Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
13 от браншовите организации на производители и преработватели на храни се обърнаха към "Прогресивна България" с призив да се откажат от най-спорните си идеи за контрол на цените в търговските вериги.
Хранителната индустрия заявява, че въпреки обявеното желание на властта за подкрепа на производители и доставчици, всъщност промените "значително надхвърлят разумните граници на държавна намеса в пазарните отношения".
Най-остър е тонът по отношение на текстовете, които позволяват Комисията за защита на конкуренцията да изисква от компаниите сами да доказват, че дадена практика не е нелоялна.
Организациите определят това като нарушение на презумпцията за невиновност и предупреждават, че бизнесът ще бъде поставен в ситуация да доказва „отрицателни факти“.
"Подобен подход не само влошава бизнес климата в страната, но е и характерен за репресивни режими в недемократични държави", се казва в позицията на 13-те сдружения.
Те предупреждават, че ограниченията върху промоциите и търговските условия няма да намалят инфлацията, а може да я засилят.
Сред най-оспорваните текстове в закона са ограниченията на допустимия процент отстъпка при предлагането на хранителни стоки, изисквнията за сходни надценки при продукти от една категория и др.
Според индустрията - именно тези временни промоции движат голяма част от пазара на храни и позволяват на производителите да намалят себестойността.
Принципна критика има и срещу преследването на т.нар. "съвместно господстващо положение" - новия регламент, който ще позволи на Комисията за защита на конкуренцията да проверява и глобява търговските вериги, без да е доказала задължително незаконно договаряне като картел.
Организациите на производителите на храни предупреждават, че текстовете са твъре неясни и създават риск от злоупотреба с нормални търговски практики.
Те дават следния пример:
- Международните цени на фуражите се увеличават с 15%.
- Двама независими един от друг производители в България едновременно вдигат цените на своята продукция с 10% (под максимума) като реакция на промяната на пазара.
- КЗК обаче може да реши, че те са се договорили помежду си и да започне производство.
Организациите казват, че някои държави в ЕС използват този инструмент за проверки, но като временна антикризисна мярка и то в енергийния сектор, а не като постоянно свръхправомощие на КЗК за целия пазар.
Предложението им е "съвместно господстващо положение" да може да се обявява само ако се докаже, че има реална координация и от нея са настъпили отрицателни последици. Оригиналните текстове на "Прогресивна България" обаче са написани така, че дори производителските кооперации може да се окажат "извън закона".
Те предупреждават и че някои от текстовете може да паднат при атака пред Конституционния съд - например възможността правителството само да дописва закона в частта за новите нелоялни търговски практики, без да минава през повторно одобрение в Народното събрание.
Недоволство буди и изискването да се поддържа регистър за проследимост на продуктите, които участват в хранителната верига от производството до търговските щандове.
Хранителната индустрия твърди, че държавата може и сама да обобщи тези данни, вместо да ги прехвърля като отговорност на всеки отделен участник в пазара. Служби като данъчната администрация, Агенцията за безопасност на храните и Агенция "Митници" така или иначе ги събират.
Бизнесът предлага регистърът да не отпадне, но фирмите да бъдат освободени от задължения да докладват в него.
"В Мотивите на проекта се цитира практика на държави като Германия и Франция, където технологичното ниво на икономиката, включително малки и средни предприятия допуска безпроблемното събиране на голям обем данни и осигурява тяхното съхранение, с оглед запазване търговската тайна. За съжаление, към настоящия момент за българските дружества изискването да генерират и подават постоянно значителен обем допълнителни данни би представлявало сериозна и скъпоструваща административна тежест за сектора", казват те.
Писмото им е изпратено до премиера Румен Радев, Народното събрание, земеделския министър Пламен Абровски, министъра на икономиката Александър Пулев и председателя на КЗК Росен Карадимов.
То е подписано от ръководителите на:
- Асоциация на месопреработвателите в България
- Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България
- Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
- Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите
- Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България
- Сдружение „Храни и напитки България“
- Съюз на пивоварите в България
- Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
- Съюз на производителите на захар и захарни продукти
- Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България
- Съюз на птицевъдите в България
- Асоциация на индустриалното свиневъдство в България
- Съюз на българските мелничари
