Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Работата невинаги носи това, което си представяш като удовлетворение. Имах нужда от нещо повече.“
С тези думи Светла Пармакова се връща към момента, в който тя, Ефтим Ефтимов и Мария Минева решават да създадат „Един процент промяна“.
Името идва от самата идея - хората да отделят малка част от месечния си доход, около 1%, и да я даряват редовно. Не като изключение или реакция на конкретна криза, а като постоянен ангажимент.
Началото поставя един съвсем простичък, но ключов въпрос: ако искаш да помагаш, към кого можеш да се обърнеш? Опитът на тримата създатели на "Един процент промяна" в бизнеса и технологиите бързо им показва верния отговор - липсва ясна, работеща структура за редовно дарителство.
Преди десет години такава наистина не съществува. И както казва Ефтим, предприемаческият им инстинкт бързо ги води до най-логичното решение - най-добре да я създадат сами.
Така започва организация, която днес е помогнала на около 17 000 души и реално е достигнала до 1% от българите през своите каузи. Моделът си остава същият: дарителството да е навик, а не моментен порив - осъзнат избор, а не спонтанна реакция.
Срещаме се със Светла Пармакова и Ефтим Ефтимов в рамките проекта на „Булевард България“ с Dr. Oetker, посветен на тези, които пазят духа на Коледа жив през цялата година. Хора, които с отношението си към света и другите, и с работата си внасят внесат уют и надежда в живота на напълно непознати и променят действителността към по-добро.
Светла разказва, че дълго време е била изцяло фокусирана върху професионалния си път.
Това се променя, когато започва да обръща внимание на истории на млади хора, които не са имали подкрепа, стабилна среда или достъп до образование.
Така разбира откъде идва усещането за разминаване между личните постижения и чувството за липса на смисъл.
Ефтим започва да наблюдава дарителските проекти отблизо.
Вижда много добри инициативи, но повечето работят отделно, на епизодичен принцип и трудно достигат до повече хора.
Даренията в брой, липсата на отчетност и кампаниите, движени основно от моментен импулс, създават среда, в която доверието трудно се задържа.
„Имаше страхотни хора, които правеха важни неща, но ние като граждани просто не можехме да ги видим“, казва той. „Всичко беше реактивно - появява се нужда, събират се средства, после всичко спира. Нямаше модел, който да продължи.“
Когато започват, тримата взимат едно от най-важните решения: да се дистанцират от практиките, които подкопават доверието в сектора, и ясно да застанат с имената си зад всяко дарение. „Не искахме да сме част от модел с пликове, кеш и неясни преводи. Ако ще го правим - да е така, че всеки да може да види всичко“, казва Ефтим.
Основата на модела е ясна: редовни банкови преводи или Stripe (международна платформа за онлайн разплащания), публичен, месечен отчет за всички приходи и разходи и финансиране, което минава през конкретни покупки - оборудване, ремонти, дограми, специализирани уреди и техника.
„Прозрачни сме като течаща вода - всеки месец публикуваме приходите и разходите си, с лица и имена“, допълва Ефтим. Той обяснява, че макар всеки дарител да има кауза, която му е най-близка, моделът работи именно защото хората подкрепят и останалите. Така всеки знае, че когато дойде ред на неговата кауза, общността ще бъде там и ще откликне отново.
Преди да бъде предложена кауза, екипът прави собствено проучване, работят само с регистрирани организации с минимум две години дейност и проверена репутация. „Гледаме не само документите - говорим с хората и виждаме как работят на терен“, обяснява Ефтим.
Структурата на кампаниите също е съзнателно избрана. Всеки месец - от първо до последно число - се събират даренията, след което екипът преминава към бърза реализация - поръчки, доставки, монтажи. След това се връщат към дарителите с истории, снимки и резултати. „Хората трябва да виждат какво става с парите им, това е единственият начин да се изгради доверие“, казва Светла.
За организациите този модел носи незабавна промяна. Вместо дълги грантови процедури, те получават бърз достъп до средства и реална подкрепа, когато им е най-нужна. „В един момент се оказахме най-активният грантов механизъм за много малки организации“, казва Светла. Освен моментния ефект, моделът често води и до нещо по-устойчиво - нови редовни дарители, които остават с каузата на "Един процент промяна" и след края на кампанията.
„Нашата роля е да бъдем мост - между хората, които вършат работа на терен, и хората, които искат да помагат, но не знаят откъде да започнат“, обобщава Ефтим.
