Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Документалният конкурс на 30-ия София Филм Фест, който ще се проведе от 12 до 31 март, събира филми, които разглеждат както лични истории и интимни портрети, така и по-широки социални и политически теми. Селекцията поставя във фокус важни въпроси на съвремието и представя автори от различни части на света.
„Истина или предизвикателство“ (Truth or Dare) на Тонислав Христов – копродукция между Швеция, Норвегия, Финландия и България – е българското предложение в документалния конкурс. Филмът проследява паралелните истории на разследващата журналистка Генка Шикерова, посветила работата си на търсенето на истината, и млад активист, който разпространява конспиративни теории.
На фона на предизборна България филмът показва как дезинформацията прониква в личните съдби и започва да оформя обществената реалност, като поставя под въпрос границата между истина и лъжа.
„Бъдещето според предците ни“ (Ancestral Visions of the Future), копродукция между Франция, Лесото, Германия, Катар и Саудитска Арабия, е филм на режисьора Лемоханг Джеремая Мосесе. Той е роден в Лесото, малка държава в Южна Африка, и във филма се връща към спомените си от детството там, както и към опита си на живот в изгнание в Европа.
С разчупена структура и силни визуални образи филмът преплита лични спомени, митологични мотиви и размисли за историята, принадлежността и паметта. Историята преминава от прашните пътища на детството, където като момче играе с телени колички, до безличните улици на живота в чужбина.
Половин век след края на Виетнамската война „Дете от прахта“ (Child of Dust, Полша, Чехия, Катар, Швеция, Виетнам) на режисьорката Вероника Мличевска проследява съдбата на Санг – едно от стотиците хиляди деца, родени от връзките между американски войници и виетнамски жени.
Заклеймен и изоставен, той прекарва живота си в търсене на баща, когото никога не е познавал. Когато открива тежко болния си баща в САЩ, Санг поема на път, който го изправя пред ново усещане за изгнание и принадлежност.
Дебютният пълнометражен филм на Вероника Мличевска поставя въпроса дали изцелението идва от срещата с миналото или от смелостта да пренапишеш собствената си история.
„Крокодил“ (Crocodile) е филм от Нова Зеландия и Нигерия, режисиран от Пиетра Бреткели и колектива The Critics. Историята е разказана от самите тях.
Петима младежи от нигерийско село създават филмовия колектив The Critics. Без формално образование, но с огромна страст към киното, те вече имат зад гърба си десетки късометражни филми – от научна фантастика до драма, заснети с ръчно ушит зелен екран и съседи в ролите на герои от въображаеми светове.
Те застават едновременно пред и зад камерата и превръщат собственото си порастване в кинематографично приключение.
Филмът проследява творческите им спорове, политическите им позиции, съмненията и разривите между тях, както и постепенното им израстване като кинотворци. „Крокодил“ е енергичен и вдъхновяващ разказ за киното като игра, убежище и форма на съпротива – доказателство, че въображението може да отвори врата към света дори там, където ресурсите са минимални.
„Куба и Аляска“ (Cuba & Alaska, Украйна, Франция, Белгия) на режисьора Егор Трояновски разказва историята на две жени – военни медици на фронтовата линия в Украйна, които заснемат ежедневието си с телефони и камери, прикрепени към каските и униформите им.
С кодовите имена Куба и Аляска те посрещат абсурда на войната с кураж, черен хумор и силно приятелство. Филмът е емоционален разказ за човешката връзка в условията на разруха и напомня, че дори в най-мрачните обстоятелства солидарността може да бъде форма на съпротива.
„Лисица под розова луна“ (A Fox Under a Pink Moon, Иран, Франция, Великобритания, САЩ, Дания) на режисьора Мехрдад Оскуей разказва историята на 16-годишната Сорая, омъжена против волята си и жертва на насилие. Тя създава мрачни и красиви рисунки и скулптури, докато се опитва да избяга от Иран и да се събере с майка си в Австрия.
Филмът е изграден изцяло от кадри, заснети от самата Сорая с мобилния ѝ телефон в продължение на пет години. Опитите ѝ да намери път към свободата се преплитат с новини от региона, със сцени, в които тя пее и танцува, както и с моменти, в които показва следите от насилие.
Рисунките и сюрреалистичните анимации – лисица-пазител, розова луна, тъжен клоун – превръщат изкуството ѝ в пространство на свобода и вътрешно убежище. Създаден дистанционно, в тясно сътрудничество между режисьора и героинята, „Лисица под розова луна“ е филм, в който младо момиче поема контрола над собствената си история и отказва да остане жертва.
Премиерно представен в секцията „Panorama“ на Международния филмов фестивал в Берлин, „Лондон“ на австрийския режисьор Себастиан Брамесхубер е необичаен, хибриден портрет на съвременна Европа. Почти целият филм се развива в автомобил, който пътува по магистралата между Виена и Залцбург.
