Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Джонатан Ке Кван беше един от големите победители на тазгодишните награди "Оскар". В емоционалната си благодарствена реч след получаването на отличието за най-добра поддържаща мъжка роля той сподели за пътуването си като малко момче с лодка от Виетнам през бежански лагер в Хонконг до Калифорния.
"Прекарах една година в бежански лагер и някак си се озовах тук - на най-голямата сцена в Холивуд. Казват, че такива истории се случват само във филмите. Не мога да повярвам, че това се случва на мен. Това е американската мечта", каза той.
Кван спечели "Оскар" за ролята си във филма "Всичко навсякъде наведнъж" (Everything Everywhere All at Once) и така стана първият човек от виетнамски произход, получил наградата на Филмовата академия. Той е и един от двама номинирани тази година, чието семейство бяга от Виетнам с лодка. Другият такъв случай е на актрисата от филма "Кит" (The Whale) Хонг Чау.
И все пак реакцията в родината му Виетнам е повече от сдържана, разказва BBC. Репортажите в медиите, които почти всички са контролирани от държавата, не споменават почти нищо за произхода на Джонатан Ке Кван.
Някои от тях подчертават по-скоро етническия китайски произход на актьора, отколкото виетнамския му произход. Той е роден в южната виетнамска столица Сайгон (днешен Хошимин - б.ред) през 1971 г., като семейството му е част от успешно в търговско отношение етническо китайско малцинство, каквото има в много градове в Югоизточна Азия.
Медиите обаче изобщо не говорят за споменатото от него бягство от родината, което се случва по време на масовата емиграция от страната в края на 70-те години на миналия век. Бягащите от Виетнам в този период стават известни като "хората от лодките“ (boat people), тъй като напускат страната нелегално чрез допотопни плавателни средства.
Бягство от Виетнам
Кван е на седем години, когато напуска родината си заедно с баща си в една такава лодка, докато майка му и тримата му братя и сестри отиват в Малайзия. Семейството му се събира отново в САЩ през 1979 г. - стъпка, която според него е била "травмираща".
"Бяхме бежанци. Никой не ни искаше... Наричаха ни "току-що слезли от лодката". Подиграваха ни се, когато бяхме в училище. Можете да си представите какво прави това с психическото състояние на едно дете", разказва казва Кван в интервю пред "Гардиън" миналата година.
Тази част от житейската му история обаче остава неразкрита от виетнамските медии дори и след историческата му победа на "Оскарите". Вестник "Thanh Nien" пише само, че "той е роден през 1971 г. в китайско семейство в Хо Ши Мин (официалното име на Сайгон) и след това се премества в САЩ в края на 70-те години".
Друго издание - "Tuoi Tre", пише само кога и къде е роден той, а други се спират на китайския му произход, пише BBC.
Никой от виетнамското правителство също не е казал нищо, макар че това може би не е толкова изненадващо от страна на обичайно мълчаливата Комунистическа партия. Защо е това нежелание да се приеме един успешен и вече световно признат актьор, който открито признава виетнамските си корени?
Какво казва историята?
Изселването на хората с лодки през 70-те и 80-те години на миналия век е един от най-мрачните епизоди в най-новата история на Виетнам. Повече от 1,5 милиона души, повечето от които етнически китайци, напускат страната на често разнебитени лодки през Южнокитайско море.
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) между 200 хил. и 400 хил. души са загинали, някои от тях в ръцете на безмилостни пирати. За комунистическата партия, която по това време току-що е победила военната мощ на Съединените щати, това е епизод, който те предпочитат да остане забравен. А "Оскар"-овата победа на Джонатан Ке Кван връща всичко това назад.
Трагичното бягство на хората от лодките напомня и за напрегнатите отношения на Виетнам с гигантския му съсед Китай. Двете комунистически държави са официално много близки в годините на формирането си след Втората световна война, като големи количества китайска помощ отиват в Северен Виетнам по време на борбата му първо срещу французите, а след това и срещу американците.
Но до победата на Северен Виетнам през април 1975 г. и последвалото обединение на страната отношенията стават все по-обтегнати. Това се случва, тъй като комунистическото ръководство на Виетнам застава на страната на Съветския съюз - действия, повлияни от китайско-съветския разрив и сближаването на Пекин с Вашингтон.
В тази ситуация е въвлечено и голяма част от етническото китайско население, включително семейството на Кван. Те вече са били подложени на натиск от страна на победилите комунисти и много от тях са изпратени в лагери за превъзпитание.
В продължение на много години след войната икономиката на Виетнам е в тежко състояние, засегната от колосалните щети, които е понесла, от международната си изолация и от негъвкавата социалистическа политика на новия режим. Тъй като обикновено разполагат с пари за подкупване на длъжностни лица и наемане на лодки, етническите китайци започват масово да напускат страната през септември 1978 г.
Изселването се ускорява след китайското нападение над Виетнам през февруари 1979 г. - време на засилени антикитайски настроения. То продължава повече от десетилетие.
Проблемните отношения с Китай продължават и до днес, макар и не толкова с етническите китайци. Много от избягалите тогава успяват да се върнат във Виетнам и да просперират. Но недоволството от агресивната политика на Китай по отношение на спорните острови в Южнокитайско море и нарастващото му икономическо влияние подхранват силни антикитайски настроения сред населението.
"Той [Джонатан Ке Кван] не е от виетнамски произход, той е просто китайско-виетнамски гражданин и е роден във Виетнам. Трябва да изясним това", пише потребител на виетнамската страница на BBC във Facebook.
"Трябва да напишат много ясно, че той е американец с китайски корени, който е имал виетнамско гражданство. Аз не мога да видя никакъв виетнамски произход тук?", пише друг потребител, цитиран от британската обществена медия.
Професорът по медицина Нгуен Ван Тван и също емигрант от Виетнам казва, че начинът, по който държавните медии пренебрегват историята на Джонатан Ке Кван е "жалък".
"Историята на хората от лодките през 70-те и 80-те години на миналия век е трагична глава в историята на нацията. Повечето виетнамски бежанци, пристигащи в САЩ по това време, независимо дали са от китайски произход или "чисто виетнамски", са били много бедни. Те не говореха английски език. Въпреки това те оцеляха и процъфтяваха. Днешното поколение във Виетнам не може да си представи трудностите на бежанците по онова време, отчасти защото не са учили за този тъжен и болезнен период от нашата история", споделя професорът.
