Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Тегленето на пари в брой, с които да си купите вино на Коледния базар в Загреб, не е толкова лесна задача. Хърватия се готви да въведе еврото само след 5 дни, а това означава, че и банкоматите трябва да бъдат готови навреме за промяната. Само 1/3 от машините вече ще могат да предоставят отпадащата национална валута - куната.
В средата на декември хърватските банки започнааха да извеждат от употреба 2700 от общо 4000 банкомати за теглене на куни, за да ги подготвят за замяната с евро. Хърватската банкова асоциация подготви интерактивна карта, с която хората могат да се ориентират къде най-близо могат да си изтеглят пари в брой, коментира Ройтерс.
Куната ще може да се ползва паралелно с еврото до полунощ на 14 януари. Оттам нататък ще важи само единната европейска валута.
Хората ще имат право да заменят старите си куни за евро в пощите и банките до 31 декември 2023.
Хърватия членува в ЕС от 2013 г. и е втората бивша югославска репубика след Словения, която въвежда еврото. На 1 януари тя ще се присъедини не само към еврозоната, но и към Шенген.
В първия ден от 2023 г. Урсула фон дер Лайен ще бъде в Загреб - заедно с премиера Андрей Пленкович тя ще се разходи по улиците на града и ще може да пие кафе, за което да плати в евро.
Търговците в хърватската столица вече са свикнали да работят с различни валути - Financial Times публикува свой репортаж, в който разказва историята на продавач от Коледния базар. Иво Божич коментира, че има банкови сметки в няколко различни валути, тъй като обслужва много чуждестранни туристи.
"Вероятно ще ги събера на едно място през следващата година. Така или иначе купувам част от стоките в евро", казва той.
Икономистите подчертават ползите от присъединяването на Хърватия към еврозоната. Държавата разчита на общия валутен съюз за над 1/2 от вънната си търговия, две трети от преките чуждестранни инвестиции и близо 70% от туристическите посещения, посочва FT.
Еврото представлява половината от всички банкови депозити в Хърватия и 60% от всички кредити - повече от всяка друга държава извън еврозоната.
Очаква се въвеждането на еврото да стимулира още по-силно туризма, като направи Хърватия по-атрактивна за чужденци, търсещи ваканционни недвижими имоти.
Най-голям ще бъде ефектът от ограничаването на риска от валутния обмен.
Когато националната валута се обезценява спрямо еврото, това означава, че дългът се повишава. Разходите по обслужване на заемите на държавата стават по-големи като отражение на този риск, казва гуверньора на хърватската централна банка Борис Вуйчич пред медията.
Ползите от еврото, казва той, са най-видими по време на криза. И дава пример с удара, който поеха унгарският форинт, полската злота и чешката крона заради инфлацията.
Местните централни банки увеличиха значително основните лихвени проценти, а лихвите по 10-годишните им държавни облигации са между 5 и 8.5%.
При Хърватия този показател е около 3,5%, или по-ниско от Италия и Гърция, дори още преди да се присъедини към еврозоната.
Инфлацията в страната е висока - 13.5%, като Вуйчич не изключва потребителите да решат, че въвеждането на еврото е допринесло за това. Но данните от други държави в еврозоната показват, че ефектът от смяната на валутата в това отношение е минимален - от 0.2 до 0.4% ръст на инфлацията (в периоди на по-слаби колебания в цените).
До 31 декември 2023 г. цените на всички стоки в Хърватия ще се изписват и в евро, и в куни. Валутният курс трябва да бъде посочен по ясен и видим начин върху етикетите, за да може да се гарантират правата на клиентите.
Търговците си дават сметка, че в ситуация като тази нямат интерес да пипат цените неоправдано - и без това потребителите са много чувствителни към поскъпването на основните стоки. И в Хърватия не липсват хора, които са недоволни от "загубата на суверенитет", както си представят отказа от куната.
Междувременно армията на Хърватия е ангажирана с прибирането и съхраняването на около 40% от монетите от националната валута, които ще се сменят с еврто.
Гуверньорът на централната банка сравнява този запас с "теглото на Айфеловата кула".
След три години монетите с отпаднала необходимост ще бъдат продадени за метал.
