Дойдоха, хапнаха, победиха: стерилният Конгрес на статуквото Снимка: © БФС, Facebook

Българският футболен съюз си има нов президент в лицето на Георги Иванов, който досега изпълняваше длъжността на технически директор в БФС. Сигналите, че именно той ще бъде наследикът на Борислав Михайлов, особено във футболните среди, бяха повече от категорични.

Всъщност щеше да бъде шокиращо, ако нещо различно се беше случило. И макар повечето фенове на най-популярния спорт у нас да се надяваха, че Димитър Бербатов ще заеме поста, реалността е много по-различна. Причината е, че не можеш да победиш статуквото, когато то определя правилата.

БФС буквално е “държава в държавата”, а президент и изпълнителен комитет се избират по начин, който гарантира успех за “правилните хора”. Не може да има промяна, докато всички имат право на глас.

България е една от малкото държави в света, ако не и единствената, в която абсолютно всички футболни клубове имат право на глас по време на изборен конгрес. Това на практика означава, че ФК “Мики Маус”, който се занимава с поддържането на детски отбор по футбол на малки врати има право на един глас, колкото имат и грандове като ЦСКА и “Левски”, например.

Тази система беше измислена още преди Борислав Михайлов, така че да може да има по-голям контрол на вота. И вместо кандидатите за президент на БФС да трябва да се занимават с 16 отбора от професионалния футбол в Първа лига (статутът на Втора лига не е точно професионален, но това е друга тема), те фокусират вниманиято си върху това да обикалят различни села и паланки и много по-лесно, чрез различни методи, да си подсигуряват вот.

Димитър Бербатов от три години презентира концепцията си, говори по български и международни медии за проблемите на българския футбол, среща се с различни хора и има подкрепата на огромна част от феновете. Той обаче загуби.

Георги Иванов се кандидатира три месеца преди конгреса, без да подава оставка като технически директор на БФС, мобилизира Зоналните съвети да му организират срещи с клубове и използва целия наличен ресурс на БФС, финансов и не само, за да спечели.

Примерът в повечето държави е друг. Делегатите, които гласуват на Конгрес, са много по-малко. Например аматьорският футбол има определен брой представители, феновете имат определен брой делегати, както и съдиите, представителите на женския футбол, на футзала и т.н., плюс всички професионални отбори.

Това дава възможност за по-малки, но експертни групи, всяка от които защитава интересите си, да инициира дискусии и предлага гласувания по различни теми.

Стерилният конгрес

Заради неадекватната изборна система обаче и тази година на конгреса на БФС беше пълно с хора, които нито са заинтересовани, нито са се запознали с програмите на кадидатите за президент, нито са достатъчно адекватни.

Те просто са едини “мъртви души” или по-скоро "живи мощи", които предварително са обработени и е ясно за кого ще гласуват.

Тези делегати са дошли от провинцията на екскурзия в София, преспали са в един от най-скъпите хотели в столицата и са прекарали една от онези вечери и нощи, за които само се носят градски легенди.

Лошата новина е, че нищо не може да се промени.

Футболът е един от малкото спортове, които не се ползват с централизирана държавна подкрепа, или поне не към БФС (бел. авт. - държавна подкрепа има за клубове). Освен това намеса на държавата е забранена официално според правилата на Световната футболна федерация (FIFA) и Европейската футболна асоциация (UFEA) и е наказуема.

Или иначе казано, глич в матрицата не може да има.

БФС е държава в държавата.

Това обаче не е всичко, защото конгресът на 15 март 2024 година остава в историята като най-скучният, който някога е правен.

Досега не е имало подобно събитие, на което да няма спорове, скандали и напрегнати обсъждания.

Вместо това всичко мина минорно, протоколно и, може би, прекалено възпитано.

Четири месеца след кървавите протести в средата на ноември 2023 около националния стадион “Васил Левски” и след всички закани за революция и определяне на съдбата на любимата за толкова много хора игра, не се случи нищо извънредно.

Това са камъни в градината на екипа на Димитър Бербатов и хората, които застанаха зад него. Защото макар и по време на самото гласуване кандидатите за президент на БФС да нямаха право да са в залата, делегатите, подкрепящи опозицията, можеше да са по-активни и да инициират дискусия, вместо само да гласуват “За” и “Против”. Вместо това, казано на футболен жаргон, им бяха “намазали ските” и докато се усетят, всички процедури бяха гласувани и време за предложения на нови почти не остана. Или поне се създаде такова впечатление.

Изключените клубове, изпуснатата възможност

Една от темите, които не бяха засегнати преди конгреса, е тази с изключените клубове от системата на БФС. Това се случи след конгреса през март 2022 година, на който 145 отбора от аматьорския футбол бяха отлъчени. Макар и някои да бяха върнати впоследствие, повечето нямаха право да гласуват сега, а това е директно елиминиране на гласове срещу статуквото.

Така Георги Иванов стана новият президент на Българския футболен съюз с победа на първи тур. За него гласуваха 235 от делегатите от общо 469.

Или точно толкова, че да няма балотаж. За Димитър Бербатов гласовете бяха 181, но можеше да са много повече. В крайна сметка Бербатов трябваше да поздрави Гонзо и да му пожелае успех, но конгресът можеше да бъде и много по-полезен.

Това е единственото събитие, на което всеки може да бъде чут, да се обсъдят промени и концепции, да има дискусия и да се начертае бъдещето. Вместо просто да бъде оставено в ръцете на една група хора.

Делегатите обаче създадоха усещането, че никой не смее да се обади, за да не обиди някого и да не си навлече проблеми.

Флагманите на българския футбол - наведени, докато бурята премине

От момента, в който официално се насрочи дата за конгрес на БФС, нито един от водещите футболни отбори у нас не застана с ясна позиция кой кандидат подкрепя.

Мажоритарният собственик на “Левски” Наско Сираков отговори, че ще гласува за “Левски”, след като бе попитан за кого ще даде гласа си. Собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев помоли журналистите “да не го занимават с глупости” при последната си медийна изява няколко дни преди конгреса.

Чак в деня на самото събитие изпълнителният директор на “червените” Филип Филипов заяви, че ще гласува за Бербатов.

От “Лудогорец” също запазиха мълчание, а “Ботев” (Пловдив) бе единственият клуб, който направи инициатива, свързана със събитието на годината за българския футбол.

“Жълто-черните” отправиха официална покана към Димитър Бербатов, Михаил Касабов, Георги Иванов и Георги Градев, за да направят дискусия, след която феновете на отбора да вземат решение кой да бъде подкрепен. В крайна сметка Градев и Касабов откикнаха на поканата и изложиха тезите си пред клубната телевизия на “канарчетата”.

Къде е проблемът? Макар “Лудогорец” да доминира в Първа лига от години насам, ЦСКА и “Левски” са тимовете, които диктуват модата. Това са най-популярните отбори, зад които стои огромна маса фенове. Те обаче са в позиции на различни зависимости - както политически, така и от бизнес кръгове.

“Левски” е на ръба на фалита, а ЦСКА строи нов стадион в Борисовата градина. Много вероятно е и от двата клуба просто да имат притеснения, че някой може да размъти плановете им. Когато обаче нито един от тях не прави активна кампания за подкрепа на някого, това е ясен сигнал и към всички по-малки отбори - не се обаждайте много, бурята ще премине. А примерът можеше да бъде друг - подобно на “Ботев” (Пловдив), ЦСКА и “Левски” да поканят кандидат-президентите на публична дискусия, след което да вземат решение зад кого да застанат.

Краят на една легенда

Макар и да остава малко на заден план, датата 15 март е тази, на която Борислав Михайлов официално беше свален от трона си. Какъв обаче беше неговият край? Първо, не трябва да забравяме, че това е един легендарен футболист, донесъл много слава и успехи на България. Герой от САЩ ’94, успешен играч на “Левски” и човек, постигнал успехи и на международно клубно ниво. Участник на три световни (1986, 1994, 1998) и едно европейско първенство (1996). Той обаче слезе от сцената по възможно най-жалкия начин.

Михайлов влезе на Конгеса през някакъв заден вход, така че да не говори пред медиите, появи се пред делегатите, изпълни протоколните си задължения около гласуването на оставката му и тръгна тихомълком. Именно това му поведение е най-показателната оценка за начина, по който е управлявал българския футбол повече от 18 години.

Краткосрочното бъдеще - мачове с Танзания

На българския национален отбор сега му предстои предизвикателство, което преди 10-15 години можеше да бъде наречено “екзотично”, но сега по-скоро си е напълно в реда на нещата. Представителният ни отбор се включи в новия турнир FIFA Series, противопоставящ представители на различни конфедерации от целия свят в приятелски турнири.

Турнирът ще се проведе в столицата на Азербайджан - Баку, между 19 и 26 март, а освен домакините в него ще участват България, Танзания и Монголия. Българският тим ще играе с Танзания на 22 март, а три дни по-късно е мачът с Азербайджан.

Що се отнася до вътрешния шампионат, промени за следващия сезон на практика са невъзможни. Причината е, че според правилата такива може да се гласуват до края на месец март, което със сигурност е недостатъчно време.

Бъдещето на Трите коня

В годините на активните си спортни кариери Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров си спечелиха прозвището Трите коня.

Те бяха звездите на националния отбор по футбол и, общо взето, на тях се разчиташе да правят разликата на терена. Фактът, че бяха победени от системата, много вероятно означава и край на амбициите им да правят реформа в българския футбол. Стилиян и Мартин директно казаха, че повече няма да се занимават, докато Димитър сподели, че продължава да поддържа връзка с тях и има достатъчно неща, с които е ангажиран.

Разбира се, след време всичко може да се промени, но в момента за тях и екипа им остава да направят анализ къде точно сбъркаха в кампанията си.

За феновете със сигурност ще е по-приятно Трите коня да са наоколо и да се не отдръпнат тотално. А ако не се случи нещо прекалено извънредно, в следващите дни ще има по няколко оригинални мемета с Гонзо, тук-там някоя медийна изява и после конгресът ще бъде забравен.

Отборите в българския футбол пак ще започнат да се оплакват от съдиите и да коментират злободневни теми. Скоро шампионатът свършва и ще бъде време за кратка лятна пауза. И феновете ще си отдъхнат от драмата, очаквайки Европейското и олимпийските игри, а наесен… отново с песен.

Клишето гласи, че “футбол със страх не се играе”. Много треньори, играчи и ръководители обичат да го използват преди и след мач. Явно обаче футболът у нас се управлява чрез страх.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Политика

Година по-късно - какво (не) се промени след масовите протести в Сърбия

Опозицията поведе битка срещу управляващите, но се разпадна само няколко месеца по-късно

14:39 - 03.05.2024
Живот

Супер лесни мини козуначени венци с бакпулвер

Приготвят се бързо и лесно, само с бакпулвер, а вкусът им е все толкова неустоим

11:53 - 03.05.2024
Важно днес

България се придвижи до топ 60 на класацията за свобода на медиите

Със сериозни критики към редакционната независимост

09:43 - 03.05.2024