Скандалът около Иван Гешев навлезе в познатата фаза от всички български ченгеджийски войни - случайните флашки, анонимните бележки и внезапните откровения за влиянието на "политическия боклук" в съдебната власт.
Навремето Татяна Дончева наричаше Гешев "оперативен работник от милиционерското училище". За ръководителя на българската прокуратура това явно не е обида, а е комплимент.
Нищо, че е в отпуск - няма кой да го спре, когато реши да ползва гербовата зала на прокуратурата, за да излъчва полулегални записи и подбрани чатове от WhatsApp в национален ефир.
Главният прокурор, който е проверяван от четири институции за злоупотреба с власт и други нарушения на етични норми на магистратите, не вижда нищо нередно в поведението си.
Заместничките му - все висши прокурори с десетилетен стаж - останаха мълчалива масовка дори когато собствените им имена "протекоха" от компроматния запис.
На медиите не се даде друга роля, освен да приемат и предават кодираните послания. По ирония, същото важи и за онзи клет кадровик от ВСС, който е постигнал своя професионален зенит като "вестоносец" в интегралната схема на Банкя, Сараите и Съдебната палата, а не като юрист.
"Аз обичам да се правим на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно" е най-точното заглавие на филма, който България гледа по принуда от 1 май насам.
Какво (не) се разбра от пресконференцията на Иван Гешев?
- Една флашка броди край Съдебната палата
Всеки, който помни приключенията на Яне Янев в политическия живот на България, ще получи неприятно deja-vu, докато слуша оправданията на Иван Гешев за притежанието на нелегални запис - флашка, предадена от конспиративен куриер на негова нищо неподозираща служителка край Съдебната палата в София.
Само преди седмица главният прокурор даде напоителна пресконференция, на която не спомена нито дума за този скандален епизод. Версията за случайно попадналия запис беше лансирана едва след като Гешев беше уличен, че си прави "колекция" на разговори с политици и магистрати, и тя бе лансирана като защитна теза по текуща проверка за извършено от него престъпление.
По-странното е, че самият главен прокурор извади притеснителни аргументи, с които на практика защитава, а не осъжда производството на "домашни СРС-та". Не осъжда и публикуването им.
"Когато става дума за засягане на устоите на българската държава, тези ценности в конституцията имат приоритет пред личните", казва той.
Как личният интерес на Гешев се вписва в устоите на българската държава, за да придобие първенство над правата на всички останали - остава мистерия.
- Каква стойност има частното му разследване като "оперативен работник"?
Иван Гешев казва, че заблуждаващо е уверявал колегите си за намерението да подаде оставка, докато се опитва да печели време и да събира допълнителна информация за заговора срещу себе си. Или след близо 4 години като главен прокурор е решил еднолично да разбие всички схеми на мафията за 3 дни. С подръчни средства.
Там е работата: mp3-ките, които излъчи в залата за пресконференции, са бомбастични за медийния интерес, но никога няма да влязат в съдебна зала.
Същото вече се случи със записите на Борисов, Кокинов и Найденов от Банкя ("Ти си го избра") през 2013 г., "Двете каки" с Владимира Янева и Румяна Ченалова през 2015 г., или по-късната колекция от бисери на Борисов (ПКП, "Ще му размажа физиономията, защото не се съобразява с мен" и др.).
Дотук Гешев успешно се самоуличава в онова, което иначе твърдо отрича - че съвсем съзнателно е събирал доказателства със съмнителна легитимност, с които в бъдеще да изнудва или да унищожи враговете си.
По нищо не личи Гешев да е спазвал изискванията на НПК, докато е правил частното си разузнаване. Може би защото вярва, че:
- Когато съм в командировка или отпуск, правилата не важат
"Още при тръгването ми за Украйна през цялото време и.д. главен прокурор беше Борислав Сарафов. Няма как докато съм в командировка, да наруша каквито и да е служебни задължения. Просто това е българското законодателство", казва Гешев по повод обвиненията, че е нарушил закона, като е давал устни указания на следователите да допуснат прословутия израелски експерт на мястото на взрива на 1 май.
Последното стана основанието, с което шестимата от Прокурорската колегия на ВСС поискаха предсрочното му отстраняване.
