Въпроси и отговори за атаките срещу корабите в Черно море. Какво знаем до момента

Два търговски кораба бяха атакувани с морски и въздушни дронове в изключителната икономическа зона на България през нощта срещу 6 октомври.

Единият е потънал, а екипажът му остава в неизвестност. Всичките 18 моряци от втория кораб са спасени, двама от тях са ранени.

Нападението е извършено около 3 часа след полунощ на около 70 морски мили източно от Бяла, във Варненска област.

Поразени са корабите:

• Alfa Watan, плаващ под флага на Того, който е потънал
• Able, който е под флага на Палау.

Това е първата атака срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона. За нея първо съобщи Maritime.bg, а впоследствие информацията беше потвърдена от правителството.

Спасителната операция продължава. Българските власти все още не са установили кой е извършил нападението.

Какво знаем за потъналия кораб?

Alfa Watan е получил тежки повреди и е потънал. Българският пътнически ферибот Dioscuria, който се е намирал в района, е видял взрива и се е насочил към мястото.

Открити са преобърната лодка, три спасителни плота и жилетки, но към момента няма данни за намерени хора от екипажа. Не е обявен броят на моряците на борда. Товарът на кораба също остава неизвестен.

Кои са спасените моряци?

Корабът Able е превозвал пшеница. След удара на борда му е избухнал пожар. Всичките 18 членове на екипажа са евакуирани на Dioscuria. От тях 11 са турски граждани, а 7 - индийски.

След това моряците са прехвърлени на катер на Военноморските сили и на граничен патрулен катер, за да бъдат отведени до Варна.

Двама са пострадали по-сериозно - единият е с обгаряния, а другият с травма на главата. По последната информация на Maritime.bg те вече са поети от медицински екипи на Морска гара - Варна. Няма опасност за живота им.

Пред специализирания сайт спасени членове на екипажа казват, че не са били предупредени за нападението. Според разказите им Able е ударен с морски дрон, а не с въздушна атака.

„Дронът дойде отдолу“, заявява един от моряците.

"Аз съм от Турция. Мисля, че руснаците пуснаха бомба под водата. Мисля, че беше руска, защото возехме украински товар", казва член на екипажа на Able, цитиран от bTV.

Чии са дроновете?

Българските власти все още не са установили произхода на дроновете.

„Още не мога да кажа от коя страна са дроновете, но е ясно - или са руски, или са украински“, заяви премиерът Румен Радев пред журналисти. По думите му предстои да се установи откъде е дошла атаката.

Депутатът и бивш външен министър Даниел Митов заяви, че Русия стои зад нападението. Според негова информация - и двата кораба са превозвали украинско зърно.

„Корабите са били натоварени с украинско зърно. Ясно е от кого са атакувани. Министър-председателят отказа да назове ясно отговорните“, заяви Митов.

Украинският президент Володимир Зеленски обвини Москва за ударите край България. Reuters цитира източник от морската сигурност, според когото първоначалните оценки сочат вероятно руско участие.

Радев определи атаката като „абсолютно недопустима“ и като „грубо погазване на международното право“. Той предупреди, че нападенията срещу цивилни кораби увеличават рисковете и разходите за морския транспорт.

„Ако на тази война не се сложи край навреме, тя ще продължи да разширява своя пространствен обхват и да повишава риска дори от глобален конфликт“, каза премиерът.

Как реагират българските служби?

Президентът Илияна Йотова свиква Консултативния съвет за национална сигурност в сряда, 7 октомври, от 13 ч. Темата е „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

Решението идва след призивите на ДБ, ПП и ГЕРБ. По-рано Йотова отмени предизборното си посещение във Велико Търново.

Точно преди да бъде обявено заседанието обаче, Румен Радев отхвърли исканията за свикване на съвета.

„Когато некомпетентни хора използват такъв случай, чуваме всякакви малоумни теории“, заяви той. Според премиера има риск КСНС „да се превърне в злоупотреба с цялата ситуация“. Въпреки това Йотова организира заседанието.

Защо България не задейства консултации с НАТО?

Румен Радев заяви, че е информирал Съвета на ЕС и НАТО за нападението, но отхвърли възможността да бъде задействан член 4 от Договора за НАТО.

Той гласи:

• Страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях.

Като аргумент Радев посочи, че корабите са атакувани извън териториалните води на България, и се позова на предишни инциденти в Полша и Румъния.

Член 4 предвижда консултации, независимо дали е извършено въоръжено нападение на нейна територия. Тази процедура е задействана 9 пъти от създаването на НАТО досега.

Последните два случая са през септември 2025 г. по искане на Полша и Естония, когато руски дронове и МиГ-31 бяха нарушили въздушното пространство на държавите.

По-известният Член 5 е втората опция, която гарантира, че нито една държава от НАТО няма да бъде оставена да се отбранява сама в случай на нападение.

Консултациите по член 4 не го задействат автоматично.

Как реагираха партиите?

„Демократична България“ настоя за консултации в НАТО по член 4 и за изслушване в парламента на премиера, министъра на отбраната и ръководителите на службите.

Ивайло Мирчев разкритикува Румен Радев, че подценява сериозността на атаката.

"Репликата „Имало е и по-тежки случаи!“ не е аргумент - тя обръща логиката на член 4 с главата надолу. Неговият смисъл е именно да говориш със съюзниците си преди да стане по-тежко. България има права и юрисдикция там и има пълно основание да постави въпроса за сигурността си пред съюзниците", казва Мирчев.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев разкритикува реакцията на институциите.

„Нямаме адекватна защита на гражданите въпреки удвоения бюджет на Българската армия“, каза той.

Според Даниел Митов (ГЕРБ) добронамереното отношение към Москва и повтарянето на руски тези създават впечатление, че България няма да отговори достатъчно твърдо на действията на Русия.

„Докато имахме твърда позиция срещу Кремъл, нямаше подобни инциденти“, каза той.

Как продължава издирването?

Операцията се ръководи от Морския спасителен координационен център - Варна. Участват Военноморските сили, Военновъздушните сили, Гранична полиция и морската администрация.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че два хеликоптера от авиобаза „Крумово“ пътуват към морската авиобаза „Чайка“. Оттам те ще бъдат готови при необходимост да извършат полети над района.

Самолет Су-25 ще извърши разузнаване над мястото на нападението за търсене на оцелели.

„За нас най-важно като държава, която носи отговорност в своята изключителна икономическа зона, е здравето и животът на хората, независимо кой извършва плаване в тази зона“, заяви премиерът Румен Радев.

Има ли риск от замърсяване?

Министерството на околната среда и водите започва извънредни проверки за евентуално замърсяване след нападението.

По заповед на министър Росица Карамфилова Басейнова дирекция - Варна ще проверява районите при нос Калиакра, Бяла и Созопол.

Институциите следят и друг повреден кораб, който се намира на дрейф в Черно море, без екипаж и с отказала система за управление. Създадена е готовност за действия, ако възникне заплаха за българския бряг.

Атаката край Румъния

Нападението край Бяла идва само ден след атака срещу товарния кораб „Рояд Мамадов“ в изключителната икономическа зона на Румъния - друга държава от НАТО.

Корабът с турски собственик е превозвал царевица от украинското пристанище Измаил към Италия. На борда му е избухнал пожар, след който е потънал.

По последна информация на Digi24, потвърдена от румънските власти, при инцидента са загинали двама души от екипажа. Останалите 11 моряци са спасени успешно. Сред тях има трима ранени, които са настанени в болница в стабилно състояние.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че корабът е ударен от два руски дрона. Румънските власти официално потвърдиха за инцидента, но все още не са посочили извършител на нападението.