Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Хората обичат да се шегуват, че винаги съм във ваканция. Но не съм - просто правя така, че всичко, което върша, да изглежда безгрижно“, казва Дуа Липа - британската поп звезда с албански корени. Освен че има милиони фенове и пълни стадиони по целия свят, тя е и създателка на Service95 Book Club - едно от най-популярните литературни пространства днес, където разговаря с писатели за книги, които обича.
Именно там тя представи пред своята публика Дейвид Салаи - автора, който само няколко седмици по-късно спечели „Букър“ 2025, най-престижното отличие за англоезична литература, с романа си „Плът“. Правата за романа в България са купени от издателство „Лабиринт“. Книгата излиза на български до дни в превод на Петя Петкова.
Унгарско-британският писател беше отличен за шестия си роман - историята на Ищван, мълчалив унгарец, чийто живот се преобръща след връзка с по-възрастна жена в тийнейджърските му години. От панелен комплекс в покрайнините на Будапеща пътят му минава през поправителен дом и военна служба в Ирак до света на свръхбогатите в Лондон - необичаен маршрут през социалните пластове на съвременна Европа.
„Колко нюанса може да има думата „окей“? Вероятно е най-често срещаната реплика в „Плът“ - в разговор би те побъркала, но в книгата е толкова на място", казва председателят на журито Роди Дойл, лауреат на „Букър“ през 1993 г. „Това е книга, каквато не сме чели - сдържана, лаконична, а въпреки това истинско удоволствие. Може би това има общо с начина, по който възпитават мъжете - да не показват болка, тъга или слабост.“
Салаи, израснал в Лондон, но живял повече от десетилетие в Унгария, вплита в романа усещането за живот между две места и за липса на принадлежност. През септември, малко преди наградите, той разговаря за „Плът“ с Дуа Липа по време на специално издание на живо на Service95 Book Club в Нюйоркската обществена библиотека.
Там певицата разказва, че четенето е нейният „пристан“ - нещо, което я спасява и я връща към себе си. „Не очаквах книга като тази“, казва тя пред препълнената зала и описва „Плът“ като „история, изградена от тишина, паузи и диалози, които звучат банално, но уцелват болезнено точно“.
В разговора Салаи споделя, че „Плът“ първоначално е било само работно заглавие - сурово и непретенциозно, но най-точно, защото в една дума събира същността на книгата: животът е преди всичко физическо преживяване. Впоследствие, заедно с редакторката си Хана Уестланд, решават да запазят заглавието, защото то най-пълно отразява духа на романа.
Авторът разказа и за умишлените „празни години“ между главите - времето в поправителен дом или мисията на унгарския контингент в Ирак, оставени извън повествованието, за да се избегне конвенционалното разказване и да се запази „интензивният вкус на реалност“. Истинските решения на героя - да замине за Лондон, да промени посоката, да прекрачи класови граници - се случват именно в тези паузи.
Салаи нарича „Плът“ роман, „заченат в сянката на провала“ - през 2020 г. изоставя ръкопис, по който е работил почти четири години, защото усеща, че не достига онова, което търси.
Разговорът с Липа засяга и женските персонажи, които оформят живота на Ищван - съседката в Унгария, майката и Хелен Найман, около която се развива една от най-силните линии в романа. Умишлено липсва информация за бащата на Ищван - авторът не иска читателят да го „психоанализира“, а да го възприема през действията или липсата на такива.
На въпроса дали Ищван се променя, Салаи казва: „Той е едновременно същият в края, но и напълно различен - както всички ние, променяни от преживявания, които не можем да контролираме." Макар и определян като „доста мрачен“, по думите на Дуа Липа романът завършва с усещане за красотата и преходността на живота.
Наградата беше връчена в Лондон, в Old Billingsgate - емблематична зала за културни събития, и е придружена от парично поощрение от 50 000 паунда.
Роди Дойл, председателят на журито, който печели „Букър“ през 1993 г. за романа си „Пади Кларк ха-ха-ха“, а през 1991 г. е номиниран с „Фургонът“, връчи отличието и даде на победителя кратък съвет: „Казвай „не“ на всички предложения, прибери се бързо и заключи вратата.“ „Ще го направя,“ отвърна Салаи с усмивка.
През 2016 г. Салаи е сред финалистите за „Букър“ със сборника с разкази „Мъжът, какъвто е“ - книга от взаимосвързани истории за мъже на различни възрасти, които търсят смисъл в съвременния свят.
„Самото включване в краткия списък промени кариерата ми - продадох много повече книги, отколкото преди, но тогава преживях голямо разочарование,“ казва той пред The Guardian. „Ако бях спечелил, вероятно щях да се отпусна. Победата е като връх, от който после трябва да слезеш; а по-прагматично - би донесла толкова продажби, че нямаше да имам стимул да издавам нова книга няколко години, щях да стана ленив. В крайна сметка успях да се самоубедя, че загубата всъщност е в моя полза.“
От създаването си през 2022 г. Service95 Book Club се превърща в културна платформа, която свързва литературата и музиката. Всеки месец Дуа Липа избира книга и разговаря с автора за неговите любими заглавия, вдъхновения и хобита. Сред избраните книги са били „Шъги Бейн“ на Дъглас Стюарт, „Пачинко“ на Мин Джин Ли, „Просто деца“ на Пати Смит, „Половин жълто слънце“ на Чимаманда Нгози Адичи, „Мимолетно прелестни сме на земята“ на Оушън Вуонг и „Линкълн в Бардо“ на Джордж Сондърс.
Последният представен роман е „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Критиците хвалят певицата за искреното ѝ любопитство и умението да води разговор. The Guardian я нарича „изненадващо внимателен интервюиращ“, Elle отбелязва, че Service95 е „мост между изкуствата“, а The Telegraph пише, че платформата „възражда духа на старите културни блогове, но с чувствителността на нашето време“.