Иван Гешев казва, че не той, а Ясен Тодоров е предложил намесата на израелеца "при стриктно спазване" на закона и "ако разрешат следователите". Този епизод обаче е илюстрация на три проблема.
Първо, подчинените на главния прокурор не могат да спрат да изпълняват "препоръките" му, независимо дали е в отпуск и независимо че е в очевиден конфликт на интереси по разследване, което пряко го засяга.
Второ, единствената публична информация на НСлС от местопрестъплението се оказа преразказ на преценката на израелския експерт - правилна или не, тя формира изцяло общественото мнение в една посока.
Трето - ако главният прокурор смята, че може да нарушава Закона за съдебната власт, докато формално някой друг носи отговорността за институцията, това не говори никак добре за стандартите му на работа.
Не говори добре и мнението му, че няма нищо лошо в това да се обажда на политици и подчинени служители, за да им иска обяснения защо настояват да бъде отстранен от длъжност. "Нарушение би било да се поддадеш на натиск". А не е ли нарушение да го упражняваш?
- Кой страхува главния прокурор?
Всичко започва с взрива край Ярема, но това, което "предобря" ситуацията по думите на Гешев, е заплашителното писмо, което го посреща при завръщането в София.
Кой е авторът му, как е стигнал до охранявания главен прокурор "на гарата" и в каква форма, публиката не разбира. Това, което става ясно, е, че Гешев го е скъсал на две парчета за драматичен ефект (ден по-късно същото прави и с оставката си). Защо би повредил предполагаемо веществено доказателство по бъдещо разследване, също е подробност от пейзажа.
"Това не го е писал той", го уверява събеседникът на Гешев от ВСС. Кой е Той - историята мълчи.
Гешев го оборва: "Негов е стилът. Той така пише".
Да се разбира: кореспонденцията между главния прокурор и Онзи, чието име не бива да се споменава, е била достатъчно редовна и напоителна, за да се "опознаят" стилистично.
Гешев посочва "лицето Бойко Методиев Борисов" като основния идеолог на заговора срещу него. Стоев от ВСС го потвърждава косвено с обясненията за "Банкята" и недоволството от "задържането за Барселона".
Борисов ли е човекът, писал заплашителното писмо, обаче не става ясно. Кои са хората, с които вестоносецът от ВСС се е договарял преди срещата си с Гешев, също не се разбира.
Всички замесени признават едно нещо: преговорите за смяната на главния прокурор не са започнали през май 2023 г. и не са свършили с посланието от летището (там Гешев твърди, че е получил заплашителното писмо).
"Казаха ми, че ти било предлаган определен пост. Искаха да ми кажат, че ти не си изненадан. Тази тема е била говорена с тебе", казва Стоев, който не е очаквал такива затруднения в мисията си на 13 май.
Затова остава още един въпрос:
- Как главният прокурор си представя "достойния екзит"?
Гешев се опитва да убеди публиката, че никога не е имал намерения да подаде оставка. Но от разговорите му в СРС-то се чува, че по-скоро не е доволен от алтернативите, които му се предоставят.
Да бъде посланик в Израел или Турция по примера на Филчев с неговия "Плод-зеленчук"* в Казахстан, "е смешно". Вероятно защото ще изгуби несменяемостта си като магистрат.
Да се евакуира във Върховната административна прокуратура също изглежда унижение, като се има предвид, че преписките в нея са 20 пъти по-малко от тези във ВКП, през която минават всички важни наказателни дела.
На репликата, че не може да бъде трудоустроен във ВКП, за да не се засичат с другия пенсиониран главен прокурор "Сотир" (Цацаров, б.р., възстановил мястото си в прокуратурата след оставката от КПКОНПИ), Гешев отговаря с коментар, че и без това не си е представял да делят един кабинет.
"Достоен екзит" досега е имал само Борис Велчев, който се сдоби с 9-годишен мандат като конституционен съдия след края на 7-годишното управление в прокуратурата.
Дали изобщо Гешев се е виждал в друга роля, или това отново е част от стратегията "пра'им се на луд", всеки може да си отговори сам.
*Потърсен от журналисти за коментари по телефона, Филчев отговаряше с шеговити фрази от типа “Тук е Плод и зеленчук”
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
