Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Thinking Out Loud" e един от безапелационните хитове на Ед Шийрън, за който той спечели "Грами" за най-добра песен на 2016 г.
Клипът е гледан над 3,5 милиарда пъти в YouTube, а песента е слушана над 2 млрд. пъти в Spotify.
Сега обаче Шийрън беше принуден да се яви в съда в Ню Йорк, за да се защитава срещу обвинения в плагиатство, и то на световно известната класика на Марвин Гей "Let's Get On".
Това е третото дело срещу британския музикант за нарушени авторски права в последните няколко години - а Ед Шийрън смята, че причината за "пороя" от искове е свързана с негово грешно решение от 2017 г. Но грешката не е музикална, а съдебна.
За да защити авторството си на "Thinking Out Loud" в Ню Йорк, Шийрън свидетелства, че е създал песента, вдъхновен от любовта между неговите баба и дядо.
Той посочва, че след като записал песента, си помислил, че звучи като композиция, заимствана от Ван Морисън, а не Марвин Гей.
Адвокатката му също посочва, че "никой няма право на притежание върху основните музикални градивни елементи": "Двете песни споделят сходна прогресия на акордите, която не подлежи на авторско право и свободно може да се ползва от всички автори на песни".
Ищците са наследници на покойния Ед Таунсенд, който създава "Let's Get On" заедно с Марвин Гей през 1973. Те наемат музикален експерт, който заявява пред съда, че акордите в двете песни са "практически взаимозаемняеми", макар да признава, че има видими разлики в изпълненията.
По време на изслушванията обаче защитата на фамилия Таунсенд залага на изненадващо "доказателство" - клип, в който Ед Шийрън изпълнява импровизирана комбинация на "Thinking Out Loud" и известната песен на Гей.
Това, според тях, било "самопризнание за плагиатство".
Пускането на записа провокира гневна реакция от страна на музиканта: "Ако наистина съм направил това, за което ме обвинявате, трябва да съм бил голям идиот, за да изляза на сцена пред 20 000 души и да направя подобно нещо".
"Повечето поп песни могат да се "наложат" една върху друга - като тръгнете от "Let it Be" и стигнете до "No Woman, No Cry", коментира той. Шийрън посочва, че е съвсем лесно да започне да пее едно парче и да прелее към друго, ако са в една и съща тоналност.
Решението все пак ще е на съда, който би трябвало да излезе с присъда до две седмици. Жалбата беше подадена още преди 5 години.
Ед Шийрън съвсем не е единственият съвременен музикант, който си има неприятности заради авторски права, но той смята, че проблемите му са настъпили, след като се е съгласил да сключи извънсъдебно споразумение през 2017 г.
Тогава атаката идва от композиторите Мартин Харингтън и Том Ленард, които "разпознават" елементи от своя песен в сингъла на Шийрън "Photograph" и го дават на съд за 20 млн. долара.
Шийрън се съгласява да плати определена сума, за да прекрати процеса, но впоследствие съжалява за решението си - защото то дава стимул на други автори да претендират за обезщетения заради композициите му.
През 2017 Шийрън решава да добави композиторите на песента "No Scrubs" на TLC към авторите на песента си "Shape of You", след като фенове го обвиняват в прекалено заимстване от R'n'B хита от 1999 г.
През 2022 г. Шийрън е съден и от изпълнителите на парче на име "Oh Why", които го обвиняват в плагиатство на "Shape of You". Единственото сходство между двете песни е повторението на "oh why, oh why, oh why" / "oh I, oh I, oh I" в припева. Съдът приема аргументите на Шийрън и му присъжда 1,1 млн. долара съдебни разноски.
Всички тези скандали явно се отразяват тежко на самия певец. След победата в съда през 2022 г. той публикува обяснение в Instagram, в която казва, че делата за плагиатство нанасят сериозна щета върху музикалната индустрия.
"В поп музиката се използват определен брой ноти и много малко акорди. Съвпаденията няма как да не се случат, след като 60 000 песни се качват всеки ден в Spotify. Това са 22 милиона песни на година - а разполагаме само с 12 ноти", казва той.
Шийрън признава, че делата го натоварват прекалено много - както финансово, така и психически.
"Аз не съм юридическо лице. Не съм корпорация. Аз съм човешко същество. Аз съм баща. Аз съм съпруг. Аз съм син. Съдебните процеси не са приятно преживяване", казва още той.