Екипът има и друга "тайна" - а именно, че е екип. „Може би основната причина "Един процент промяна" да съществува 10 години по-късно е, че я започнахме трима“, казва Светла.
За нея дарителството е двупосочен процес, начин човек да осъзнае, че разполага с повече сигурност, възможности и шанс, отколкото си дава сметка. Момент, в който спираш да мислиш само за себе си и започваш да виждаш как живеят другите“.
„HelpKarma“ и кризата на доверието
Скандалът около „HelpKarma“ удря най-чувствителното място в дарителския сектор - доверието.
„Ние винаги сме били прозрачни - месец по месец“, казва Ефтим. „Когато публикуваш приходите и разходите си редовно, няма какво да бъде разкривано впоследствие.“
Именно тази последователност смекчава ефекта от кризата. „Имаше моментален спад на даренията - това е факт“, признава той. „Но при хората, които ни познават и даряват редовно, нямаше отлив. Те знаят как работим.“
И двамата виждат и по-широкия ефект от кризата. „Принуди сектора да си разпише правила, които на Запад се приемат за даденост. Стана ясно, че не можеш да работиш с големи суми, колкото и да си готин, без ясни процеси.“, казва Ефтим.
Светла допълва, че скандалът е извадил на повърхността и системен проблем. „В България много неща се правят с добри намерения, но без структура. В един момент това се обръща срещу самите каузи.“
Днес, казват те, повече организации говорят открито за отчетност, повече дарители задават въпроси, а доверието вече не се приема за даденост, а за нещо, което трябва да се поддържа постоянно.
Каузите, които остават
Каузите, които се открояват, са онези, при които виждат как подкрепата действа отвъд рамката на конкретната кампания. Не като единичен жест, а като процес, който продължава и след като средствата са събрани и вложени.
При Ефтим това най-често са инициативи за възрастни хора - клубове, домове, коледни тържества. Той говори за посещенията, за времето, прекарано на място, и за усещането, че помощта не се изчерпва с доставени предмети. „Важно е, че отиваш, че отделяш време.“
При Светла примерът е конкретен - Зойко, младеж, останал без родители на прага на самостоятелния живот. Подкрепата към него започва със стипендии и помощ за образование, но не приключва с края на кампанията. „Това не беше еднократна помощ, а подкрепа, която му даде посока“, казва тя.
Структурата зад доверието
В „Един процент промяна“ има роля, която самите те наричат „разказвач на каузи“. Тя е свързана с работата с малки организации и каузи, които често остават извън публичното внимание. „Това са хора, които са фокусирани да свършат работата, не да говорят за себе си“, казва Светла. Те работят на терен, в тежки ситуации, често на ръба на прегарянето, без ресурс да разказват какво правят и защо.
Точно там се появява ролята на екипа - да направи тази работа видима. „Ние разказваме историята", казва Светла. Така каузите стигат до дарителската общност, а връзката между хората, които помагат, и тези, които имат нужда от помощ, става пряка и разбираема. Ефтим го обобщава така „Мостът между дарителите и бенефициентите е изключително важен за нас.“
Десет години по-късно
Десет години след началото „Един процент промяна“ вече може да бъде видяна през телескопа на времето. В края на 2024 г. организацията преминава границата от 1 милион лева събрани дарения. В близките месеци предстои и следващият символичен праг: 1 милион евро. По-важното обаче не е сумата сама по себе си, а до кого е стигнала. Равносметката до момента - до около 17 000 души - хора, за които промяната е била конкретна и осезаема.
Оттук идва и по-голямата цел, която екипът си поставя за следващия етап. Не просто още кампании, а поне 1% от хората в България, у нас и в чужбина, да превърнат даряването в редовна и осъзната практика. „Дарителството не е самоцел“, казва Светла. „То е сигнал за това колко зряло е едно общество.“
Магията на Коледа
За „Един процент промяна“ празникът не е пауза от годината, а нейно огледало - време, в което тримата основатели, екипът и семействата им се събират по същия начин, по който през цялата година се събират около каузите. Общи вечери, деца, които присъстват на събития, доброволци и близки, които постепенно се превръщат в част от общност.
„Ние не сме типичен екип - ние сме приятели“, казва Светла, и това личи най-силно около празниците.
Така празникът за тях е естествено продължение на всичко, което правят през годината - да бъдат близо до хората, да се срещат с тях и да остават част от живота им след като кампанията приключи.
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно
