Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Алармата звъни. Часът е 6. Навън е студено и тъмно. Изключвате алармата и знаете, че в следващите трийсетина минути телефонът ще иззвъни още няколко пъти и би трябвало да ви събуди. После идва самото ставане, кафе, преглед на социалните мрежи и след това – напред към бюрото на работа. Не звучи много вълнуващо, нали?
Сега си представете малко по-различно начало на деня. Часът е 6. Навън е студено и тъмно. Въпреки това вече сте будни. Изпреварили сте алармата. Имате си причина. Тя е, че предстои любимият период от деня. Веднага слагате спортния екип, любимите маратонки и излизате в парка.
Там вече ви чакат няколко от най-близките ви приятели. Заедно бягате 10 километра, които ви отнемат по-малко от час. В 7:30 сте обратно вкъщи. Време за здравословна закуска. След това можете да се заемете със задачите. Каквито и да са. Защото, след като имаш сили за 10 километра (понякога и много повече) по тъмно и при всякакви атмосферни условия, знаеш „че нищо не може да ти попречи, че всичко е възможно и всичко има решение“.
В това ще ви убедят Анна Ванчева и Зорница Христова – две жени, обединени от любовта към бягането и от щастливото обстоятелство, че са избрани да бъдат част от клуба на ASICS FrontRunner, едно общество на бегачи на най-различно ниво и възраст, което Анна нарича „семейство“.
„Кръгът ни е много хубав, общността ни е много мотивираща и приятелска. Надявам се да вдъхновяваме и други хора да започнат да се движат активно. Не конкретно да бягат маратони, но да започнат от някъде“, допълва Зорница.
Двете наистина вдъхновяват. Не само с думите си, а с действията. Историите им заслужават да бъдат разказани.
От 100 килограма до 100 километра
„След две раждания и безразборно хранене станах 100 килограма. Реших да се взема в ръце. Отслабнах, свалих 30 килограма. Правих упражнения, гимнастика, всичко възможно, защото когато си бил 100 килограма, тялото ти е отпуснато отвсякъде“, разказва ни Анна.
По това време все още не бяга. Залага на фитнес, зумба и колело. Преместването до Западен парк и добавянето на немска овчарка към семейството се оказват важни стъпки към откриването на новата любов. Вижда, че много хора бягат в парка. Решава и тя да се пробва – с 2 километра по нанадолнище заедно с кучето. Датата е 17 септември 2018. Запомня я завинаги и даже си я татуира. Оттогава дните, в които не е тичала, се броят на пръстите ѝ. Доскоро бяга всеки ден. Напоследък ѝ се налага да почива по един ден на седмица. По съвет на треньора ѝ и с мотото „почивката ражда шампионите“. Макар че ако зависи от нея, почивен ден няма да има.
Защото Анна не може без бягането. Вкъщи дори я призовават да излезе да потича, ако случайно си позволи да почине няколко сутрини след поредното тежко състезание.
Нейната територия са планинските бягания. По възможност с дължина над 50 километра. Участва и на шосе, но предпочита пресечените терени, на които са и най-добрите ѝ резултати.
През тази година успява да подобри постижението си на Витоша 100 с два часа и половина. На K3 Ultrа е по-бърза с пет часа. Подобрява и времето си на традиционните петкилометрови бягания в Южния парк – от 28 минути в началото на годината вече се справя за 22 минути.
Сбъдването на една мечта през бягането
Историята на Зорница е не по-малко интересна. Като тийнейджър тя тренира баскетбол, но мечтата ѝ за NBA е прекратена след тежка контузия. В 20-те години след това посещава групови тренировки по тае-бо и табата. Инструкторката ѝ по фитнес я мотивира да започне да бяга. Оказва се, че това е нейният спорт.
За разлика от Анна, предпочита шосейните състезания и по-конкретно маратонската дистанция от 42 километра. Първото ѝ преминаване е на Софийския маратон през 2016-а. Времето ѝ е под 3 часа и 30 минути.
Дори се налага близките ѝ да я спрат от това да започне трета обиколка по трасето. Толкова е концентрирана, че изобщо не осъзнава, че вече е финиширала.
Месец по-късно бяга в един от най-тежките маратони – този на Атина, стартиращ от селцето Маратон. Следват маратони из цяла Европа. Личният ѝ връх до момента е възможността да участва на Лондонския маратон, който е един от шестте най-престижни маратона в света заедно с Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Токио и Берлин. Там дава и най-доброто си време – 3 часа и 3 минути.
То дори я класира за участие в категория над 40 години на Световния шампионат по маратон, който ще бъде догодина в Сидни.
