Някъде в ъгъла на Западния свят сме ние. Много знаем, много разбираме, много се тревожим за този свят, но виждаме ли го с добре фокусирани очи в неговата сложност и непредсказуемост, или гледаме с размазан поглед?
Какво видяхме за изборите в САЩ?
Партийният живот не е гладък и невинаги най-добрите политици са на върха. Но все пак, ако има ясен връх, вероятността за успех е по-голяма.
Доналд Тръмп е на върха на Републиканската партия. Не беше така през 2016. Той бе странният, но успешен външен човек. В последните 2-3 години Тръмп превзе партията си и я подреди по свой модел.
Не всеки лидерски модел е успешен, но неговият малко наподобява на този на съпартийците му Айзенхауер и Рейгън. За модела става дума, не за прилика между личности. И този път, за разлика от 2020 г., моделът сработи. Защо? Обикновено причината е в другия отбор. И в спорта е така.
Тръмп имаше тактика. Загуби дебата с Харис и каза "повече не". Неговата сила не са дебатите.
Политиката е битка за умовете и емоциите на хората. Умовете се печелят с факти и аргументи, емоциите - може и с лъжи. Това не става при дебат.
Неговата сила е прекият контакт. Дали този мандат ще е различен от предния - възможно е. Опитът е налице. Непредсказуемостта едва ли ще се промени.
Предишния път Тръмп се опита да затвори най-голямата шпионска база на САЩ в Азия, но умни хора от екипа му откраднаха заповедта, която той е трябвало да подпише, и базата оцеля. Тръмп напада слабите. Дали ще има силата и енергията да “напада” силните? Енергията му е на привършване. Умората се превръща в мрачност. А светът не е същият като през 2016-а. Никак не е същият.
Но нивото на елита на Републиканската партия и бизнес елита на САЩ е изключително.
Той се научи да се доверява на хората около него, а те се научиха да не го притискат и да му оставят свободно пространство - и спечелиха. Тръмп успя, защото имаше по-добър екип.
Воден от жена.
Този път ще вземат, вместо да дават, да му мислят даващите. Особено Европа, защото е богата.
Търговският оборот на САЩ с Европа е 40% по-голям отколкото на САЩ с Китай. А Европа иска защита, Китай не.
Да погледнем другия отбор. Кой е шефът? Байдън, Обама или Харис?
Ако Харис беше спечелила, щяхме да имаме четвърти мандат на Обама. При огромните му провали във втория му мандат: “червени” линии в Сирия - провал, превземането на Крим от Путин и мълчанието на Обама доведоха до февруари 2022 - огромен провал.
Обама е много добър в риториката, но е политически нарцис. Харис е умна и красива жена с изключително чувство за справедливост. Семейство Обама бяха за нея, но си присвоиха кампанията и на хората им писна. Особено на белите жени, дори на “латиносите” – нещо, което Бил Клинтън избегна. Опита да помага, без да пречи. А Обама пречеха, дори с покровителствено отношение, и се занимаваха с Тръмп. Кошмарна глупост.
Хората искат да разберат какво ги очаква, а не кой кого мрази. На бившия президент и съпругата му явно е липсвала публика и сякаш забравиха, че не те са кандидатите.
Байдън, който реализира много по-добър от Обама икономически и дипломатически мандат, отстъпи под естествения натиск на възрастта.
Но горчивината остана. Накрая нарече Републиканците “боклуци” една седмица преди изборите и взриви кампанията.
Тези камъни натежаха значително на Харис. Всеки успех все пак зависи от кандидата.
За четирите години в Белия дом научаваш всичко за страната и света. За да спечелиш, е нужно да имаш таланта да отсееш това, което вълнува хората, и да имаш емоцията да го предадеш разбираемо, а тя не успя. Нейният стил се оказа неразпознаваем. Беше по-добър, отколкото избирателите могат да възприемат.
И за съжаление е жена кандидат за президент на САЩ.
Тя спечели абсолютно убедително дебата с Тръмп. Но осем седмици преди изборите - твърде рано.
Тя е добра в това, но хората на Тръмп знаеха, че техният непрогнозируем човек ще се провали пак и отказаха нов. В дебата няма шоу. Там има много работа и подготовка. Това е абсурд за Тръмп.
Нейният екип разбра, че е сгрешил. Твърде много я обучаваха и ѝ отнемаха свободата. Ако иска да продължи в политиката, трябва да си вземе партията и да си смени екипа.
Америка избира лидер на света.
Да, те си гледат икономиката, сигурността, инфлацията и разходите в ежедневието. Но, ако имаш БВП от 30 трилиона долара, а Китай, за
който преди 10-15 години казваха, че до 2025 г ще надмине САЩ, е с 18 трилиона долара, колкото и Европа. Ако ръководиш НАТО и заедно с
азиатските си приятели, произвеждаш почти 70% от БВП на света, няма как да не търсиш лидер.
Ако Харис иска да е - да забрави за Байдън и Обама. Те са минало. Ако тя е бъдещето - да си го вземе с уважение, но без да се церемони.
Сега ще чуем, че никой никога не е спечелил избори в САЩ по-убедително от Тръмп с неговите 312 гласа от 538.
Рейгън се усмихва от небето с неговите скромни 525 от 538.
Айзенхауер с неговите 447 от 538 - също.
Клинтън се усмихва на живо с неговите 379 от 538.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
