. И точно в този момент се заражда голямата мечта в главата на Димитър.

„Имахме възможност да покараме по затвореното трасе и след като цялата колона мина и видях цялото въодушевление, си помислих, че подобно нещо много би паснало на България. След това разбрах, че Джирото ще стартира от Албания и си казах, че е възможно да стане и в България.“

В края на годината започва комуникация с RCS Sport - организатора на Обиколката на Италия. Първата среща е в края на март 2025-а на италианска територия. Петров е заедно със заместник-кмета на София Никола Барбутов, който също приема присърце идеята. Кметът Васил Терзиев ги насърчава.

Първоначално планът е етапите да са около София, но впоследствие и правителството приема идеята за домакинство, което води и до още по-голям мащаб с включването на Бургас, Велико Търново и Пловдив – нещо, което се търси и от самите италианци.

В цялата история има и доза късмет. Саудитска Арабия и Турция са в много по-напреднали разговори. Първите са готови да дадат двойно по-голяма сума, но към онзи момент не са особено желана дестинация за организаторите. Една от причините е липсата на достатъчно красиви гледки, каквито България може да предложи в изобилие. Турция отпада заради политическото напрежение в страната, ареста на кмета на Истанбул и последвалите протести.

Подобни договори по принцип се подписват през август на предходната година. България официално получава домакинството на Giro d'Italia на 16 февруари 2026-а. Следват два изключително интензивни месеца на работа. „Никога не съм работил толкова, колкото в този период“, категоричен е Димитър Петров.

„Получи се заедност, продиктувана от желанието България да се представи добре. Всички се активизираха само в името на това страната да бъде адекватен домакин и това събитие да стане визитна картичка.“

Така от една смела мечта се стигна до резултата, който видяхме всички – отлично проведено събитие, 1 милион души по българските шосета и огромна реклама за България.

Но историята с Джирото всъщност не започва с онова пътуване до Италия. Тя е по-скоро естествено продължение на всичко, с което Димитър Петров се занимава от години – планина, колоездене, спортни общности и опити да помогне средата около него да стане малко по-добра.

„През 2013 г. основахме "Софийски планински клуб". Идеята беше да предадем нашата страст към планината на хора, които нямат с кого да ходят“, разказва той.

Първоначално замисълът е прост – група хора, които пътуват, спортуват и откриват планината заедно. Постепенно клубът се превръща в една от най-големите планински общности в страната. Не само с преходи и пътувания, а и с инициативи, които оставят реална следа.

Членовете на клуба поставят аптечки в планината – около 20 в Стара планина и още няколко на Витоша. Участват в ремонти на заслони. Водят деца, лишени от родителски грижи, на планина, на ски уроци, на излети из красотите на България. Опитват се да им покажат планината така, както самите те я виждат – не като нещо далечно, а като място, което може да бъде достъпно, възпитаващо и вдъхновяващо.

„Искахме да създадем общност, която да пътува, да спортува и да прави полезни неща за природата.“

През годините през тези инициативи минават около 300 деца. Организират се и курсове за каране на колело в градска среда.

От "Софийски планински клуб" се ражда и едно от събитията, които най-добре показват начина, по който Петров мисли – „Спици и бодли“. За първи път състезанието се провежда през 2015 г. край Казанлък, в полите на Стара планина. Постепенно се превръща в един от големите фестивални формати за спорт на открито – с колоездене, бягане, концерти, палатков лагер и атмосфера, която е по-близо до общност, отколкото до стандартно състезание.

И тази година Петров ще участва – в дуатлон със съпругата си. Той ще кара колело, тя ще бяга.

Друга негова страст е изкачването на върхове. Между 2013 и 2021 г. Петров се впусна в приключения до по-нестандартни дестинации – Иран, Пакистан, Киргизстан. Най-високият му изкачен връх е Кохи Бробар в Пакистан, на близо 6000 метра височина.

Всичко това звучи като живот на човек, който прекарва времето си предимно навън. В действителност обаче има и съвсем друга професионална биография.

Димитър е юрист и съдружник в адвокатска кантора „Георгиев и Петров“ – екип от около 15 души, който за седем години успява да се наложи достатъчно, че през тази година да получи номинация за една от трите най-добри кантори в България.

Правото, казва той, му помага много и в сегашната му работа като общински съветник.

„Да се ориентираш в целия административен процес, с който е свързан животът на един общински съветник, е доста трудно, ако нямаш юридическо образование“.

Интересът към правото идва още в пети клас. По-късно обаче то се превръща не само в професия, а и в инструмент – начин да разбираш системата, през която трябва да мине всяка идея, ако искаш тя да стане реалност.

Така през 2023 г. Петров решава да се кандидатира за общински съветник. Причината, казва, е проста.

„Беше ми писнало само да се оплаквам. В един момент достигаш някакъв лимит и решаваш, че трябва да пробваш сам да промениш нещо. Това беше основният стимул да се кандидатирам.“

За него тази позиция може да бъде напълно пасивна – човек може да изкара четири години, без почти никой да разбере какво е направил. Но може да бъде и обратното – място, от което да задвижваш инициативи, да събираш хора около идеи и да натискаш институциите да работят.