„Бягането вдъхновява“, категорична е Зорница и пристъпва към разказа за най-новото нещо в нейния живот „Мен ме научи да се храня здравословно и ме вдъхнови да сбъдна една своя мечта. Реализирах проект, който отвори нова врата в моя живот (преди месец), а именно вратата на RunLife Nutrition Bar.“
Големият хит в бара, който се намира на булевард „България“ №81А, са смути купичките със суперхрани и шотовете с джинджифил. Те са особено полезни за дългите бягания, но вече са любими и на много хора, които не се занимават със спорт. Зорница е щастлива от промяната. „Работата в офис ме отегчаваше. Не мога да стоя на едно място.
Единственият проблем в момента е, че от рано сутрин е в бара и трябва да бяга по друго време.
Нямаше как да не се възползваме от експертизата ѝ и я помолихме да ни даде рецепта за здравословна закуска. „За да не губите време сутрин, може да приготвите закуската си от вечерта като смесите банан с овесени ядки, чиа, мед и растително мляко. А на сутринта, само добавяте йогурт и какаови зърна, и се наслаждавате на една вкусна и питателна закуска, която освен че ще ви даде енергия за едно по-добро начало на деня, ще по-добри и храносмилането ви, поради ензимите, които съдържа.“
„Бягането ме направи по-добър човек“
„Самото тичане ни зарежда с енергия да можем да сме целият ден активни. Освен това сме супер положително настроени. Мисля, че бягането ме направи по-добър човек. Спрях да си мисля какво си мислят хората за мен. Пораснах с тичането. Спря да ме интересуват другите хора. Качи ме на друго ниво“, категорична е Анна.
„На нас бягането много ни е помогнало да няма бариери. Да можеш да правиш стъпки, които да те правят щастлив. Аз не бях щастлива в офиса, а ако не беше бягането, може би щях да съм си в офиса все още“, допълва я Зорница.
Във всяка тяхна дума си личи колко много ценят това, което им дава бягането.
Анна: „То ме накара да опитвам нови и нови неща. Аз не обичам водата, не обичам морето, но тази година се раздадох. Учих се да карам сърф. Даде ми смелост. Миналата година се учех да карам сноуборд. То ми доказа, че след като мога да избягам 100 километра, защо да не мога и други неща да направя“.
Зорница: „Ние сами си поставяме бариери за нещата, които смятаме за невъзможни. Аз не обичам да чувам, че това или онова е невъзможно или, че няма как да стане. Хората, които се занимават със спорт са по-смели. Те знаят, че всичко е възможно, стига да положиш необходимите усилия, да направиш стъпките към целта“
Вдъхновение черпят една от друга и от останалите членове на клуба. И са категорични, че ключовото е да се спортува, независимо какво точно. Все пак, ако ги попитате за съвет, ще ви кажат, че бягането е най-добрият вариант. То не изисква нищо друго освен маратонки. Техният избор обаче е важен. Тук са категорични и определено могат да говорят много по темата.
За Зорница най-важната роля в подготовката ѝ за състезания имат маратонките ASICS GEL-KAYANO 30. „За Лондонския маратон се готвих с GEL-KAYANO като за тези четири месеца имам около 1300 километра, от които 600 са с GEL-KAYANO. Всичките ми дълги бягания.
Това е маратонка за постигане на цели.
Тя е стабилна и когато бягаш дълго, се откроява, защото има стабилност. Разработена е така, че когато бягаш дълго, в един момент кракът се изморява и започваш да стъпваш по различен начин. GEL-KAYANO връща крака в правилната посока.“
Това, за което тя говори е системата 4D GUIDANCE. „Тя не ти позволява да стъпваш грешно. Подходяща за дълги бягания и за хора с по-голямо тегло. Не е за бързи бягания, а за продължителни. Тя те готви за целите, а не постигаш целите с нея. Тя участва пряко в подготовката на едно състезание. Подходяща е и за хора, които нямат толкова опит в бягането. Това е маратонката, която няма да им предизвика травми.“
За бързите бягания препоръката на Зорница е да използвате ASICS METASPEED SKY 2. „С нея постигнах целта си на Лондонския маратон. Това е новата ера на маратонките с карбон. Отскачаш като пружина с тях. Тя е за скорост. Не е за ежедневни тичания.“
За Анна любимата маратонка за планинско бягане е ASICS FUJISPEED 2. „Тя е много лека версия. В трейл се изисква маратонката да е супер стабилна. Всяко стъпване ти е много важно. То е с карбон. Имаш и скорост.
Невероятна, бърза, супер лека, много стабилна. С нея тичах и Витоша 100. Обожавам тази маратонка. Няма място, в което не може да минеш.“
Все пак основната препоръка и на двете е да се възползвате от пътеките за бягания в магазините на ASICS, където могат да направят замерване на краката и да ви насочат коя обувка пасва най-добре на стила ви на бягане.
Двете приятелки имат и съвет за тези от вас, които никога не са бягали, а искат да опитат – включете се на традиционните 5k Run бягания, които се провеждат в Южния и Западния парк в София, както и в други големи градове. „Тези 5 километра са повече социални. Идваш, запознаваш се с хора. Тичаш един километър, ходиш един километър. После всички са там и се радват. Следващата събота също.“