Зад волана е 72-годишният Боби, който всяка седмица изминава този маршрут, за да посети стар приятел, изпаднал в кома. По пътя той качва на стоп различни пътници – млади хора на прага на военната служба, украинка, започваща нов живот, куиър активист, учен и работници.
В разговорите им, понякога непринудени, понякога дълбоко лични, постепенно се разкрива многогласен образ на Европа днес – континент, белязан от войни и миграции, но също така изпълнен с различни истории, надежди и гласове.
„Минало продължително в бъдеще време“ (Past Future Continuous, Иран, Норвегия, Италия) е филм на режисьорите Мортеза Ахмадванд и Фирузе Хосровани. Историята проследява Мариям, която напуска Иран преди десетилетия и се установява в САЩ, докато родителите ѝ остават в Техеран.
Днес, когато възрастта и политическото напрежение се усещат все по-силно, дистанцията между тях придобива ново измерение. За да бъде „по-близо“ до тях, Мариям убеждава родителите си да инсталират охранителни камери във всяка стая на дома си – къщата от нейното детство. Кадрите от тези камери се превръщат в основа на филма.
Монтажът преплита настоящето с архивни видеа от детството ѝ, а стилизирани образи на птици се появяват като метафора за свободата. Филмът се превръща в размисъл за изгнанието, времето и технологиите като едновременно мост и бариера между хората, които се обичат, но живеят разделени от граници.
В „Покажи ми душата си“ (Put Your Soul In Your Hand and Walk, Франция, Палестина, Иран) режисьорката Сепиде Фарси проследява историята на 24-годишната палестинска фотографка Фатма Хасуна. Въпреки живота под военен обстрел и блокада в Газа, тя запазва необикновена жизненост и желание да документира случващото се около нея.
Филмът е изграден около серия видеоразговори между двете през 2024 г. Фарси, иранска емигрантка, която живее в Париж, постепенно изгражда близка връзка с младата фотографка и заедно те се опитват да разкажат за живота под постоянна заплаха.
След премиерата на филма в Кан Фатма и част от семейството ѝ са убити при обстрел. Тази трагедия придава още по-силен смисъл на филма и на думите ѝ: „Трябва да продължа и да документирам всичко. Да бъда в тази история. Да бъда себе си.“
„Супер природа“ (Super Nature) на английския режисьор Ед Сейърс предлага пътешествие в света на природата, заснето изцяло на филмовия формат Super 8.
Филмът събира погледите на различни хора от различни части на света към природата – с радост, топлота и поетичност. Така се оформя тих и съзерцателен разказ за връзката ни със заобикалящия свят, различен от високотехнологичните природни продукции, с които сме свикнали.
„Трилион“ (Trillion, Норвегия, САЩ) е документален филм на руския режисьор Виктор Косаковски, познат на публиката с „Акварела“ и „Гунда“. Лентата е втора част от планираната от него „трилогия на емпатията“ след „Гунда“ от 2020 г.
Филмът се фокусира върху екологичните проблеми, по-специално състоянието на океаните и последиците от индустриалния риболов. Заснет в черно-бяло и почти без думи, „Трилион“ разчита преди всичко на силата на образите.
В центъра на филма е жена в бяла рокля, която извършва повтарящ се, почти сизифовски ритуал по норвежкото крайбрежие. Тя носи тежки чували и разпръсква рибени люспи върху скалите, като ги изсипва обратно в морето.
Филмът е вдъхновен от реални събития и е създаден в сътрудничество с артиста K49814 – псевдоним на германски артист, фотограф и политически активист, чиито работи са посветени на екологични теми, индустриалното животновъдство и правата на животните.
„Хартум“ (Khartoum, Германия, Великобритания, Судан, Катар) е колективен проект на режисьорите Анас Саед, Равия Алаг, Ибрахим Снупи Ахмад, Тимея Мохамед Ахмед и Филип Кокс.
През 2022 г. четирима судански режисьори и британският писател и режисьор Кокс започват да снимат историите и мечтите на петима жители на Хартум. Сред тях са момчета от улицата, които ровят в сметища, за да си купят нови ризи; майка, която учи математика, за да започне собствен бизнес; доброволец в комитет за съпротива срещу военния режим; и държавен служител, който намира утеха в състезанията с гълъби заедно със сина си.
Военният преврат и последвалата война между армията и милициите Rapid Support Forces принуждават над десет милиона души да напуснат домовете си, сред тях и героите на филма, както и част от екипа. Режисьорите намират различни начини да продължат да разказват техните истории.
„Хартум“ е емоционален портрет на човешки съдби, заснет в момент на драматични събития в Судан, когато личните истории и голямата политика се преплитат.
12 филма влизат в Международния конкурс на 30-ия София Филм Фест