„Един общински съветник може да не прави нищо, да не си мръдне пръста четири години и да остане напълно анонимен. Но може и да бъде активен и да допринася за инициативи, които променят градската среда. Накрая всеки получава удовлетворение от това, което е направил.“

Една от каузите му е Софийският маратон. За Петров е необяснимо как столицата на България може да има маратон с 3-4 хиляди участници, докато в градове като Скопие броят им е в пъти по-голям.

„Градските маратони са идеален повод за създаване на култура за спорт. Те могат да бъдат и туристически продукт“, казва той.

Другата му голяма тема са велоалеите. И тук връзката с Giro d'Italia става още по-ясна. „Велоалеите в София са ми болна тема. Това беше една от причините да искам Джирото да дойде в София – исках да го използвам като инструмент за повече велоалеи.“

След трите етапа от „Гранде Партенца“ този аргумент вече звучи по съвсем различен начин. Ако преди някой можеше да твърди, че колоезденето е нишово занимание, картината по родните шосета показа друго. Само в София хиляди хора излязоха край трасето, а атмосферата около старта и преминаването на колоната показа, че потенциалът е много по-голям, отколкото често си представяме. 25 хиляди души участваха и в организираното велошествие по "Цариградско шосе".

„Роди се идеята да затваряме "Цариградско шосе" всяка година около 10 май, за да се изпитва тази емоция отново и отново. Вече можем да кажем, че има поне 25 хиляди човека в София, които искат да карат колело и искат да имат условията да го правят.“

В списъка на Димитър има и други идеи – велосипедна инфраструктура, по-добри условия за спорт в градска среда, ремонт на пътя към Златните мостове, а в по-дългосрочен план и проект за велосипеден лифт в Стара планина над Бухово, в посока билото и хижа „Мургаш“. Според Петров районът има сериозен потенциал за планинско колоездене, макар тепърва да трябва да се анализира дали подобна идея е реалистична.

Сред по-социалните му инициативи е и програмата „Добре дошло, бебе“, вдъхновена от финландските бебешки кутии – идея младите родители да получават пакет с продукти от първа необходимост при изписване от болница.

Спорт, планина, град, семейства, активен начин на живот – това са темите, които вълнуват Димитър Петров. Теми, свързани от едно и също желание: хората да имат повече причини да излязат навън, да се движат и да усещат града като място, което работи за тях.

Giro d'Italia просто направи тази концепция видима за много повече хора.

Според него ефектът от домакинството ще се усеща поне през следващите 2 години. Организаторите имат подобни наблюдения от други държави, приемали старта на Обиколката на Италия – засилен туристически интерес, повече разпознаваемост и ново любопитство към страната домакин.

„Никой не очакваше България да изглежда така. Но след такова събитие идва и отговорност. Трябва да си подобрим условията за спорт.“

Следващата голяма мечта? Домакинство на "Тур дьо Франс" звучи като естествено продължение, но Петров не бърза да го казва като реалистична цел.

„България вече е на световната сцена. "Тур дьо Франс" е много голяма хапка. Мащабът е поне по пет. Трябват години и много усилия в тази посока. Мечтая си и след няколко години да имаме български колоездачи, които да печелят етапи от големите обиколки.“

Засега обаче и Джирото е достатъчно доказателство, че големите събития не са непременно запазени за „другите“. Понякога започват от човек, който кара велосипед из Италия, попада случайно на старт на етап и си казва: "Защо не и у нас?".

А после просто започва да работи. Защото мечтите не са нещо, което стои в бъдещето. А като нещо, за което трябва да започнеш работа още днес.

Важно днес

Кевин Уорш е новият председател на Федералния резерв

Само един сенатор от Демократите гласува "за" номинацията му

07:38 - 14.05.2026
Спорт

Григор Димитров отива на Ролан Гарос в серия от шест поредни загуби

Без победа на клей за първата ни ракета

20:56 - 13.05.2026
Спорт

Кой ще играе в Европа? ЦСКА, "Лудогорец" или ЦСКА 1948

Шампионът е ясен, но има още интрига в Първа лига

20:38 - 13.05.2026
Живот

Ревност, SMS-и и един шамар - нова книга за Еманюел и Брижит Макрон притопли скандала от самолета

Екипът на Брижит Макрон отрича версията за семеен спор заради "платонична" връзка на президента с иранска актриса

19:42 - 13.05.2026
Важно днес

Иван Шишков смени началника на Дирекцията за национален строителен контрол

Георги Даракчиев ще ръководи временно ДНСК

18:49 - 13.05.2026
Важно днес

Андрей Янкулов обвини ВСС, че спаси Сарафов от проверка с процедурни хватки

Бившият министър на правосъдието призова новата власт за реакция

18:25 - 13.05.2026
Важно днес

Трайчо Трайков отново се кандидатира за кмет на Средец

Изборите са насрочени за 14 юни

18:10 - 13.05.2026
Важно днес

Тръмп пристигна в Китай заедно с шефа на Nvidia, Мъск и Тим Кук

Китайският пазар е ключов за Nvidia, а AI ще бъде сред големите теми на срещата

17:13 - 13.05.2026
Важно днес

Повече от 1700 души са блокирани на круизен кораб в Бордо заради съмнения за норовирус

Около 50 пътници и членове на екипажа имат симптоми на стомашен вирус

16:02 - 13.05.2026